Линейни кораби проект 23 (тип „Съветски съюз“) () са серия планирани съветски линейни кораба от края на 1930 – началото на 1940 години в рамките на програмата за строителство на „Голям морски и океански флот“. Тогава се счита, че новите линкори ще бъдат най-големите и мощни в света. Нито един от заложените кораби на проекта не е построен и включен в състава на съветския флот.

История на проекта Вземане на решението за създаване на новия тип кораби Бойният устав на Военноморските сили на РККА от 1930 г. (БУ-30) казва, че линейните кораби са главната ударна сила на флота, а курса за индустриализация открива реални перспективи за тяхното създаване. Техническият проект за линкора е завършен към края на април 1937 г. Обаче неговото одобряване и залагането на първите два кораба, поръчани на 22 ноември 1936 г., от Балтийския завод, не се състои. В края на май 1937 г. е увеличена стандартната водоизместимост до 55 000 т в сравнение с първоначалния проект.

Окончателно утвърждаване на проекта Първоначално срокът за завършването на проектните работи е насрочен за 15 октомври 1937 г., обаче окончателното утвърждаване на „проект 23“, с постановление на Комитета по отбрана при СНК на СССР, става едва на 13 юли 1939 г., когато главният кораб вече е заложен.

Плановата стойност на първите четири кораба от проекта (1,18 милиарда рубли) е равна на почти една трета от годишния военноморски бюджет на страната за 1940 г.

История на строителството Като цяло за проекта 23 са проведени колосален обем опитно-конструкторски работи (само като модели са построени над сто броя) и различни изпитания, включая: експериментално бомбардиране по преоборудван сухогрузен кораб (на него е поставена съответната палубна защита), имитация на взривове от мини и торпеда (над тридесет в мащаб и две натурни). Създадена е защита срещу неконтактните минни взриватели – размагнитващо устройство, проектирано от ЛФТИ в периода 1936 – 37 г., което получава последващо използване върху кораби от всички класове. Освен това, подготовени са стапели и достроечно-аварийни докове на Балтийския и Николаевския заводи. По този начин процесът на проектиране на дадените линкори дава мощен импулс в създаването на големи кораби в корабостроителните заводи на СССР.

Главният линеен кораб, „Съветски съюз“, със заводски номер С-299, е заложен в Ленинград в Балтийския завод. За това свидетелства официалното донесение: „За Началника на Управлението по корабостроене на РККФ, инженер-флагман 3 ранг др. Горшков. С настоящето докладвам, че на 15 юли 1938 г., в завода „С. Орджоникидзе“ е заложен л/к „Советский Союз“. Упълномощен на УК, военинженер 1 ранг Кудзи“

В периода 1938 – 1939 г. в две други предприятия са заложени още три линкора: „Советская Украина“ (С-352) в Николаев, „Советская Россия“ (С-101) и „Советская Белоруссия“ (С-102) в Молотовск.

През октомври 1940 г. е издадена заповед да се спре строителството на кораба „Советская Белоруссия“, който е готов на степен 1%, а основните усилия е наредено да се съсредоточат върху кораба „Советский Союз“. Поради започването на войната строителството на останалите кораби е спряно (готовността на „Советский Союз“ съставя 19,44%, на „Советская Украина“ – само 7%), а към края на войната недостроените кораби са разкомплектовани за скрап.

Конструкция Непотопимостта на кораба е осигурена при разрушаване на небронираната част на кораба и едновременно попадение на две 21-дюймови торпеда в дъното или на три торпеда в булите. Много внимание е отделено на качеството и здравината на съединяването на броневите плочи по различен начин: чрез нитоване в три реда в шахматен ред, на шпонки и т.н. Разглеждана е възможността да се използва заваряване, което постепенно навлиза в практиката на съветското и чуждестранното корабостроене (заварени бронирани палуби с дебелина 12 – 30 мм има на германските крайцери от типа „Лютцов“). Според резултатите на проведена през 1938 г. във Военноморската академия военна игра с учебна стрелба на тренировъчен стенд се смята, че съветските кораби от „проект 23“ ще имат преимущества над чуждестранните линкори. Тогава е направен и извода за „изгодността на 85—105-мм калибър за зенитната артилерия“, който впоследствие изисква съществено уточняване.

Брониране брониран пояс: 375 – 420 мм, височина на пояса 6,27 м, ъгъл на наклон от 5°,

прегради: 230 – 365 мм,

барбети: 425 мм,

оръдейни кули: 495 мм,

палуба: 25+155+50 мм,

рубка: 425 мм

Противоторпедна защита Противоторпедната защита е разчетена на взрив на заряд с до 750 кг в тротилов еквивалент. Противоторпедната защита се простира на малко под 70% от дължината на кораба по КВЛ. На по-голямата ѝ част от дължината нейната дълбочина съставлява не по-малко от 7,5 м (при мидъла – 8,2 м) и само при носовата траверса на цитаделата (64 шпангоут) намалява до 7,1 м. В кърмовата част на цитаделата, от конструктивни съображения, вместо италианската система се използва американската с четири надлъжни прегради.

За обективната сравнителна оценки на различните системи на защита в периода 1937 – 1938 г. в Николаев е направена серия опити с детонации по 24 в мащаб (1:5), произведени от завод №200, отсека на седемте известни към онова време системи. Според резултатите от тези изпитания, изведени от комисия с председател капитан 2 ранг Лундишев, са избрани двете най-ефективни: американската използвана на линкора „Уест Вирджиния“ (USS West Virginia (BB-48)) и италианската от типа „Пулиезе-Литорио“. Базирайки се на тези резултати, през февруари 1938 г., е предложено на кораба от проекта 23 да се замени италианската система с американската, считайки я за по-подходяща, както по съпротивляемост на взрив, така и по конструктивни и експлоатационни качества. Предложението е отхвърлено поради опасенията, че преправянето ще отсрочи срока за залагане на кораба.

Енергетична установка ГЕУ на кораба включва три главни турбозъбчати агрегата (ГТЗА) с мощност по 67 000 к.с. (максимална 77 000 к.с.) и шест водотръбни котела.

Характеристики на ЕУ Паропроизводителността на един котел е 162 т/ч (максимална 185 т/ч), налягане на изхода от 37 атм. при температура 380°С. ГТЗА на линкора са унифицирани с агрегатите на тежкия крайцер от проекта 69.

Сравнение с аналозите Сравнение с проектите на реално заложени линейни кораби със стандартна водоизместимост над 50 000 т. + Ямато (Япония) Съветски съюз пр. 23 (СССР) H39 (Германия) Монтана (САЩ) Година на залагане 1937 1938 1939 1941 Водоизместомост стандартна, т 62 315 (проектна)63 200 (реална) 59 150 (проектна)60 190 (оценка) 53 489 (проектна) 60 500 (проектна) Водоизместомост пълна, т 69 998 (проектна)72 810 (реална) 65 150 (проектна)67 370 (оценка) 63 596 (проектна) 70 500 (проектна) Дължина, м 269,4 243,9 – 263 266 – 277,8 281,9 ГЕУ 4 ТЗА 12 ПК 150 000 к.с. 3 ТЗА 6 ПК 201/231 000 к.с. 3-вална 12 дизелова 148 000 к.с. 4 ТЗА 8 ПК 172 000 к.с. Скорост на кораб на хода, възела 27,5 28/29 30,4 28 Брониране: Главен пояс 410 мм 375 – 420+20 мм 180 – 320+скос 120 мм 406 мм Горен пояс няма 180 – 420 мм 150+25 мм няма Долен пояс 100 – 170 - 200 – 270 мм няма няма 95 – 210 мм Броня по краищата няма до 285 – 365 мм до 150 мм няма Палубно брониране главна палуба 200 – 230 мм 25+155+50 мм 50 – 60+100 – 150 мм 57+147 – 186+25 мм Кули (чело/страни/покрив/тил): 650/250/270/460 мм 495/230/230/410 мм 400/220/180-220/325 мм 560/254/233/370 мм Въоръжение: Оръдия 9 – 460/45 12 – 155/60 12 – 127/40 24 – 25 9 – 406/50 12 – 152/58 12 – 100/56 40 – 37 8 – 406/52* 12 – 150/55 16 – 105/65 16 – 37 12 – 406/50 20 – 127/54? 32 – 40/56 20 – 20 Тегло на залпа на ГК 13 140 кг 9972 кг 8240 кг* 14 696 кг+

* Оръдието 40,6 cm/52 (16") SK C/34 по същество се явява 42 cm/48 (16,5") SK C/40. То е нагодено спрямо максимално разрешения от договорите калибър, чрез изкуственото удебеляване на вътрешната стена и чрез несложна процедура по развъртяване то с лекота се връща към проектния калибър с увеличена маса на снаряда. При този случай бордовия залп на ГК ще надвиши 9,1 тона.

Вижте също Голям флот Списък на линейните кораби по страна Крайцери проект 69 Крайцери проект 82 Проект К-1000 (реално не съществува; обаче, след 1950 г. активно се споменава в западните издания като реален проект)

Източници

Литература Васильев А. М. – Некоторые аспекты строительства линейных кораблей типа „Советский Союз“. – „Судостроение“. – 2000. – № 5.

Грибовский В. Ю. – Линейные корабли типа „Советский Союз“. – „Судостроение“ № 7, 1990. Краснов В. Н. – Линкоры типа „Советский Союз“. – „Морской сборник“ № 5, 1990.

Платонов А. В. Энциклопедия советских надводных кораблей, 1941 – 1945 / А. В. Платонов. – СПб.: ООО „Издательство Полигон“, 2002. – С. 67 – 70. – 5000 экз. – ISBN 5-89173-178-9.

Препоръчана литература

Външни препратки SOVETSKIY SOYUZ battleships (project 23) Серия Советский союз Боевые корабли мира Проектирование линейных кораблей Линейные корабли типа „Советский Союз“ Линкор типа „Советский Союз“

23 23