406-mm морско оръдие Б-37 е разработено и произвеждано в СССР корабно оръдие с калибър 406,4 mm (16 дюйма). С оръдията от тип Б-37, в триоръдейни куполни установки, с шифъра „МК-1“ (от ), се предполага да бъдат въоръжени линейние кораби от типа „Советский Союз“, а на прехода 1940 – 1950 години (с модернизираните куполни установки МК-1М) и линейните кораби от проекта 24. Във връзка с прекратяването на строителството на линейните кораби от типа „Советский Союз“, през юли 1941 г., работите над създаването на оръдието Б-37 и кулите МК-1 към него са спрени.
Едно от опитните оръдия Б-37 в периода 1941 – 1944 г. взема участие в отбраната на Ленинград от немските войски и в състава на батарея №1 на Научноизследователския морски артилерийски полигон поддържа войските на Ленинградския и Волховския фронтове на различни направления. За периода на бойните действия от оръдието Б-37 са произведени 81 изстрела по войските на противника.
Предистория на разработването на оръдието Б-37 Към 1917 г. в Руската империя е усвоено производството на морски оръдия с калибър до 356 мм включително. Но стволовете за 356-мм оръдия се доставят само от Англия, което пречи за разработването на собствени оръдия. Към 1917 г. на складовете има натрупани голям брой неизползвани стволове. От лятото на 1912 г. до началото на 1918 г. в техническото бюро на Обуховския стоманолеярен завод се води създаването на опитното 406/45-мм оръдие (а също и на лафет за него и куполна установка) за перспективните линейни кораби на руския флот (виж проект на Бубнов, проект на Гаврилов, проект на Костенко). Допълнително са изпълнени ескизните проекти за две-, три- и четириоръдейни кули за това оръдие. Работите над създаването на първото руско 406-мм корабно оръдие са прекратени при 50% готовност на опитното оръдие.
През 1920 години производството на морска артилерия в СССР достига упадък и само работите по модернизацията на артилерията на старите линкори от типа „Севастопол“ позволяват да се съхранят старите и да се обучават нови кадри. От 1936 г. с разработката на тактико-технически задания за всички съветски корабни артилерийски установки, а също и с разглеждането на проекти и даването на заключения по тях се занимава Артилерийския научноизследователски морски институт (съкратено АНИМИ), който се ръководи от известния артилерист и контраадмирал (впоследствие вицеадмирал) И. И. Грен.
Проектиране Изборът на 406-мм калибър като главна артилерия на съветските линкори от типа „Советский Союз“ е обусловен от наличието на оръдия от същия калибър при най-мощните линкори в чуждестранните флоти. Опитите да се увеличи калибъра на артилерията на главния калибър (в периода на Първата световна война) завършват с неуспех и не получават последващо развитие. В същото време, сведения за намерения да се увеличи калибъра за перспективните чуждестранни линкори, над 406 мм, през 1936 г. отсъстват за съветското военноморско ръководство. В Руската империя и по-късно в СССР максималният усвоен от промишлеността, за морските оръдия, е калибърът 356 мм. Изследванията, проведени от Военноморската академия, показват, че при водоизместимост на линкора от 50 000 т 3×4 356-мм кули ще са по-малко ефективни, отколкото 3×3 406-мм, и точно толкова ефективни, като 2×3 457-мм куполни установки. Използването на оръдия калибър 457 мм е отхвърлено от опасенията за технологични трудности (масата на едната триоръдейна кула трябва да бъде до 3000 т).
Тактико-техническите изисквания за триоръдейната куполна установка МК-1 са разработени от сътрудниците на АНИМИ през лятото на 1936 г. и впоследствие нееднократно се коригират. Според първоначалния проект ТТХ на оръдията Б-37 са следните: тегло на снаряда – 1105 кг, начална скорост – 870 м/с, далечина на стрелбата – 49,8 км, ъгъл на вертикалното насочване – 45°, налягане в канала на ствола – 3200 кг/см². Бронебойният снаряд, съгласно изискванията на тактико-техническото задание, трябва да пробива бордова броня с дебелина 406 мм под ъгъл 25° от нормалата на разстояние 13,6 км. Конструкторите на оръдието провеждат разчети за два варианта на нарязването: с 25 и 30 калибра с постоянна извивка. Освен това, са разработени два варианта за ствола: скрепен и лейниран.
Разработката на оръдието Б-37 се води от ленинградския завод „Болшевик“ в периода 1937 – 1939 година на основата на постановление на СТО при СНК на СССР от 16 юли 1936 г. Люлеещата се част на оръдието Б-37 се разработва под ръководството на професор Евгений Георгиевич Рудяк, от него се води и фактическото ръководство на работите по създаване на оръдието. Разработката на ствола се води от М. Я. Крупчатников (1897 г. – 1978 г.), който „с право се нарича основоположник и практик на теорията за проектиране на стволове за голямокалибрената артилерия“. Затворът с казенника и уравновесяващия механизъм се разработват от Г. Волосатов. Лайнерът на оръдието е проектиран в НИИ-13, разработката на люлката с противооткатните механизми се води от конструкторското бюро на Ленинградския металически завод под ръководството на А. Толочков. Проектирането и разработката на работните чертежи на снарядите са изпълнени от Ленинградския филиал на НИИ-24, взривателите – от ЦКБ-22, барутите – от НИИ-6 НКБ. Окончателния вариант на техническия проект на оръдието Б-37 е създаден през септември 1937 г. и е утвърден от КО при СНК на СССР в началото на 1938 г.
Разработката на триоръдейната куполна артилерийска установка „МК-1“ е инициирана от постановление на СТО при СНК на СССР от 16 юли 1936 г. Техническият проект за куполната установка „МК-1“ с люлеещите се части на Б-37 е изпълнен през април 1937 г. Куполната установка, заедно с артилерийските погреби, е проектирана в Ленинградския металически завод „Сталина“ под ръководството на Д. Е. Брил. Според проекта от 1937 г. кулата има 46 електродвигателя с мощност 1132 к.с. Ескизнуия проект на куполната установка „МК-1“ е завършен от ЛМЗ през май 1937 г. Работните чертежи за „МК-1“ са готови към 1938 г. Според мемоарите на началника на Артилерийското управление на ВМФ, генерал-лейтенант И. С. Мушнов, един комплект от тези чертежи включва в себе си 30 хиляди ватмана и ако се постелят като пътека, те ще се проточат на 200 км.
На 11 април 1938 г., на заседание на Съвета за изпълнение на поръчките по военно корабостроене, се разглежда въпроса „За състоянието в проектирането на 16-дюймовите куполни установки за линкори „А““. Комисията, под председателството на М. М. Каганович, в която също влизат П. А. Смирно, А. Д. Брускин, И. С. Исаков, И. Ф. Тевосян, Б. Л. Ванников и С. Б. Волинский, възлага „да се разработи и представи, до 20 април 1938 г., на Съвета за изпълнение на поръчките мероприятия за ускоряване на опитните работи и подготовката за производство на 16-дюймови оръдия и куполни установки в заводите „Болшевик“ и „Новокраматорски““. На поредното заседание, от 21 – 22 април, на Съвета за изпълнение на поръчките присъстват В. М. Молотов, А. А. Жданов, М. М. Каганович, А. Д. Брускин, П. А. Смирнов, И. Ф. Тевосян и са „поканени“ Акулин, Егоров, Ванников, Устинов, Шипулин, Иванов, Ласин, Тилочкин, Горемикин, Рябиков; заседание обсъжда проект за постановление на НКОП „За мероприятия по ускоряване на работното проектиране на 406-мм (16-дм) оръдие и 3 оръдейни кули“ и постановява „да се внесе този проект за утвърждаване от Комитета по отбрана при СНК на СССР“. В един от докладите на наркома на ВМФ П. А. Смирнов (1938 г., № 257421) са отбелязани причините, предизвикващи „забавянето“ на работното проектиране: „Техническият проект за 406-мм оръдия не е завършен от завода „Болшевик“ поради незавършените опитни работи по автоматичното стрелящо приспособление и уравновесяващия механизъм на затвора, което може да забави производството на опитния образец на оръдието от завода „Барикади“. Забавят се и опитните работи в Ленинградския металически завод („И. В. Сталин“) за противооткатните устройства и муфата на Джени“.
За създаването на оръдието Б-37 се използват предходни разработки за по-рано създадени проекти за артилерийски установки калибър 305 и 356 мм, а също данните, получени при изпитанията на опитен затвор в завода „Болшевик“ и стрелба на Научноизследователския артилерийски полигон (НИАПе) с опитен лайнер на 356/52-мм оръдие, препробито от 305-мм.
С началото на Великата Отечествена война всички работи за последващото развитие на конструкцията на оръдието Б-37 и създаването на кулата МК-1 са прекратени.
Производство и изпитания Производство на оръдието Б-37
Производството на артилерията на главния калибър върви трудно, тъй като опитът като цяло е или изгубен, или забравен. За производството на голямокалибрената артилерия е нужно да се обновят и да се създадат нови производства, са се осигури използването на специални високолегирани стомани и висококачествено леене. Водещите предприятия за производството на 406-мм артилерийски оръдия и куполните установки за тях са определени към началото на 1937 г.
Първото опитно оръдие Б-37 е сглобено в сталинградския завод „Барикади“ (с участието на Ленинградския металически завод и завод № 232 на НКОП „Болшевик“) през декември 1937 – март 1939 г. и има скрепен ствол. Люлката, с всички механизми на люлеещата се част, за първото оръдие е произведана от Новокраматорския машиностроителен завод. Всичко са произведени 12 оръдейни ствола (в т.ч. 11 с лайнирани стволове) и 1 скрепен, а също и на пет люлеещи се части за тях. Към оръдието е произведена и опитна партия 406-мм снаряди (в завод № 232 „Болшевик“ и в брянския завод „Красный Профинтерн“).
Производството на ствола на 406-мм оръдие изисква отливка от специална висококачествена стомана с маса над 140 т без странични примеси, черупки и т.н. За тази цел леенето се прави с постъпването на течната стомана от две мартенови пещи едновременно (100-т и 50-т). Отливката се кове от мощни преси със сила до 6000 т, а след това се обработва термично в маслени вани, след което, на специални стругове, се прави нейната механична външна обработка до чертежните размери, дълбокото разпробиване до цялата дълбочина на ствола, точното пробиване, шлифоването и нарязването на каналите. Дължината на струговете с патронниците трябва да бъде двойно по-голяма, отколкото на обработваните заготовки за ствола, а дължината на инструмента за дълбокото разпробиване и последващите операции трябва да съответства на дължината на ствола. Производството на един ствол с дължина 16 м отнема, при непрекъсната обработка, много месеци, а често и над една година.
Планира се ежегодно, започвайки от 1 януари 1942 г., да се доставят на ВМФ, по осем 406-мм кули МК-1 (съответно 24 оръдия Б-37). Производството на ствола със затвора и казенника е възложено на завода „Барикади“, а на люлките с механизмите на люлеещата се част на Новокраматорския машиностроителен завод. Бронебойните и фугасните снаряди за опитното и 11 малосерийни оръдия са произведени от завод „Болшевик“, а фугасно-учбните – от завода „Красный Профинтерн“. Взриватели са произведени от ЦКБ-22 на НКБ.
Производство на куполните установки „МК-1“ Производството на куполните установки трябва да се осъществява от Ленинградския металически завод (№ 371 на НКОП), контрагенти на който са Кировския и Ижорски заводи, заводите „Болшевик“, „Електроприбор“, ГОМЗ, ЛОМЗ, ССБ, а също и от корабостроителните завод №198 (в Николаев) и №402 в Молотовск (днешен Северодвинск).
Производството и сглобяването на артилерийските кули традиционно се провежда на специални заводски стендове – „ями“. Там те се монтират, след което се разглобяват, транспортират към мястото на поставянето им, където се прави окончателното сглобяване, поставянето на кораба, довършителните работи и приемо-предавателните изпитания. Куполната броня окончателно се поставя вече непосредствено на кораба. Монтажът на кулите на главния калибър трябва да се провежда с помощта на плаващи кранове с голяма товароподемност.