Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване () е империалистическа доктрина на Япония по време на Втората световна война.
Първоначално вдъхновена от паназиатизма и антиколониализма и в съгласие с по-общата концепция „Хако ичиу“,James L. McClain, Japan: A Modern History p 470 ISBN 0-393-04156-5 тя си поставя за цел създаването на японска сфера на влияние в Източна, Югоизточна и Южна Азия. Доктрината е официално обявена за първи път на 29 юни 1940 година в изявление по радиото на външния министър Хачиро Арита. De Bary, William T. (2008). Sources of East Asian Tradition: The modern period. Columbia University Press. p. 622. ISBN 978-0-231-14323-3. Освен Япония и пряко завладените от нея територии, като Корея и Тайван, сферата включва японски съюзници, като Тайланд, и марионетни режими, като Манджоу-Го, Режима на Уан Дзинуей, Държавата Бирма, Втората филипинска република, Свободна Индия.
Бележки
Категория:Външнополитически доктрини Категория:Япония във Втората световна война Категория:Политика по време на Втората световна война Категория:Тихоокеански театър