Емил Александров Кюлев е български банкер, бивш собственик на „ДЗИ Банк“. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Един от най-богатите хора в България. Занимава се с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци).

Биография Роден е на 5 юни 1957 година в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие става полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. По майчина линия е от Кукуш – дядо му има дюкянче за търговия с кожи на площад „Македония“, а баба му е тъкачка във фабрика „Осма март“ и комунистка. Емил Кюлев завършва Руската гимназия в София с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР от 1985 до 1988 г. Завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност МИО.

През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги – „Контракт Кюлев“, която до смъртта му функционира и в областта на покупко-продажбите на имоти. През 1990 г. става един от учредителите на издателството „Еркюл“ и организира издаването на вестниците „Куриер 5“, „Марица“ и „Струма“, които излизат на книжния пазар в голям тираж.„Убиха банкера Емил Кюлев“, Investor.bg, 26.10.2005 г.

Учредява банка „Туристбанк“ през 1989 г., която се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“ (ТСБанк). През 1994 г. напуска банката, която фалира при голямата банкова криза от есента на 1996 г.

През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, чрез която бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.Павлина Живкова, Галин Плахойчев, „Къде са олигарсите“, сп. „Тема“, бр. 20 (136), 24 май 2004 г.

През 1994 г. Кюлев заедно със Светослав Божилов участва в основаването на Българо-руската инвестиционна банка (БРИБанк). Престоят в БРИБанк продължава до 1998 г., когато пътищата на Божилов и Кюлев се разделят. Кюлев купува почти неизвестната „Тракиябанк“ – Пловдив, преименува я на „Росексимбанк“, като запазва руската връзка не само в наименованието. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в Източна и Средна Европа според класация на „THOMSON Financial Bank Watch“. Кюлев не крие, че за развитието на банката е важно участието на Майкъл Чорни. В интервю самият Кюлев заявява, че Чорни е вложил в „Росексимбанк“ 15 млн. долара, които впоследствие са му били изплатени. В надзорния съвет на „Росексимбанк“ дълго време участват Тодор Батков, Владимир Грашнов и Валентин Златев, чийто „Агрохолд“ държи 12,5% от акциите. Едва през 2003 г. банката се освобождава от офшорните си акционери (сред които са и предполагаемите фирми на Чорни).„Булевард България – квартал Стрелбище“, сп. „Тема“, бр. 43 (211), 31 ноември 2005 г.

Кюлев основава и първата частна Бърза помощ в България, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.Кюлев е на 23 място в класацията на достойните българи на 2004 година, направено от портала vesti.bg. Вж. „Пълният списък на достойните българи на 2004 г.“, vesti.bg, 29 декември 2004 г.

На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ АД, дружеството майка на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. „Росексимбанк“ се преименува на „ДЗИ Банк“ и възниква Българска финансова група „ДЗИ“. Банката обслужва най-значимите фирми в енергетиката: „Топлофикация – София“, НЕК, мини „Марица-Изток“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределенията.

Преди това, през 2001 г., „Росексимбанк“ придобива остатъците от „Минералбанк“, а през 2002 г. – и „Балканбанк“. Последната сделка, която е договорена с ангажимента да се изплатят 17,14 млн. лв. на държавата (в лицето на БНБ и Агенцията за държавни вземания), носи в зестра и „Балканкар холдинг“, който е обявен в несъстоятелност. Наследяването на бившия индустриален гигант е и първият сериозен повод за напрежение между Кюлев и правителството на НДСВ.

Чрез свързани с ДЗИ фирми се сдобива с туристическите комплекси „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Негова фирма придобива и 60% от „Интерхотел – Сандански“.

На 17 септември 2001 г. е сред учредителите на Бизнес клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков. Кюлев е и съветник на президента Георги Първанов и един от спонсорите за политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г.„Wikileaks: Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система“, Bivol.bg, 30 юни 2011 г.

Удостоен с наградата „Мистър Икономика“ за 2002 г. на седмия национален конкурс за най-успешен български икономист на годината, организиран от сп. „Икономика“ и неговия издател корпорация „Развитие“. Материалното изражение на наградата е златна статуетка на Ставри Калинов „Рибарят и златната рибка“.„Емил Кюлев е „Мистър Икономика“ за 2002 г.“, Mediapool.bg, 22 януари 2002 г.

През 2004 г. е включен в проекта „Супер Боровец“, което навярно е причината за убийството му. Емил Кюлев е убит на 26 октомври 2005 г. в София на бул. „България“. Американският посланик в София Джон Байърли същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад, озаглавен „В София е убит български топ перач на пари“.„Top Bulgarian money launderer shot dead in Sofia“, Wikileaks.org.

Източници

Външни препратки

„Убиха банкера Емил Кюлев, МВР поиска извънредни мерки“, Dnevnik.bg, 28 октомври 2005 „Убиха Емил Кюлев“, Dnevnik.bg, 26 октомври 2005

Категория:Български предприемачи след 1989 година Категория:Български банкери Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Български престъпници Категория:Жертви на убийства в София Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:По произход от Кукуш