Светлана Мирчева е българска художничка, номинирана за наградите БАЗА на Института за съвременно изкуство в София през 2010 година. Родена е в Казанлък и завършва индустриален дизайн в Националната художествена академия през 2012 година и специализира във Венеция. Първата ѝ самостоятелна изложба е „Случайна изложба“ в галерията Васка Емануилова в София през 2011 година.
Биография Освен през 2010 г. тя е и сред номинираните за наградата БАЗА, тя е и българкста номинация за наградата Henkel за източноевропейско изкуство през 2012 година. Същата тази година е и един от кураторите на Sofia Design Week 2012. През 2015 г. тя е сред представените автори във Фокус България на Vienna Contemporary.
Нейни самостоятелни изложби са „Случайна изложба“, Васка Емануилова, София (2011); „Възможни изложби“, Nurture Art, Ню Йорк (2012); „103 Грешки“, Un Cabinet D’Amateur, София (2012); Images of the Word, Un Cabinet D’Amateur, София (2014); „Звуци от море, сърце и слънце“, Contemporary Space, Варна (2018).
Творчество и критика Според Оливие Боасиер произведенията на Мирчева се основават на случайни срещи с думи и неща. От ребус до космически съзвездия, изкривени рекламни слогани и компютърни изследвания, малък пример за възможните намеси на визуалните изкуства в безкрайния свят на езика.
През 2011 година Владия Михайлова пише за нея, че най-често създава работи, които предлагат различни форми за представяне на особеностите и най-често грешките при употребата и функционирането на различни технологии. Авторката сякаш непрекъснато иска да ни разколебае в точността, яснотата и реалността на възприятията ни за света, формирани в дигиталната съвременна култура и за целта често използва инструментите на дизайна. Произведенията ѝ са обекти, принтове, макети, кратки видеа, фотографии, в които има подчертан интерес към графичния знак и характеристики на образа.
Източници
Категория:Български художници Категория:Родени в Казанлък