Фретка (, ), известна още като домашен пор, е опитомената форма на черния пор, бозайник, принадлежащ към същия род на невестулката, Mustela, в семейство порови.Harris & Yalden 2008, pp. 485 – 487 Козината им обикновено е кафява, черна, бяла или смесена. Имат средна дължина 51 см, включително 13 см опашка; тежат около 0,7 – 2 кг и имат живот в природата от 7 до 10 години.Bradley Hills Animal Hospital, Bethesda, Maryland, USA, on lifespan of Ferrets. Bradleyhills.com. Посетен на 28 февруари 2012 г. Фретките са сексуално диморфни хищници, като мъжките са значително по-големи от женските.

Историята на опитомяването на фретките е недоизяснена, за разлика от тази на повечето други домашни животни, но вероятно са опитомени преди поне 2500 години. Те все още се използват за лов на зайци в някои части на света, но все повече се отглеждат само като домашни любимци.

Тъй като са близки родственици с polecats (понятие, включващо семейство порови), фретките лесно се хибридизират с тях и това от време на време води до диви колонии от хибриди polecat-фретки, които са причинили щети на местната фауна, особено в Нова Зеландия. В резултат на това Нова Зеландия и някои други части на света наложиха ограничения за отглеждането на фретки.

Няколко други представители на семейство порови също имат в наименованието си ferret в пълното си име, включително застрашеният вид чернокрак пор (black-footed ferret).

Етимология Името ferret произлиза от латинското furittus, което означава „малък крадец“, вероятно препратка към обичайната склонност на фретките да крият дребни вещи.ferret. Merriam-webster.com. Посетен на 28 февруари 2012 г.

Гръцката дума ἴκτις: íktis, латинизирана като ictis, се среща в пиесата The Acharnians, написана от Аристофан през 425 г. пр.н.е. Дали това е препратка към фретките, polecats или подобни египетски мангустови, не е сигурно.

Названия hob – мъжка фретка jill – женска фретка gib – кастрирана мъжка фретка sprite – кастрирана женска фретка hoblet – вазектомизирана мъжка фретка business – група фретки besyness, fesynes, fesnyng и feamyng – група фретки (срещат се в речници, но почти сигурно са „призрачни“ думи)

Биология

Характеристики Фретките имат типична мускулеста форма на тялото, като са дълги и стройни. Средната им дължина е около 50 см, включително 13 см опашка. Техният кожух има различна окраска, включително кафява, черна, бяла или смесена. Тежат между 0,7 и 2,0 кг и са сексуално диморфни, тъй като мъжките са значително по-големи от женските. Средният период на бременност е 42 дни, а женските могат да имат две или три бременности всяка година. Размерът на котилото обикновено е между три и седем малки, които се отбиват след три до шест седмици и стават независими на три месеца. Те стават полово зрели на приблизително шест месеца, а средната продължителност на живота е от 7 до 10 години. Фретките са с индуцирана овулация (женските овулират вследствие на външна стимулация по време на или непосредствено преди чифтосването, а не циклично или спонтанно).Carroll, R. S., et al. Coital stimuli controlling luteinizing hormone secretion and ovulation in the female ferret. Biology of reproduction 32.4 (1985): 925 – 933.

Поведение

Фретките прекарват 14 – 18 часа на ден в сън и са най-активни около часовете на зората и здрача, което означава, че са крепускуларни (активни предимно по време на здрач, не специално денем или нощем). Ако са поставени в клетка, те трябва да бъдат извеждани всеки ден, за да се упражняват и да задоволят любопитството си; необходим им поне час и място за игра.Ferret informations За разлика от прародителите си, които са самотни животни, повечето фретки ще живеят щастливо в социални групи. Те са териториални, обичат да се ровят и предпочитат да спят в закрита зона.

Подобно на много други представители на семейство порови, фретките имат миризливи жлези в близост до ануса си, секретите от които се използват за маркиране. Фретките могат да разпознаят индивиди от тези секреции на аналните жлези, както и пола на непознати индивиди. Фретките могат да използват маркирането с урина за пол и индивидуално разпознаване.

Както при скунксовете, фретките могат да освободят секретите си от анални жлези, когато се стреснат или уплашат, но миризмата е много по-слаба и се разсейва бързо. Повечето фретки, предназначени за домашни любимци в САЩ, се продават с отстранени анални жлези. В много други части на света, включително Великобритания и други европейски страни, премахването на произвеждащите миризми жлези се счита за ненужно осакатяване.

Танц на войната

Ако са развълнувани, фретките могат да изпълнят поведение, наречено „поров танц на войната“ („weasel war dance“), характеризиращ се с яростни странични скачания, скокове и блъскане в близки предмети. Естествоизпитателите спекулират, че представителите на семейство Порови в дивата природа използват танца, за да объркат или дезориентират плячка. Хермелининът хипнотизира плячка като зайци чрез такъв „танц на войната“ („weasel war dance“), въпреки че това поведение може да бъде свързано с инфекции на Skrjabingylus.

Въпреки популярното си име, танцът не е агресивен, а радостна покана за игра. Често е придружен от уникален мек шум, наричан обикновено „dooking“. Когато са уплашени, фретките изсъскват; когато са разстроени – тихо скърцат със зъби.

Диета Фретките са месоядни животни.Williams, Bruce H. (January 1999) Controversy and Confusion in Interpretation of Ferret Clinical Pathology, Armed Forces Institute of Pathology: ... the ferret, being by nature an obligate carnivore, has an extremely short digestive tract, and requires meals as often as every four to six hours. Естествената диета на техните диви предци се е състояла от цяла малка плячка, включително месо, органи, кости, кожа, пера и козина.Rethinking The Ferret Diet – Info about species-appropriate diets, and the negative effects of commercially prepared diets, written by a veterinarian. Veterinarypartner.com. Посетен на 28 февруари 2012 г. Фретките имат къса храносмилателна система и бърз метаболизъм, така че трябва да се хранят често. Готовите сухи храни, състоящи се почти изцяло от месо (включително висококачествената котешка храна, въпреки че специализираната храна за фретки е все по-достъпна и за предпочитане),McLeod, Lianne. Feeding Your Ferret . exoticpets.about.com осигуряват най-хранителна стойност и са най-удобни,Feeding Your Ferret, The Pet Wiki. Thepetwiki.com. Посетен на 28 февруари 2012 г. въпреки че някои собственици ги хранят с предварително убита или живи плячка (като мишки и зайци), за да имитират по-близо естествения им хранителен режим. Храносмилателните пътища на фретките нямат сляпо черво и животното до голяма степен не е в състояние да усвои растителната материя. Преди да се знае много за физиологията на фретките, много животновъди и магазини за домашни любимци са препоръчвали храна като плодове в диетата на фретките, но сега е известно, че такива храни са неподходящи и всъщност могат да имат отрицателни последици за здравето на фретките. Фретките запечатват в съзнанието си консумираните храни на възраст около шест месеца. Това може да направи въвеждането на нови храни на по-възрастна фретка предизвикателство, като дори смяна на марките ястия може да срещне съпротива от фретките, ако не са я консумирали преди. Ето защо е препоръчително да се излагат младите фретки на колкото се може повече различни видове и аромати на подходяща храна.

Зъби

Фретките имат четири вида зъби (включително максиларните горни и мандибуларните долни зъби) със зъбна формула : 12 малки резци (дълги само 2 – 3 mm), разположени между кучешките в предната част на устата. Те се използват за grooming. 4 кучешки зъби, използвани за убиване на плячка. 12 предкътници, ползвани за дъвчене на храна – разположени отстрани на устата, непосредствено зад кучешките. Фретките използва тези зъби за да прережат плът, като ги използват с движение като ножица, за да нарежат месото на смилаеми парчета. 6 кътници (два отгоре и четири отдолу) в далечната задна част на устата се използват за смилане на храната.

Здраве

Известно е, че фретките страдат от няколко различни здравословни проблеми. Сред най-често срещаните са ракови заболявания, засягащи надбъбречните жлези, панкреаса и лимфната система. Вирусните заболявания включват гана и грип. Здравните проблеми могат да възникнат при некастрирани женски, когато не се използват за разплод. Някои здравословни проблеми също са свързани с кастрирането на фретки преди достигане на полова зрялост. Някои цветове на фретките също могат да носят генетичен дефект, известен като синдром на Ваарденбург. Подобно на домашните котки, фретките също могат да страдат от космени топки и проблеми със зъбите. Фретките често дъвчат и поглъщат предмети, което може да доведе до запушване на червата.

История на опитомяването

Както при повечето домашни животни, първоначалната причина фретките да бъдат опитомени от хора не са сигурни, но може да е свързано с лов. Според филогенетични проучвания, фретката е била опитомена от черния пор (Mustela putorius) и вероятно произхожда от северноафриканска линия на вида. Анализът на митохондриалната ДНК показва, че фретките са били опитомени преди около 2500 години. Твърди се, че древните египтяни са били първите опитомяващи фретки, но тъй като все още не са намерени мумифицирани останки от фретки, нито някакъв йероглиф на фретки и нито един polecat сега не е див в района, тази идея изглежда малко вероятна.

Фретките вероятно са били използвани от римляните за лов.

Колонии от диви фретки са се установили в райони, където нямат конкуренция от хищници с подобна големина, като например в Шетландските острови, Шотландия, и в отдалечените райони на Нова Зеландия. Там, където фретките съжителстват с polecats, хибридизацията е често срещана. Твърди се, че Нова Зеландия има най-голямата дива популация в света на хибриди фретки-polecats. През 1877 г. земеделските стопани в Нова Зеландия поискали фретки да бъдат въведени в страната за контрол на популацията на зайци, която също била въведена от хората. Пет фретки били внесени през 1879 г., а през 1882 – 1883 ​​г. от Лондон са направени 32 пратки с общо 1217 животни. Кацат само 678, а 198 са изпратени от Мелбърн, Австралия. По време на пътуването фретките са били чифтосани с черен пор, създавайки редица хибриди, които са способни да оцелеят в природата. През 1884 и 1886 г. близо 4000 фретки и фретки хибриди, 3 099 невестулки и 137 хермелини са пуснати на свобода. Изразено е безпокойство, че тези животни ще приемат за плячка местни диви животни, след като популациите от зайци намалеят, и точно това се случва с птиците от Нова Зеландия, които по-рано са нямали хищници от бозайниците.

Ловуване с фретки

В продължение на хилядолетия основната употреба на фретките е била за лов. С дългата си стройна конструкция и любознателния си характер, фретките са много добре оборудвани за спускане в дупки и преследване на гризачи, зайци и къртици от техните дупки. Цезар Август изпратил фретки или мангусти (наречени viverrae от Плиний) на Балеарските острови, за да контролира заешката напаст през 6 г. пр.н.е.Plinius the Elder, Natural History, 8 lxxxi 218 (in Latin) В Англия през 1390 г. е приет закон, който ограничава използването на фретки за лов на сравнително богатите: