„Рациново признание“ () е годишна литературна награда, присъждана от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се за проза, литературни постижения, на автори от Република Северна Македония, публикувани в периода между две събития на „Рацинови срещи“.
История Наградата е учредена през 2000 г. от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се заедно с отличието „Почетно Рациново признание“ давано за научни трудове, преводи и други дела, посветени на творчеството на Кочо Рацин. Условия за участие в конкурса за 2020 г.
Носители на наградата + Година Име За 2000 Оливера Николова „Адамовото ребро“ 2001 Димитрие Дурацовски „Инсомнија“ 2002 Блаже Миневски „Сезона на глуварките“ 2003 Лиляна Ефтимова „Другата“ 2004 Михаил Ренджов „Захарија и други раскази“ 2005 Ягода Михайловска-Георгиева „Каменот од твојот ден“ 2006 Божин Павловски „Убавицата и мародерот“ 2007 Коле Чашуле „Патот од себеси“ 2008 Луан Старова „Потрага по еден Лејбовиц“ 2009 Трайче Кацаров „Татко и отец“ 2010 Братислав Ташковски „Кафез од гревови“ 2011 Владимир Попов „Наспроти ветрот“ 2012 Христо Петрески „Лифтот (не) е за двајца“ 2013 Илхами Емин „Ѕид што си оди“ 2014 Паскал Гилевски „Посмртна венчавка“ 2015 Димитрие Дурацовски „Бледи сенки, далечни гласови“ 2016 Владимир Янковски, Сашо Димоски „Невидливи љубови“, „Петтото годишно време“ 2017 Ана Стояноска „Јас и Лин, отпосле“ 2018 Игор Станойоски „Диссомнии“ 2019 Венко Андоновски „Припитомување на кучката – раскази за лудилото“ 2020 Томислав Османли „Парадоксикон“ 2021 Милован Стефановски „Теорија за кучешката година“ 2022 Александър Русяков „Хотел меѓу две војни“ 2023 Блаже Миневски „Ако се родат некакви чувства“ 2024 Фросина Пармаковска „Сѐ уште можам нешто да сторам“ 2025 Оливера Кьорвезироска „Три Марии“
Източници