Петър Салтиров Илиев е български офицер, генерал-майор.
Биография Роден е на 29 юни 1930 г. във врачанското село Крива бараЛично кадрово досие на Петър Салтиров. Завършва реална гимназия в село Койнаре. От 12 август 1950 до 8 септември 1951 г. учи във Военното училище в София. След това е назначен за командир на взвод в 76-и стрелкови полк в Кюстендил. Остава на този пост до 19 юни 1952 г. Между 20 септември 1952 и 21 април 1955 г. е командир на батарея в същия полк. От 22 април до 28 ноември 1955 г. е началник на щаба на дивизион в 76-и стрелкови полк в Оряхово. В периода 29 ноември 1955 – 16 юли 1958 г. е командир на батарея в същия полк в Оряхово. От 17 юли 1958 до 13 октомври 1959 г. е командир на 2-ра минохвъргачна батарея на 27-и отделен стрелкови полк. На 14 октомври 1959 г. е назначен за началник на щаба на 17-и отделен изтребителен противотанков дивизион. Остава на този пост до 20 февруари 1961 г. От 21 февруари до 17 септември 1961 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“, като остава на работа в 17-а мотострелкова дивизия. Между 18 септември 1961 и 18 октомври 1964 г. е заместник-началник на щаба на 1-ви ракетен дивизион от 56-а армейска ракетна бригада в Карлово, като по това време изучава нова техника в Артилерийско-технически център.
В периода 19 май 1962 – 31 юли 1966 г. е началник на щаба на 1-ви ракетен дивизион от 56-а армейска ракетна бригада в Карлово. От 1 август 1966 до 28 юли 1969 г. учи във Военната академия в София профил „земна артилерия-команден“. След това отново е на разпореждане на Управление „Кадри“ за 2 месеца между 29 юли и 29 септември 1966. Началник е на Оперативна част на 56-а ракетна бригада (30 септември 1959 – 25 септември 1970), началник на щаба на 56-а ракетна бригада (26 септември 1970 – 8 октомври 1973). Между 9 октомври 1973 и 14 октомври 1982 г. е командир на 56-а ракетна бригадаДончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 255. В периода 15 октомври 1982 – 8 август 1991 г. е комендант на Софийския гарнизон. От 9 август 1991 до 31 март 1992 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-187. Излиза в запаса на 1 април 1992 г. Синът му Илия Салтиров е полковник професор във Военномедицинска академия.
Образование Военно училище – 12 август 1950 до 8 септември 1951 Военна академия „Георги Раковски“ – 1 август 1966 до 28 юли 1969
Военни звания лейтенант (9 септември 1951) старши лейтенант (9 март 1953) капитан (27 февруари 1956) майор (16 април 1961) подполковник (7 октомври 1965) полковник (25 септември 1970) генерал-майор (7 септември 1984)Указ №2933/6.09.1984, МЗ-УК №262/7.09.1984
Награди Медал „За безупречна служба“ – III ст. Медал „30 години социалистическа революция“ „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове „Червено знаме“ орден „1300 години България“
Бележки
Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Коменданти на София Категория:Родени в област Враца