Емил Видлички (псевдоним на Емил Илиев Стефанов) е български поет, писател и юрист.
Биография Роден е на 1 януари 1921 г. в град Фердинанд, в дома на Илия Стефанов и Тодорка Първанова.
Дядо му, Стефан Николов, е доброволец, награден с орден „За храброст“ от Сръбско-българската война и по-късно кмет на град Фердинанд в периода 1897 – 1899 г. – създател на пожарна команда, построяване на черква и др.
Баща му, Илия Стефанов е запасен поручик от Първата световна война с Медал за Храброст, завършва право в Швейцария, работи като съдия, прокурор, адвокат, собственик и редактор на местния вестник „Лъч“, отразяващ събитията в града и страната.
Семейството му се премества в Лом, където се сприятелява с Виктор Райчев, по-късно диригент и композитор. На 12-годинишна възраст се установява в София, за да учи в немската гимназия „Дойче Шуле“.
След гимназията става студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет. Последната година от образованието си заминава с Хумболтова стипендия за Германия – във Фрайбург, Брайсгау, за да направи и докторат по право. Завръща се в България няколко дни преди 9 септември 1944 г.
Веднага след Деветосептемврийския преврат, на 10 септември 1944 г., е арестуван заедно с баща си в полицията. Баща му Илия Стефанов, е убит без съд и присъда на 5 октомври 1944 г. На близките му дълги години е казвано, че е изселен и накрая е обявен за безследно изчезнал. Истината за жестоката смърт на Илия Стефанов се разкрива едва след 1989 г., след падането на комунизма в България.
Отнето му е правото да практикува адвокатура, работи като юрист-консулт в различни предприятия: „Елпром“, „Електра“, Силнотоков завод „Васил Коларов“, Промкомбинат „Витоша“, „Телевизионни и Радио Сервизи“.
През 1968 г., заедно с редица други български интелектуалци, е изселен за две години от София. Завършва трудовата си кариера на пенсионна възраст и изцяло се отдава на писателския си талант.
След 1989 г. се установява със съпругата си в САЩ при двете си дъщери. Получава американско поданство през 2005 г. и тогава написва своята автобиографична книга „Ласките на орисницата“, в която предава случки от собствения си живот, спомени от оперетната среда, за композитори, постановчици, артисти, балетисти, почитатели на оперетния жанр в България.
През 2006 г. Музикалният театър организира за широка публика Бенефис на Голямата сцена на Държавния музикален театър, по повод публикуването на автобиографичната му книга и като признателност за дългогодишния му принос към оперетния жанр. Присъстват: авторът Емил Видлички, издателят Васил Станилов, директорът на музикалния театър проф. Зарко Донев, литературният критик Константин Карапетров, организаторът А. Аронов, и артисти от театъра, които поднасят откъси от любими оперетни произведения за многобройната публика. Емил Видлички е назован с прозвището Маестрото на оперетно-сценичния жанр и получава отличие „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцовите дейци.
Умира на 10 август 2011 г. в САЩ.
Творчество Автор е на четири либрета за оперети за възрастни, по които музика написва композиторът Виктор Райчев: „Младостта на Маестрото“ – музика Виктор Райчев, (Посветена на Маестро Георги Атанасов) – 1957, 1958 г., издържала над 110 представления на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (ДМТ) „Бал на жените“ – музика Виктор Райчев, 1959, 1960 (ДМТ) „Щастливецът“ – музика Виктор Райчев (посветена на живота на Алеко Константинов, 1964 (ДМТ) също играна над 100 представления. „Хъшове“ – музика Виктор Райчев, 1985 (ДМТ); Либретото изградено върху Вазовите произведения: повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ както и редица стихотворения на народния поет.
Автор е на четири детски оперети: „Приказният сън“ – поставена в Росток (1960), Марконойкирхен (1965), Германия и получила златен медал и лауреатска награда в Грузия, поставена и в Москва (1958, 1970 г.) Сочи (1964) и Ставропол (1964). Излъчва се по Московската телевизия като текст и снимки се публикуват в сп. „Огоньок“ – музика Илия Илиев; „Кривата пътека“ – с музика от Димитър Петков; „Доброто сърце“ – с музика на Парашкев Хаджиев (1951); „Златното момиче“ – написана за читалището в Козлодуй, с музика на Димитър Вълчев (1987).
Преводач е от немски език и същевременно автор на адаптацията на сценичния текст и стиховете на следните оперети поставени на сцената на ДМТ „Стефан Македонски“ в периода 1981 – 1987 г.: „Бал в Савоя“ от Пал Абрахам „Една нощ във Венеция“ стиховете с музика от Й.Щраус „Фраскита“ от Фр. Лехар „Брачна Клопка“ – Телеман „Неопростената нощ“ – Пал Дьонд „Магьосникъ от Оз“ – Арлен „Баядерка" – Имре Калман, играна и на сцената във Велико Търново.
Преводач е на операта „Юлий Цезар“ от Хендел – за оперния театър в Русе
Преводач е на мюзикъли, играни на сцената на театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново: „Моят приятел Бънбъри“ – Герд Начински; „Госпожица мама“ – Джон Зееберг; „Весел Уикенд“; „Приятел на семейството“.
Автор е на редица детски книжки в стихове: Книжка „Веселушка“, с илюстрации на карикатуриста Радослав Маринов-РЕМЕ, 1957 г., изд. „Народна младеж“; Книжка „Фър, фър Калинке“ 1963 г., изд. „Народна младеж“, художник Мира Йовчева „Китка“ – сборник стихове за деца, издание на „Народна младеж“, 1956 г. „Поетичен кръговрат, Есен, Зима“, Велико Търново (в. „Абагар“) – стихчета за деца.
Източници
в. „Монт-Прес“, 82, 2003, „Стефан Николов – поборник от 1885 г. Кмет на Фердинанд, 1897 – 1899; от Йордан Герасимов в. „Истина“, февруари, 2003, „Жертви на Комунистическия терор“ от Тома Мислиев в. „Народна култура“, бр. 49, 28 декември 1957. „Нова Българска оперета“ – съобщение за премиерата на Младостта на Маестрото в. „Народна култура“, бр. 6, 1958 г. 8 февруари – „Новата българска оперета Младостта на Маестрото“. От музикалния критик К. Карапетров в. „Работническо дело“ бр.27, 26 февруари, 1958 – „Младостта на Маестрото“ Л. Манкова в. „Вечерни Новини“, бр. 2008, 31 януари 1958 – „Младостта на Маестрото“ от Любомир Сагаев в. „Работническо дело“ бр. 86, 27 март 1959 – Гостуването на нашия музикален театър в Москва – В. Гешаков в. „Народна култура“, бр. 13, 28 март, 1959 г. „Какво пише Съветската критика“ от Михаил Тероганян в. „Отечествен Фронт“, 14 май, бр. 4886, 1960 – Успех на българска оперета в ГДР (приказният сън) ЦДА, Албум 73-11-1 – Снимки от постановката на Младостта на Маестрото – стр. 61 – 69, на сцената на ДМТ Стефан Македонски ЦДА, Албум 73-11-1, Снимки от младостта на Маестрото – стр. 109 ЦДА, Албум 73-11-1, Снимки от оперетата ревю, „Бал на Жените“, ДМТ Стефан Македонски в. „Култура“, бр. 52 от 26 декември 1964, „Нова Българска Оперета „Щастливеца“, статия от Венелин Кръстев в. „Култура“, бр. 37, 12 септември 1959, „Българска детска оперета на съветска сцена“ – гостуване на детската оперета „Приказният сън“ в Москва. „Norddeutsche Zeitung“, 21 април 1960. Eine Operette fur Kinder „Norddeutsche Neusete Nachrichten“, Rostok, 22 април 1960. Eine Marchentraim в. „Култура“, бр.26, 26 юни 1965, „Една нощ във Венеция“ – превод от немски на Емил Видлички „Ласките на орисницата“ – издадена от Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2006 г. Каракостова, Румяна, „Изкуствоведски четения“ 2010, Институт за изследване на изкуствата, БАН, стр. 317 – 329 в. „Слово“, 2011, Стихчета за деца: Поетичен кръговрат Есен и Поетичен кръговрат Зима – творчески колектив с Емил Видлички. „Китка“ Сборник стихове за деца, издание на „Народна младеж“ 1956, колектив с Емил Видлички „Книжка Веселушка“ – стихове за деца, автор Емил Видлички; издание на „Народна младеж“ 1957 г. „Фър, фър Калинке“ – книжка със стихове за деца от Емил Видлички, изд. „Народна младеж“, 1963 г.
Категория:Българи в САЩ Категория:Български либретисти Категория:Български писатели Категория:Български поети Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет