Пиер Байяр () е френски литературен критик, преподавател, писател и психоаналитик. Биографична справка за Пиер Байяр в „Babelio“ .

Биография Байяр е роден на 2 декември 1954 г. в Амиен. Следва литература в „Екол нормал“, където защитава докторат. Допълнително следва и получава диплома за клинична психология и личен анализ. От 1986 г. е преподавател по френска литература и професор в университета Париж-VIII. Биография и библиография във „Franceinter“

Първата му книга, „Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin“ (Балзак и смяната на въображаемото. Четене на „Шагренова кожа“), е издадена през 1978 г. Биография и библиография на сайта на „Les editions de minuit“

Прочува се с „Как да говорим за книги, които не сме чели“ от 2007 г. В тази книга с много хумор критикува идеята, че има ясна граница между четене и не-четене, и приканва читателите да изградят едни по-свободни, и по-малко сложни взаимоотношения с литературния текст. Във Франция книгата става бестселър. През 2012 г. Байяр разработва формулата като публикува „Как да говорим за места, които не сме посетили“ и се връща отново към неяСам той отбелязва, че „проблематиката се пресича с тази на вече две публикувани книги“, Bayard P., Comment parler des faits qui ne se sont pas produits, Paris:Minuit, p. 15 през 2020 г., когато публикува книгата „Как да говорим за факти, които не са се случили“.

Байяр е основоположник на „интервенционистичната критика“, като е срещу неутралната критика на литературните произведения. В есетата си често разследва случаи на ненаказани литературни престъпници (поради небрежност на създателите им).

В книгата си „Кой уби Роджър Акройд?“ от 1998 г. прави преглед на разследването на детектива Еркюл Поаро в романа „Убийството на Роджър Акройд“ и представя на читателите мотиви за допуснатите грешки. Същата тема поставя и в книгата си „Аферата „Баскервилското куче“ от 2008 г., в който предполага, че Шерлок Холмс не е разкрил истинския убиец в романа „Баскервилското куче“ и е трябвало да стигне до други заключения. В книгата си „Истината за „Десет малки негърчета“ от 2019 г. напълно поставя под въпрос решението, предоставено от Агата Кристи, за обяснение на случая. А в книгата си „Разследване на Хамлет. Диалогът на глухите“ от 2002 г. твърди, че Клавдий не е убил бащата на Хамлет.

През 2015 г. заедно с историчката и теоретик на изкуството Соко Фай основава Международния център за изследвания и образование на масови убийства (CIREMM), който има за цел да подпомогне на национално и международно ниво изследванията на масовите убийства, вкл. геноцида, колективните самоубийства и престъпленията срещу културата и цивилизацията .

Награда за цялостно творчество на името на Маргьорит Юрсенар е присъдена на Байяр през 2021 г. Pierre Bayard: Prix Marguerite Yourcenar 2021 pour l'ensemble de l'œuvre, Scam.fr, 30 juin 2021.

Пиер Байяр живее със семейството си в Париж.

Библиография

Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin (1978) Биография и библиография в „Goodreads“ Symptôme de Stendhal. Armance et l’aveu (1980) Il était deux fois Romain Gary (1990) Le Paradoxe du menteur. Sur Laclos (1993) Maupassant, juste avant Freud (1994) Le Hors-sujet. Proust et la digression (1996) Qui a tué Roger Ackroyd? (1998 (2002) Lire avec Freud. Pour Jean Bellemin-Noël (1998) Comment améliorer les œuvres ratées? (2000) Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds (2002) Le Détour par les autres arts. Pour Marie-Claire Ropars (2004) Peut-on appliquer la littérature à la psychanalyse (2004) Demain est écrit (2005) Comment parler des livres que l'on n'a pas lus? (2007)Как да говорим за книги, които не сме чели, изд.: „Сиела“, София (2008), прев. Петя Кондузова-Илиева L'Affaire du Chien des Baskerville (2008) Le Plagiat par anticipation (2009) Et si les œuvres changeaient d'auteur? (2010) Comment parler des lieux où l’on n’a pas été? (2012) Aurais-je été résistant ou bourreau? (2013) Il existe d’autres mondes? (2014) Aurais-je sauvé Geneviève Dixmer? (2015) Le Titanic fera naufrage (2016) L'énigme Tolstoïevski (2017) La vérité sur „Dix petits nègres“ (2019) Comment parler des faits qui ne se sont pas produits? (2020) Oedipe n'est pas coupable (2021) Et si les Beatles n'étaient pas nés ? (2022) Hitchcock s'est trompé. «Fenêtre sur cour» contre-enquête (2023) Aurais-je été sans peur et sans reproche ? Le chevalier Bayardet moi (2024) Je sommes plusieurs. Sur les personnalités multiples (2025)

Книги за писателя Pour une critique décalée. Autour des travaux de Pierre Bayard (2010) – от Лоран Цимерман, с участието на Умберто Еко, Жерар Женет, Жан-Филип Тусен

Източници

Външни препратки

Интервю на сайта на Университета Париж-VIII

Категория:Френски литературни критици Категория:Френски психоаналитици Категория:Френски хумористи Категория:Френски есеисти Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Родени в Амиен