Латиноамериканската литература включва произведенията, написани в Централна и Южна Америка на испански, португалски, френски, както и на местните езици. Към нея спадат и произведения, написани в САЩ на испански език. Нейното глобално процъфтяване през втората половина на 20 век се дължи до голяма степен на известното литературно течение магически реализъм (). Поради тази причина литературата на региона често се свързва главно с това течение, чийто най-известен представител е Габриел Гарсия Маркес. Латиноамериканската литература има дълбоки корени и традиции.
През 60-те и 70-те години на 20 век настъпва т.нар. „латиноамерикански бум“, когато група относително млади латиноамерикански романисти започват да бъдат широко издавани в Европа и по света. Към 2020 г., шест латиноамерикански автори са носители на Нобелова награда за литература: чилийската поетеса Габриела Мистрал (1945), гватемалският прозаик Мигел Астуриас (1967), чилийският поет Пабло Неруда (1971), колумбийският прозаик Габриел Гарсия Маркес (1982), мексиканският поет Октавио Пас (1990) и перуанският прозаик Марио Варгас Льоса (2010).
Източници