Според закона на Харди – Вайнберг в идеална популацияПод това се разбира тя да е достатъчно голяма, да е без действие на отбор спрямо разглеждания ген, без възникване на нови алели на гена в резултат на мутации и без асортативно кръстосване по този ген. съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията.
В един локус с два алела, например и , с честоти съответно и , разпределението на честотите на генотиповете , и e . Тъй като честотата на е , тогава честотата на генотип е . Аналогично честотата на е . Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица: . Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в „идеална“ популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: да е безкрайно голяма, в нея да не действа отбор, да няма мутации, поколенията да са неприпокриващи се, локусът да е автозомен, индивидите в популацията да са диплоидни и пр.
Когато при дадена честота на алелите изчислената честота на генотиповете съвпада с очакваната според закона на Харди – Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения.
Законът на Харди – Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече ( на брой) алели.
Обобщения Цялостно обобщение За различни алели в -плоиди тенотипните честоти при равновесието на Харди – Вайнберг се представят при индивидуални условия чрез многочленното развитие на :
Източници и бележки
Категория:Генетика