Старата история на Пиемонт (Северна Италия) обхваща поредица от събития, засягащи територията на региона още от Старокаменната епоха насам, като развитието ѝ е силно повлияно от съседните култури и държави. Стратегическото разположение на Пиемонт в подножието на Алпите превръща областта в желана територия за редица европейски сили – най-вече Франция, които я разглеждат като ключов проход към Италия.
От XVI век насетне именно Савойската династия установява трайно надмощие в Пиемонт. След като херцог Емануил Филиберт I Савойски премества столицата си от Шамбери в Торино, Савойците постепенно консолидират властта си над региона. Те управляват първо Савойското херцогство, а впоследствие и Кралство Сардиния, което остава под тяхна власт до Обединението на Италия през XIX век.
Праистория Първите селища в региона, който днес носи името Пиемонт (от латинското ad pedem montium – „в подножието на планините“), датират от Палеолита. Следи от човешко присъствие са открити в природния резерват Монте Фенера близо до град Боргосезия.Sito web del Parco naturale del Monte Fenera www.parks.it/parco.monte.fenera (consultato nel dicembre 2010)
Откритите каменни инструменти в района на Алба, Ивреа и във Вал ди Суза принадлежат към Неолита,. както и множество други археологически находки: наколните жилища край езерото Вивероне (днес обект на ЮНЕСКО), праисторическите селища при Алба, Авиляна и Меркураго (днешна Арона), материалите от Сан Джовани дей Боски (днешен Кастеламонте), находките при Трана.
В Пиемонт са засвидетелствани значителни следи от културата на Голасека и от келтското влияние през Желязната епоха, особено в района между реките Сезия и Тичино. Сред галските некрополи се откроява този при Дормелето, датиран от III век пр.н.е.
Около 1000 г. пр.н.е. през територията на Пиемонт започват да преминават стоки между Северна и Южна Европа. До V век пр.н.е. регионът е населен от множество племена: на север – келтските инсубри, в Канавезе – саласите, в района на днешно Торино – таврините (с франко‑алпийски произход), в Монферат – статели и лангати (с лигурско‑провансалски произход), в района на Кунео – багиени.
Тези общности се препитават със селско стопанство, пасищно животновъдство, риболов по големите реки и развиват значителни занаятчийски и металургични умения. Едва с галската експанзия през следващия век регионът започва да придобива по‑хомогенен характер.
Смята се, че Торино възниква в римско време недалеч от главния град на таврините – Тавразия, от чието име вероятно произлиза и топонимът. Според Тит Ливий и Страбон територията на таврините включва и важни алпийски проходи. През 218 г. пр.н.е. картагенският пълководец Ханибал превзема главния им град след тридневна обсада.
Римска епоха
Римляните навлизат в Пиемонт през II век пр.н.е. Първото римско селище, основано между 173 и 125 г. пр.н.е., е Поленция (днешно Поленцо – подселище на Бра), разположено в зоната между реките По, Танаро и Стура.
За да контролират племето на саласите и стратегическия Път на галиите, преминаващ през алпийските проходи на Вале д'Аоста, римляните основават редица укрепени центрове: Хаста Помпеа (дн. Асти) – 125–123 г. пр.н.е.; Дертона (дн. Тортона) – около 120 г. пр.н.е.; Епоредия (дн. Ивреа) – около 100 г. пр.н.е.; Акве Стациеле/Стациеленсиум (дн. Акуи Терме) – между II и I век пр.н.е.
Тези селища възникват като заградени военни лагери (каструми), което обяснява характерния им правоъгълен план.
През 143 г. пр.н.е. консулът Апий Клавдий Пулхер побеждава саласите в долината на Дора Балтеа. На 30 юли 101 г. пр.н.е. армията на Гай Марий разгромява германските кимбри в прочутата битка при Верчели.
По време на Галските войни се оформя римският град Юлия Августа Тавринорум (дн. Торино).. През 25 г. пр.н.е. саласите са окончателно подчинени с основаването на Августа Претория (дн. Аоста). Останалата част от Пиемонт, съставена предимно от планински райони, е завладяна при управлението на Октавиан Август.
Регионът е включен в административното деление на Цизалпийска Галия и римските провинции Котски Алпи, Приморски Алпи и Пенински Алпи.
През I век пр.н.е. римляните основават или преустройват редица градове върху по‑стари келтско‑лигурски селища: Алба Помпея (дн. Алба), Новария (дн. Новара) и Верцеле (дн. Верчели).
През 89 г. пр.н.е., заради подкрепата им в Съюзническата война, жителите на Цизалпийска Галия получават латинско гражданство чрез закона Lex Pompeia de Transpadanis. През 49 г. пр.н.е. Юлий Цезар им предоставя пълно римско гражданство с Lex Roscia, а през 42 г. пр.н.е. провинцията е окончателно премахната и включена в Римска Италия.
През 312 г. армията на Константин I побеждава войските на Максенций в района между Алпиняно и Риволи – събитие, известно като Битката при Торино. Победата позволява на Константин да завладее цяла Италия.
В края на римската епоха се откроява и Битка при Поленция (6 април 402 г.) между военачалника на Западната Римска империя Стилихон и войските на вестготския крал Аларих I, разиграла се в равнината край Бра.
Ранно средновековие
В първите години след падането на Западната Римска империя Пиемонт преминава под властта на различни германски племена. Първо регионът е подчинен на Одоакър, крал на Италия, след което преминава под контрола на бургундите и остроготите.
В средата на VI век в областта навлизат войските на Византия, но тяхното господство е краткотрайно. През 568 г. германското племе на лангобардите нахлува в Северна Италия, а византийските градове в Пиемонт се предават без съпротива. Така византийското присъствие в региона приключва за кратко време.
След установяването си в Северна Италия лангобардите създават ново кралство със столица Павия. Сред ранните лангобардски владетели, свързани с Пиемонт, се откроява фигурата на Агилулф, един от първите херцози на Торино, който по-късно става и крал на лангобардите.
От лангобардския период датира разделението на територията на редица херцогства, сред които най‑значими са Торино, Асти, Ивреа и Сан Джулио. Паралелно с това започва и основаването на множество важни манастири от монасите на Абатство „Сан Коломбано“ в Бобио, сред които се открояват Абатство Новалеза, манастирите в Сан Далмацо ди Педона, Вилар Сан Костанцо и Паньо. Тези религиозни центрове играят ключова роля в културното и икономическото възраждане на региона.
Манастирските общности допринасят за възобновяването на търговията и за развитието на селското стопанство. Благодарение на тях се разпространяват лозята, кестеновите гори, мелниците и маслобойните, а търговските и комуникационните пътища през Алпите отново се отварят. През Пиемонт започват да преминават стоки като масло, сол, дървен материал, месо и други продукти, което стимулира икономическото оживление на региона.
Стратегическото положение на Пиемонт проличава ясно през Средновековието, когато Карл Велики осъзнава необходимостта от контрол над региона като ключов етап към завладяването на Лангобардското кралство на крал Дезидерий.
Решаващо значение има битката при Киуза ди Сан Микеле (773–774), в която франкският владетел нанася поражение на лангобардите. Победата му позволява да проникне дълбоко в територията на Пиемонт, да достигне до Торино и да продължи настъплението си към Павия, столицата на лангобардите.
Този успех поставя началото на франкското господство в Северна Италия и интегрира Пиемонт в политическата структура на Каролингската империя.
Сарацински нашествия Дългият период на относителен мир е прекъснат през IX век от нашествията на сарацински пирати, идващи от лигурския бряг. Тези групи, произхождащи главно от днешния Източен Алжир, установяват своя основна база в Ла Гард Френе (в Прованс, над Сен Тропе), откъдето предприемат нападения в дълбочина към Пиемонт.
Сарацините разграбват Асти и Суза, тероризират местното население и правят несигурна дългосрочната търговия през алпийските проходи, жизненоважни за икономиката на региона. Между 912 и 920 г. те опустошават Абатство Новалеза близо до Монченизио, принуждавайки монасите да се укрият в Торино. Град Улкс е почти напълно разрушен.
Сарацинските нападения оставят дълбока следа в историята на Пиемонт, като нарушават търговските връзки, обезлюдяват цели райони и подтикват местните сили към укрепване на отбраната и възстановяване на стратегическите комуникационни маршрути.
Разделение на маркграфства
С включването на Пиемонт в Франкската империя регионът първоначално е разделен на три франкски административни области с неясно очертани граници. По‑късно те са обединени в голямото Маркграфство Ивреа, управлявано от Анскаридите – могъщ феодален род с франкски произход, чийто родоначалник е Анскар I.
През 950–951 г. кралят на Италия Беренгар II завършва административната реорганизация, започната от Хуго I Провански през 926 г., като разделя Маркграфство Ивреа на три нови марки, носещи имената на своите основатели: Алерамическа марка (Маркграфство Западна Лигурия – Монферат, Акуи, Савона), управлявана от Алерам Монфератски, граф на Верчели и маркграф на Монферат; Отбертинова марка (Маркграфство Източна Лигурия – Генуа, Тортона, Бобио, а по‑късно и Милано и Павия), управлявана от Отберт I, граф на Милано и Луни; Ардуинова марка (Маркграфство Торино – Торино, Ауриате, Албенга), управлявана от Ардуин Голобради, граф на Ауриате.
Новите феодални родове установяват своите седалища в ключови градове както в Пиемонт, така и извън него – например Ивреа в Ардуиновата марка и Савона, първата столица на Алерамичите.
През този период все още няма ясно разграничение между Пиемонт и Лигурия. Терминът Пиемонт обозначава единствено областта между реките Танаро и Котските Алпи; едва през XV век той придобива днешното си географско значение.
Сред големите феодални господари на пиемонтските марки се открояват Ардуин от Ивреа, първият местен крал на Италия, и Оделрик Манфред II, маркграф на Торино. И двамата се опитват безуспешно да разширят владенията си със сила. След смъртта на Ардуин от Ивреа Ардуиновата марка е разпусната, а дъщерята на Оделрик Манфред II – Аделхайд от Суза наследява Торино и Суза, където установява своята резиденция.
С брака ѝ с първия савойски граф Ото I Савойски бащините ѝ владения в Пиемонт се обединяват с териториите на Савойския дом, притежавани още от времето на Хумберт I Белоръки. Този съюз поставя началото на първата експанзия на Савойците в Пиемонт, която по‑късно ще доведе до тяхното трайно господство в региона.
Средновековни комуни През XII век в Пиемонт настъпва период на истинско възраждане: множество селища се развиват и придобиват автономия с появата на свободните комуни. Сред най‑значимите градове са Алба, Асти, Киери, Ивреа, Мондови, Новара, Торино, Тортона, Савиляно и Верчели.
През 1162 г., след разграбването на Милано от войските на император Фридрих I Барбароса, много пиемонтски комуни се присъединяват към големия съюз на градовете – Ломбардска лига, създаден с цел да се противопостави на императорската власт.
Първата пиемонтска комуна, която се включва в Лигата, е Ивреа. През следващите години към нея се присъединяват и други градове, мотивирани от желанието да разширят своите територии за сметка на императорските васали, сред които се откроява маркграф Вилхелм V Монфератски. Въпреки съпротивата му силният съюз на комуните надделява.
В чест на папа Александър III, който активно подкрепя гвелфската кауза срещу гибелините, ломбардските комуни основават нов град на стратегическо място между реките Танаро и Бормида – Алесандрия, създаден въпреки волята на императора.
През 1174 г. Фридрих I Барбароса предприема петия си поход към Италия. След разграбването на Суза той навлиза в Паданската низина и обсажда Алесандрия. Градът издържа продължителната обсада и принуждава императорските войски да се оттеглят. Скоро след това Барбароса претърпява решително поражение в битката при Леняно.
Въпреки това тежко поражение политическата карта на Пиемонт остава разделена: