Понятията Големият пожар в Смирна и Смирненската катастрофа се отнасят до клането на гръцкото и арменското население на Смирна от кемалската войска, както и опожаряването на града през септември 1922 г. Това е последният значим акт на Арменския геноцид.

Смирненската катастрофа е започала 7 дни след изтеглянето на последната гръцка военна част от Мала Азия и след влизането на турската армия, на самия Мустафа Кемал и на неговите нередовни войски в града. Пожарът е започнал първоначално в арменския квартал, по-конкретно с взривяването на арменската църква „Свети Николай“, където се били подслонили жените и децата, обсадени от турците. Обсадата била пробита от гръцкия капитан Сидерис (Исидорос) Пантазопулос, който дълги години се борил с нередовните разбойнически чети в околните планини. Гърците влезли в църквата и дали вода и храна на обсадените, но по-многобройните турци бързо се прегрупирали, взели барут от близкото барутно депо, отново обградили църквата и я взривили. С помощта на благоприятния за турците вятър (който духал в обратна посока от турската махала) и на бензина, с който турците за напръскали къщите, огънят обхванал целия град, с изключение на мюсюлманския и еврейския квартал,Richard Clogg, A Concise History of Greece, Cambridge University Press, 2002, σ. 97 и продължил от 31 август до 4 септември (по стария календар). Днес тази дата всъщност е на 13 септември, тъй като следващата година в Гърция е въведен новия календар.

Събития преди палежа След разбиването на фронта и безредното отстъпление и оттегляне на гръцката експедиционна част от Афьон Карахисар (средата на август 1922 г.) започнало изтласкването на голяма част от християнското население (гърци и арменци) към малоазийския бряг, което според изчисленията на Вселенската патриаршия,Αρχείο Ελευθερίου Βενιζέλου, Μουσείο Ελ. Βενιζέλου Αθήνα, Φάκ.317 "Έκθεση Οικουμενικού Πατριαρχείου - Η καταστροφή της Σμύρνης κατά τας εις Οικουμενικόν Πατριαρχείον μέχρι 11ης/24 Σεπτεμβρίου πληροφορίας σ.1 достигало 250 000 души (гърци). Също така в Смирна са намерили убежище и 15 000 арменци, натикани в различните учреждения и къщи на арменската общност.Α. Κουρτιάν "Τα τετράδια της Αντζέλ Κουρτιάν - Αθήνα 1980

Непрекъснатото пристигане на влакове, превозващи остатъци от войската и бежанци към Смирна(изчислено е, че достигали до 30 000 на ден), както и засилените слухове за пълното разбиване на фронта, увеличили напрежението и неспокойството на населението, докато подготовката на гръцката администрацията за заминаване вече не оставила и най-малкото съмнение относно последващото развитие.Βικτωρία Σολωμονίδου Δρ του King College Λονδίνου "Ο καυτός Αύγουστος" (Η Μικρασιατική Καταστροφή - 15 συγκλονιστικές μαρτυρίες Αφιέρωμα ΤΑ ΝΕΑ σ.51 2008 Пред лицето на заплашителната ситуация, която се развила, показателен е отговорът на гръцкия върховен комисар Аристид Стергиадис към бившия префект на Лесбос и губернатора на Хиос Георгиос Папандреу, когато последният го посъветвал незабавно да информира гръцкото население да напусне града. Съобщава се, че Стергиадис е казал на Папандреу: „По-добре е те да останат тук, Кемал да ги изколи, защото ако отидат в Атина, ще обърнат всичко наопаки.“Γ. Δάφνης "Η Ελλάς μεταξύ δύο πολέμων" Αθήνα 1955 σ.16 До последния момент властите успокоявали жителите на Смирна, а комисар Стергиадис реагирал остро на предложенията на „Отбраната на Мала Азия“ и на митрополит Златоуст (които били обезпокоени и предлагали въоръжаване на малазийското население).

Последната гръцка военна част си заминава на 24 август / 6 септември. На следващия ден хилядите гръцки и арменски бежанци, които изпълнили цялата дължина на известната брегова линия „Ке“ в Смирна, чакали напразно вече принудително иззетите гръцки кораби да ги извозят до съседните гръцки острови. (Вижте раздел „Гръцкият флот“ по-долу). След сериозната намеса на американския консул Ж. Хортън (Г. Хортън) били изпратени два американски военни кораба, за да обслужат бежанците.Κέντρο Μικρασιατικών Σπουδών "Έξοδος" τ. Α' Αθήνα 1980 На следващия ден, 26 август / 8 септември (1922 г.), гръцките власти в Смирна си заминали. Дотогава действащият гръцки върховен комисар на Смирна, Стергиадис, бил качен на английски военен кораб, който го извозил до Константинопол, и оттам избягал във Франция.

Обратното броене за град Смирна вече било започнало.

Източници

Категория:Гръцко-турска война (1919 – 1922) Категория:Арменски геноцид Категория:Геноциди Категория:История на Измир Смирна Смирна Категория:1922 година в Османската империя