Планът на ООН за разделяне на Палестина, утвърден с Резолюция 181 (II) на Общото събрание на Организацията на обединените нации на 29 ноември 1947 година, е предложение на организацията за уреждане на статута на Палестина след края на Британския мандат.
Той предвижда изтегляне на британските войски от подмандатната територия до 1 август 1948 година и създаването до 1 октомври 1948 година на две независими държави – арабска и еврейска, – като Йерусалим получи особен статут без да е част от двете държави.William B. Quandt, Paul Jabber, Ann Mosely Lesch The Politics of Palestinian Nationalism, University of California Press, 1973 p.7.Part II. – Boundaries recommended in UNGA Res 181 Molinaro, Enrico The Holy Places of Jerusalem in Middle East Peace Agreements Page 78 Двете нови държави трябва да образуват икономически съюз, като се гарантират религиозните и малцинствени права в тях. Планът е приет от Еврейската агенция за Палестина, въпреки някои нейни възражения срещу него,The Question of Palestine: Brochure DPI/2517/Rev.1: Chapter 2, The Plan of Partition and end of the British Mandate но е отхвърлен от повечето арабски лидери и държави, които отхвърлят възможността за разделяне на областта, позовавайки се на правото на самоопределение на населението.Sami Hadawi, Bitter Harvest: A Modern History of Palestine, Olive Branch Press, (1989)1991 p.76.
Резолюцията на събранието излиза с препоръка за създаването на независима арабска и еврейска държава и специален международен режим за град Йерусалим. Планът за разделяне представлява документ базиран на четири части: приложен към резолюцията, предвижда прекратяване на мандата, прогресивно оттегляне на британските въоръжени сили и очертаване на границите между двете държави и Йерусалим. Част I от плана предвижда мандата на Обединеното кралство да бъде прекратен възможно най-скоро и кралските военни сили да се оттегли не по-късно от 1 август 1948 г. Новите държави се предполага да възникнат два месеца след оттеглянето на Великобритания, но не по-късно от 1 октомври 1948 г. Планът се стреми да отговори на противоречивите цели и претенции на две конкурентни движения, палестински национализъм и еврейски национализъм, още наричан – ционизъм. В планът също така се призовава за икономически съюз между предложените държави за защита на религиозните права и правата на малцинствата.
Планът така и не е приложен, тъй като на следващия ден избухва Гражданската война в Подмандатна Палестина.
ООН „Общо събрание – Резолюция 181 (II)Специален комитет на ООН (3 септември r 1947; виж зелените линии) and ООН Ad Hoc Committee (25 ноември 1947) план за разделяне. Предложението на комитета на ООН е гласувано в резолюцията.Дата29 ноември 1947Номер на среща128КодA/RES/181(II) (Document)Протокол на гласуване· 33 „за“
· 13 „против“
· 10 въздържали сеРезултат Препоръка към Обединеното кралство като задължителна сила за Палестина и към всички останали членове на ООН приемането и изпълнението по отношение на бъдещото правителство на Палестина на плана за разделяне с Икономическия съюз, посочен в резолюцията.
Съдържание 1. Пред история
2. Специален комитет на ООН за Палестина (UNSCOP)
2.1. Предложен дял
3. Специални комитети
3.1.Подкомитети 2
3.2. Гранични промени
4. Гласуване
4.1. Доклади на натиск и несъгласията в Плана
4.1.1.Натиск
4.1.2 Несъгласията
4.2. Окончателен вот
4.2.1. В съгласие (33 държави, 72% от общия вот)
4.2.2 Несъгласие (13 държави, 28% от общия вот)
4.2.3 Въздържали се
4.2.4 Една страна в отсъствие
4.3. Гласа на съвременните региони
5. Реакции
5.1. Еврейски
5.2.Арабски
5.2.1. Арабски щати
5.2.2 Арабите в Палестина
5.3.Британското правителство
Правителството на САЩ
6. Последвани събития
7. Резолюция като правно основание за Палестинска държава
8. Виж повече
9. Бележки от място
10. Препратки
11. Библиография
12. Допълнителни линкове
Предистория Британската администрация е легализирана от Организацията на обединените на нациите в рамките на Палестинския мандат през 1923 г., като част от разделянето на Османската империя след Първата световна война. Британското преброяване от 1918 г. установява, че в Палестина населението представлява 700 000 араби и 56 000 евреи.
През 1937 г., след шестмесечна арабска генерална стачка и въоръжено въстание, целящо да преследва националната независимост и премахването на чуждестранен контрол в страната, британците създават Колективна комисия или по скоро наричана Палестинска кралска комисия. Комисията заключава, че мандатът е станал неприложим, и препоръча разделянето на арабската държава. За да се справят с проблемите, произтичащи от присъствието на национални малцинства във всяка област, комисията предлага прехвърляне на земя и население, включващо прехвърляне на около 225 000 араби, живеещи в предвидената еврейска държава и 1250 евреи, живеещи в бъдеща арабска държава, мярка, считана за задължителна „в краен случай“. Комисията отчита, че за справяне с бъдещи икономически проблеми, плана за разделяне трябва да избягва намесата в еврейската имиграция, тъй като всяка намеса би могла да доведе до „икономическа криза“ поради факта, че голямата част от богатството на Палестина идва от еврейската общност. За да се реши прогнозният годишен бюджетен дефицит на арабската държава и намаляването на обществените услуги поради загуба на данък от еврейската държава, бива предложено еврейската държава да плаща годишна субсидия на арабската държава и да поеме половината от дефицита ѝ. Палестинско-арабско ръководство отхвърля предложението като неприемливо, предвид неравенството в предложения обмен на население и прехвърлянето на една трета от Палестина, включително голяма част от най-добрите ѝ земеделски земи. Еврейските лидери, Хаим Вайцман и Дейвид Бен-Гурион, убеждават ционисткия конгрес да даде временно одобрение на препоръките на Палестинската кралска комисия като основа за по-нататъшни преговори. В писмо до сина си през октомври 1937 г. Бен-Гурион обяснява, че разделянето ще бъде първа стъпка към „притежаването на земята като цяло“. Същото предположение, че приемането на разделянето е временна мярка, след която Палестина ще бъде „изкупена в цялост“, е изказано от Бен-Гурион и по други поводи. Пример е срещата на изпълнителния директор на Еврейската агенция през юни 1938 г.,
Британската комисия „Удхолд“ е създадена, за проучване на практичността при разделянето. Планът за разделяне е отхвърлен и разделен на две възможни алтернативи. През 1938 г. британското правителство издава декларация, в която заявява, че „политическите, административните и финансовите затруднения, свързани с предложението за създаване на независими арабски и еврейски държави в Палестина, са толкова големи, че това решение на проблема е невъзможно“. Представители на араби и евреи биват поканени в Лондон за конференцията в Сейнт Джеймс, която се оказа неуспешна.
С очертаването на Втората световна война британските политици имат силно изразено желание да спечелят подкрепата на арабския свят и активно подпомагат въоръженото участие в поредното арабско въстание. Бялата книга на Макдоналд от май 1939 г. декларира, че „не е част от политиката на (британското правителство) Палестина да се превърне в еврейска държава“, стреми се да ограничи еврейската имиграция към Палестина и да ограничи продажбите на арабска земя на евреите. Комисията на Лигата на нациите обаче приема, че Бялата книга е в противоречие с условията на мандата, изложени в миналото. Избухването на Втората световна война спира всякакви допълнителни обсъждания. Еврейската агенция се надява да убеди британците да възстановят еврейските имиграционни права и сътрудничи на британците във войната срещу фашизма. „Алия бет“ се организира, за да подкрепи евреите извън контролираната от нацистите Европа, въпреки британските забрани. Бялата книга също така води до създаването на „Лехи“, малка еврейска организация, която се противопоставя на британците.
След Втората световна война, през август 1945 г. президентът Труман иска прием в Палестина за 100 000 оцелели от Холокоста, но британците поддържат ограничение за еврейската имиграция в съответствие с Бялата книга от 1939 г. Еврейската общност отхвърля ограничението за имиграция и организира въоръжена съпротива. Тези действия и натискът на САЩ за прекратяване на антимиграционната политика довеждат до създаването на Англо-Американския анкетен комитет. През април 1946 г. Комитетът постига единодушно решение за: незабавно приемане на 100 000 еврейски бежанци от Европа в Палестина, отмяна на ограниченията от бялата книга за продажба върху земя на евреи, страната да не бъде нито арабска, нито еврейска, и удължаване на попечителството на ООН. САЩ одобрява констатациите на Комисията относно еврейската имиграция и ограниченията за закупуване на земя, докато Великобритания обуславя прилагането им с помощта на САЩ в случай на нов арабски бунт. Всъщност британците продължават да провеждат политиката си от Бялата книга. Препоръките предизвикват демонстрации с насилие в арабските държави и призовават за джихад, и унищожаване на всички европейски евреи в Палестина.
Специален комитет на ООН за Палестина (UNSCOP) Съгласно условията на мандатите от А класа на Лигата на нациите всяка такава задължителна територия трябва да стане суверенна държава при прекратяване на нейния мандат. След Втората световна война това се случва с всички сходни държави с чужд мандати, с изключение на Палестина. През февруари 1947 г. Великобритания обявява намерението си да прекрати мандата за Палестина, отнасяйки въпроса за бъдещето на Палестина до ООН. Надеждата била да се създаде двунационална държава, което означава неразделена Палестина. Политиката на британския външен министър Ърнест Бевин се основава на идеята за арабски възход, което среща опозиция в идеята на Хари Труман, който, настоява за британско-ционистки компромис. През май ООН сформира Специалния комитет на ООН за Палестина (UNSCOP), за да подготви доклад с препоръки. Еврейската агенция настоява за еврейско представителство и изключването на Великобритания и арабските страни в Комитета. Също така се настоява за посещения в лагери, където оцелелите от Холокоста са били интернирани в Европа като част от доклада на UNSCOP, и през май печели представителство в Политическия комитет. Арабските държави, убедени, че държавността е подрината и че преходът на власт от Лигата на нациите към ООН е оспорена по закон, искат въпросите да бъде преразгледани в Международния съд и отказват да сътрудничат на специалната комисия, което забавя покана за връзка и с Арабския висш комитет. През август, след три месеца провеждане на изслушвания и общо проучване на ситуацията в Палестина, доклада на мнозинството на Комитета препоръча региона да бъде разделен на арабска държава и еврейска държава, като трябва да се запази икономически съюз. За Йерусалим бива предвиден международен режим.
Предложен дял Докладът на Комитета (ГЛАВА VI) предвижда разделянето на Палестина на три части: арабска държава, еврейска държава и град Йерусалим, свързани с екстериториални кръстовища. Предложената арабска държава включва централната част от Западна Галилея, с град Акре, хълмистата страна на Самария и Юдея, анклав в Яфа и южното крайбрежие, простиращо се от север от днешен Ашдод и обхващащо това, което е сега ивицата Газа, с участък от пустинята по египетската граница. Предложената еврейска държава включва плодородната Източна Галилея, крайбрежната равнина, простираща се от Хайфа до Реховот и по-голямата част от пустинята Негев, включително южната застава на днешен Ейлат. Йерусалимският корпус, включва Витлеем и околните райони.