Орестида (, ) в Древността е област между Епир и Македония.
Географски граници Орестида е разположена по горното поречие на Халиакмон (Бистрица), между северните краища на Пинд на запад–югозапад и планинската верига, формирана от Вич, Мурик и Синяк, на североизток–изток и включва град Келетрон (по-късния Костур). Политическите граници са на север с илирите и Линкестида, на запад с Епир, на изток с Еордея и на юг (близо до днешна Гревена) с Тимфея.
Политическа история В Епир и Македония (V – III в. пр. Хр.) Според древния историк Хекатей от Милет жителите на областта – орестите, са част от епирското племе молоси. През 20-те години на V в.пр. Хр. те са съюзници на македонския цар Пердика II срещу Атина и одриския цар Ситалк. Към 370 г.пр. Хр. са част от молоското царство.
Орестида е включена трайно в македонската държава в началото на управлението на Филип II, след голямата му победа над илирите и съюзния договор с Епир (към 357 г.пр. Хр.). Отделя се от Македония с помощта на римляните през 197 г. пр. Хр. по време на Втората македонска война.Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 293
В Римската империя (II в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.) По време на Римската република завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на провинция Македония подлежал на съдебно преследване. Политически през Принципата Орестида е организирана като съюз (койнон, ) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Ватина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион). При император Каракала, с предоставянето на римско гражданство на всички жители на провинциите (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.
Източници
Категория:География на Древна Македония