Ришард Йежи Куклински () с псевдоними „Джак Стронг“ и „Чайка“ (роден 13 юни 1930 г. във Варшава, починал на 11 февруари 2004 г. в Тампа), е полковник от Полската народна армия, посмъртно издигнат в звание бригаден генерал, заместник на началника на Оперативния генерален щаб на полската армия, от 1970 г. агент на ЦРУ, малко преди въвеждане на военното положение (1981 г.) евакуиран от ЦРУ в Западен Берлин.

Биография Младежки години Роден на 13 юни 1930 г. във Варшава, той е единствено дете на Станислав Винценти Куклински (1901 – 1943) и Анна Куклинска с моминска фамилия Котанец (1900 – 1963). Самият Куклински в ранните си младежки години използва още две различни рождени датиPrzykładowo datę 13 czerwca 1927 r. podał gdy starał się o naukę zawodu ślusarza w Zakładach Wodociągowo-Kanalizacyjnych we Wrocławiu w 1945 r.. По време на Втората световна война баща му търгува с дървен материал. На 13 май 1943 г. е арестуван за конспирационна дейност, умира в концентрационния лагер ЗаксенхаузенLudzie Wprost – Ryszard Jerzy Kukliński. Agencja Wydawniczo-Reklamowa Wprost Sp. z o.o. [посещение 11 marca 2009]. Тази информация оповестява самият Куклински в интервю за парижката „Култура“ през 1987 г. Той твърди също, че баща му е бил член на Полската социалистическа партия. След като баща му е арестуван, Куклински заминава при чичо си, който живее в едно село близо до Радом. Както самият той твърди, участва във Варшавското въстание в редиците на Армия Крайова. Според друго негово твърдение е член на групата „Меч и плуг“, а според трето членува в организацията „Сърп и чук“. Според показанията на свидетели, а и според неговите собствени показания пред партийната комисия, става ясно обаче, че по време на окупацията не е бил член на нито една нелегална организация. На 6 август 1944 г. е откаран в Германия. В някои свои изявления твърди, че е бил транспортиран с влак заедно с група еврейки и е бил откаран в Долна Силезия, а в други случаи заявява, че е пребивавал в концлагер, защото е нанесъл побой на немски юноша. Твърди, че в конспирационната си дейност е използвал псевдоним „Бил“. Дори пише, че в продължение на три седмици е воювал на фронтаMity, legendy i celowe kłamstwa – część I, „Przegląd“, 14 kwietnia 2014 [посещение 2017-08-12].. Най-правдоподобна обаче изглежда версията, че младият Куклински е бил транспортиран заедно с майка си на немска територия.

След края на войната Куклински отива да живее във Вроцлав на ул. „Блашана“ 15. Първоначално опитва да усвои шлосерската професия, но на 17 септември 1945 г. е приет в Общинска охрана за защита на обектите. В началото му е поверена ролята на разносвач, а по-късно е назначен за пазач във фабрика за сапун. На 6 януари 1946 г. влиза в редовете на Полската работническа партия (удостоверение номер 0655929)Mity, legendy i celowe kłamstwa – część I, „Przegląd“, 14 kwietnia 2014 [посещение 2017-08-12].. От 7 март до 13 април същата година лежи в ареста по подозрение за обир, но бива освободен. Причината за освобождаването му остава неизвестна, тъй като през 1992 г. документите, отнасящи се за този период, са отстранени от съдебните досиета. Информацията, свързана с този период от живота на Куклински, е оскъдна. Вероятно за известно време е бил член на Доброволните резерви на Народната милиция и като член на тази формация е взел участие в народния референдум, проведен от Държавния съвет през юни 1946 г.Mity, legendy i celowe kłamstwa – część I, „Przegląd“, 14 kwietnia 2014 [посещение 2018-07-06]

Служба в Полската народна армия

Първи години На 1 октомври 1947 г. е приет в Офицерска пехотна школа № 1 във Вроцлав. През 1950 г. е обвинен, че е бил в редовете на Армия Крайова и че е членувал в „Меч и плуг“, както и в „Сърп и чук“. С решение на началника на Генералния щаб от дата 27 юли 1950 г. е изключен от школата и в началото на август е изпратен да отслужи задължителна военна служба, без да се зачитат към нея трите години обучение в офицерската школа. Две седмици по-късно, на 10 август, е върнат в школата, която завършва през 1950 г. След завършването със заповед на министъра на народната отбрана от дата 23 септември1950 г. е разпределен в отдел „Кадри“ на Министерство на отбраната, а два месеца по-късно е изпратен в Девети пехотен полк в Пила като взводен командирSławomir Cenckiewicz: Atomowy szpieg: Ryszard Kukliński i wojna wywiadów. Poznan: Zysk i S-ka Wydawnictwo, 2014. ISBN 978-83-7785-477-8. OCLC 897750385.. През 1951 г. е повишен в подпоручик. От 1951 г. до 1952 г. преминава методично-стрелкови курс във Висшата пехотна школа в Рембертув, а след завършването му става ротен командир в Девети механизиран полк. През октомври 1952 г. се жени за Йоанна.

През май 1953 г. става началник-щаб на Петнадесети противодесантен батальон в Трета противодесантна бригада в Колобжег. През 1954 г. става командир на Осемнадесети противодесантен батальон в Трета противодесантна бригада. През 1956 г. служи в Пети пехотен полк на КолобжегSławomir Cenckiewicz: Atomowy szpieg: Ryszard Kukliński i wojna wywiadów. Poznan: Zysk i S-ka Wydawnictwo, 2014. ISBN 978-83-7785-477-8. OCLC 897750385.

На 1 ноември 1956 г. е изпратен на едногодишен курс за обучение на офицери от пехотата в Рембертув. Завършва курса на 25 август 1957 г., след което продължава да служи в Пети пехотен полк на Колобжег като началник-щаб по оперативните въпроси. В края на октомври 1957 г. по собствена молба е прехвърлен в Трета бригада за брегова охрана в Колобжег, а след реформирането на бригадата през 1958 г. преминава в Осемдесет и втори механизиран полк, където остава на служба до 30 август 1961 г.

В периода 1958 – 1960 г. учи в Първа гимназия за работещи в Колобжег „Николай Коперник“, където полага матура. През 1961 г. започва да следва в Академията на Генералния щаб на полската армия.

Начало на сътрудничеството с военното контраразузнаване През 1964 г. като сътрудник на полското военно контраразузнаване и разузнаване и едновременно с това студент в Академията на Генералния щаб на полската армия осигурява прикритие на задачите, изпълнявани от офицера на полското военно контраразузнаване майор КоминекFranciszek Puchała: Szpieg CIA w polskim sztabie generalnym. O Ryszardzie Kuklińskim bliżej prawdy. Warszawa: Bellona, 2014. ISBN 978-83-11-13170-5. OCLC 881496045, плувайки от Колобжег до Швеция с личната си яхта. През същата година завършва следването си Академията на Генералния щаб на полската армия и е повишен в звание майор, след което е преместен във Варшава, където служи като щабен офицер, подготвяйки плановете за инвазия в Чехословакия на войските от Варшавския договор.

Куклински става сътрудник на военното контраразузнаване не по-късно от 1962 г. Съществуват мнения, че от края на 40-те години сътрудничи на Военна информация, а във времето преди да постъпи в офицерската школа – на Службите за сигурностMity, legendy i celowe kłamstwa – część I, „Przegląd“, 14 kwietnia 2014 [посещение 2017-08-12]..

След като завършва следването си в Академията на Генералния щаб на полската армия, служи в Отдела за оперативно обучение на Генералния щаб, след това става началник на Отдела за общо планиране в Оперативно командване и накрая началник на Първи отдел – заместник-началник на Командването на първи оперативен генерален щаб на полската армия. В началото на службата си в генералния щаб започва дейност във военния ветроходен клуб „Атол“, а по-късно става председател на този клубKrzysztof Dubiński, Iwona Jurczenko: Oko Pentagonu. Rzecz o pułkowniku Ryszardzie Kuklińskim. Warszawa: K.M.S.O, 1995. ISBN 83-85608-57-5. OCLC 35453302..

През 1965 г. взема участие във военна игра в северната част на Полша, където маршал Андрей Гречко показва на най-важните по ранг офицери от Полската народна армия мобилни ракетни установки с ядрени бойни глави. В края на 1965 г. и началото на 1966 г. става съавтор на изпитно учение за висшите командни кадри в ЖаганMaria Nurowska: Mój przyjaciel zdrajca. Wyd. 3. Warszawa: Wydawnictwo W.A.B. – Grupa Wydawnicza Foksal, 2011. ISBN 978-83-280-0883-0. OCLC 945099248..

През февруари 1967 г. участва в делегацията на Министерство на отбраната, водена от генерал Болеслав Хоха, който в личен разговор с Куклински изразява съмненията си относно заплахите за Полша, произтичаща от военната стратегия на СССР по отношение на НАТОBenjamin Weiser: Ryszard Kukliński. Życie ściśle tajne. Warszawa: Świat Książki, 2014. ISBN 978-83-7943-630-9. OCLC 879529234.. През 1967 г. преминава обучение в центъра за обучение на разузнавачи.

Виетнам, Чехословакия В периода 1967 – 1968 г. служи в Международната комисия за контрол и надзор на Женевските споразумения във Виетнам, където между другото се занимава със събиране на данни за войските, участващи във виетнамския конфликт. През февруари 1968 г. участва в следствието във връзка с офанзивата на Тет.

След завръщането си от Виетнам през 1968 г. продължава службата си в Отдела за оперативно обучение на Генералния щаб на полската армия, където подготвя учение „Пролет-69“Franciszek Puchała: Szpieg CIA w polskim sztabie generalnym. O Ryszardzie Kuklińskim bliżej prawdy. Warszawa: Bellona, 2014. ISBN 978-83-11-13170-5. OCLC 881496045. През август 1968 г. е разпределен в щаба на маршал Иван Якубовски в Легница, където му става ясно, че ученията в действителност са подготовка за инвазия в Чехословакия.

През 70-те години планира провеждането на разузнавателна операция под прикритието на туристически круиз в района на Хамбург и Хелголанд. През 60-те и 70-те години в сътрудничество с полското военно разузнаване реализира поредица от круизи, като задачата му е да се запознае с районите на бъдещата инвазия на Варшавския договор. Разузнаването включва измерване с помощта на ехосонда на дълбочината на Елба, проучване на района на Хелголанд, където се намира радиолокационната станция на НАТО, извършване на разузнавателни действия в Хамбург, Кил, Копенхаген, както и по крайбрежието на Великобритания и Швеция. Рейсовете са преустановени през април 1977 г., след като контраразузнаването преценява, че са твърде рисковани.

През 1971 или 1972 г. предлагат на Куклински длъжността командир на полк в Клодзко, но благодарение на своите усилия и силна аргументация, той успява да избегне преместването си от Генералния щаб. След като през 1972 г. е повишен в звание полковник, през 1973 г. повторно получава предложение за ръководна длъжност, този път за началник-щаб на Четвърта механизирана дивизия в Кросно Оджанске. Полковник Куклински отказва, като се позовава на здравословното състояние на съпругата си, но в действителност не иска да напусне работата си във Варшава, тъй като това би означавало да прекъсне сътрудничеството си с американците. В крайна сметка в Генералния щаб узрява идеята да му бъде поверена полева единица.

„Албатрос“ През май 1974 г. началникът на генералния щаб, ген. Флориан Шивицки, запознава Куклински с проект, наречен „Албатрос“, в който се предвижда да бъдат изградени три противоатомни скривалища, предназначени за командването на Обединените военни сили на Варшавския договор в случай на въоръжен конфликтSławomir Cenckiewicz: Atomowy szpieg: Ryszard Kukliński i wojna wywiadów. Poznan: Zysk i S-ka Wydawnictwo, 2014. ISBN 978-83-7785-477-8. OCLC 897750385.

През февруари 1975 г. заедно с група офицери, между които ген. Чеслав Кишчак, Куклински е изпратен на двумесечен курс в Академията на генералния щаб на въоръжените сили на СССР в Москва. След курса ген. Войчех Ярузелски кани в своя кабинет офицерите, участвали в обучението в СССР, и ги моли да му разкажат впечатленията си. Куклински споделя, че Москва преувеличава опасността от страна на НАТО що се отнася до започването на война срещу Варшавския договор. По време на срещата ген. Кишчак изразява друго мнение по въпроса.

На 12 октомври 1976 г. е отличен от ген. Шивицки с кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша. По този повод Куклински е поздравен лично от министъра на народната отбрана ген. Войчех Ярузелски.