Тува̀лу (, звуков файл и буквени символи за произношение ) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (). Разположена е върху група атоли в Полинезия, в югозападната част на Тихия океан.
Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.
Тувалу има национална валута – долар на Тувалу ($Т), който се дели на 100 цента, но се използва и австралийският долар.
География
Островите Тувалу се простират като верига от северозапад на югоизток на протежение от 560 km, между 5°40′ – 10°45′ ю.ш. и 176°06′ – 179°50′ и.д. Състоят се от 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km². Най-големият атол е Ваитупо (5,09 km²), а най-малкият – Ниулакита (0,4 km²). Главният остров на страната е Фунафути (2,54 km²), където е разположена и столицата. Височината на островите над нивото на океана е 3 – 5 m. Всички са обкръжени от коралови рифове, а в средата имат лагуна. В пределите на 200-милната морска икономическа зона попадат около 13 млн. km² водна площ.«Океания, Москва, 1982 г.» – Тувалу, стр. 278 – 280.
+ Списък на островите и атолите в ТУВАЛУ Название на остров или атол (алтернативно название) Площ km2 Население (2002 г.) Координати Откривател (година на откриване) остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) 5,09 1591 Обид Старбак (1825) остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) 3,00 589 Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) 3,87 664 Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568),Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) остров Ниулакита (София) (Niulakita) 0,40 35 Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595) остров Ниутао (Линкс) (Niutao) 2,53 663 Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568) атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) 3,37 548 Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),капитани Курцен и Ег (1825, вторично) атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) 1,66 393 Джордж Барет (1821) атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) 3,07 586 Аренд де Пейстер (1819) атол Фунафути (Елис) (Funafuti) 2,54 5070 Аренд де Пейстер (1819)
Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните, причинено от глобалното затопляне, площта на островите в Тувалу бавно намалява.
Климатът е влажен, субекваториален, морски. От март до октомври преобладават североизточните пасати и тогава се установява сух сезон. Дъждовният сезон продължава от октомври до март, като по това време господстват западните ветрове. Целогодишно температурата на въздуха се колебае между 22° – 32°С. Годишната сума на валежите на отделните острови е различна. На южните острови тя съставлява около 3000 – 3500 mm, а на северните – около 2500 mm. Често се наблюдават продължителни засушавания. Цялата паднала дъждовна вода се просмуква в плодородните песъчливи почви. Най-плодородни са почвите на атола Ваитупу, който е и един от най-населените. Реки и езера в Тувалу няма.
Естествена растителност на островите почти не се е съхранила. Отглеждат се кокосови палми, банани, хлебно дърво и някои други култури. Плъховете са единствените бозайници. Местното население отглежда свине и домашни птици. Водите на лагуните и крайбрежните рифове са богати на риба.
История
Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан – Елис (Ellice).
Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.
През Втората световна война атолът Фунафути е база на Американските военноморски сили. Тогава е построено и летище, което още функционира (макар и осъвременено).
През 1974 г. е проведен референдум, на който мнозинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.
Държавно устройство
Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор.
Законодателна власт – парламент от 16 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили – 125 души.
Административно деление
Административно деление – 9 островни съвета: Нанумеа (Nanumea), Ниутао (Niutao), Нануманга (Nanumanga), Нуи (Nui), Ваитупу (Vaitupu), Нукуфетао (Nukufetao), Фунафути (Funafuti), Нукулаелае (Nukulaelae) Ниулакита (Niulakita).
Икономика
Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.
Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.
Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.
Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.
В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневен печат. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продава правата си върху националния идентификационен интернет код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.
Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.
Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство—промишленост—обслужване 18:28:54.
Население
Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. На атола Фунафути живее 47% от населението, на атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Естествен прираст – 18. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години.
Най-голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92,5%, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7,5%, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Делът на неграмотните е около 9%.
Мнозинството от населението са християни – 97,8% (протестанти 96,8%, католици 3,2%), следват бахайци – 1,6% и други – 0,6%.
Вижте също
Тувалу на олимпийските игри
Външни препратки Tuvalu Islands – официален сайт на Тувалу
Снимки от Тувалу: , www.janeresture.com Timeless Tuvalu Tuvalu – Islands of Myths and Legends Early Tuvaluan Religion Tuvalu Fatele www.lxcomm.com Tuvalu Information
Бележки