Вал ди Суза (; на пиемонтски: Valsusa; на окситански: Val Susa; на франко-провансалски: Vâl Susa; ) е алпийска долина в западната част на регион Пиемонт, Северна Италия, разположена западно от Торино и граничеща с Франция. Името ѝ произхожда от древния град Суза, разположен в централната част на долината, макар че най-големият ѝ съвременен център е Авиляна.
С дължина около 80 km и население над 90 000 души Вал ди Суза е най-голямата и най-населената долина в Пиемонт. В горната ѝ част, на територията на община Бардонекия, се намира най-западната точка на Италия – връх Рока Бернауда (3225 m).
Физическа география Въпреки че долината изцяло принадлежи към водосборния басейн на река По и следователно към италианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически включени във Франция след Парижкия мирен договор от 1947 г. Това са окръг Мон Сени и проходът Мон Сени в департамент Савоа, както и Вале Стрета, паданският склон на проходите Коле дела Скала и Коле дел Монджиневро, както и връх Мон Шабертон в департамент Отз Алп.
Долината е ориентирана надлъжно и се пресича от река Дора Рипария. Тя обхваща части както от Котските Алпи (вдясно от Дора Рипария и потока Чениския), така и от Грайските Алпи (вляво). Потоците Дора ди Бардонекия и Чениския оформят две важни странични долини – Вале ди Бардонекия и Вал Чениския.
Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено при входа на Вал Чениския. От тази странична долина идва пътят през прохода Мон Сени, който при Суза се съединява с пътя, идващ от прохода Монджиневро.
Геология Произходът на Вал ди Суза датира от периода между 40 и 25 млн. години, по време на една от фазите на Алпийската орогенеза.
Типове скали В лявата орографска страна на Долна Вал ди Суза и до района на Мон Сени се срещат варовикови шисти, гнайси, серпентини, слюдести шисти и варовик. Масивът Амбин в Котските Алпи е изграден от кристални скали и слюдести шисти. В Горна Вал ди Суза се наблюдават варовикови шисти, кварцити, варовик и понякога пясъчници.
В дясната орографска страна, от град Риволи до езерата на Авиляна, се откриват моренови образувания. От град Авиляна до село Сан Джорио ди Суза преобладават гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.
Планини От орографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи – връх Пунта Ронча / Поант дьо Ронс (3612 m), разположен на вододела между долината и долината Мориен, в непосредствена близост до италиано-френската граница. Най-високият връх, разположен изцяло на италианска територия и ясно видим от низината, е Рочамелоне (3538 m).
Изкачвайки долината, вдясно последователно се разполагат следните основни планини: Принадлежащи към Грайските Алпи: Монте Музинè – 1150 m Рока Села, нар. още Монте Капразио – 2508 m Монте Чиврари – 2302 m Рока Патануя – 2409 m Пунта Лунела – 2772 m Връх Гранд'Уя – 2666 m Монте Палон – 2965 m Рочамелоне – 3538 m Пунта Ламет/ Поант дьо Ламе – 3504 m Пунта Ронча / Поант дьо Ронс – 3612 m Принадлежащи към Котските Алпи: Рока д'Амбен – 3377 m (и целият масив на Амбен) Пунта Феранд – 3348 m Монте Ниблè – 3365 m Монте Сегурет – 3936 m Монте Жафро – 3805 m Пунта Сомеи / Поант Сомеи – 3332 m Връх Роньоза д'Етиаш – 3382 m Пиер Меню / Егюл дьо Сколет – 3505 m Пунта Нера – 3047 m Монте Фреюс / Поант дьо Фрежюс – 2936 m Рока Бернауда – 3225 m Монте Табор – 3178 m (изцяло на френска територия, макар че от единия си склон се намира във Вал ди Суза) Гранд Ош – 2762 m Монте Котоливие – 2105 m Мон Шабертон – 3131 m (изцяло на френска територия, макар че всичките ѝ склонове гледат към Вал ди Суза).
Изкачвайки долината, вляво последователно се разполагат следните основни планини: Принадлежащи към Котските Алпи (подраздел „Алпи на Монджиневро): Монте Орсиера – 2890 m (и целият масив Орсиера-Рочаврè) Чима Чантипланя – 2849 m Теста дел'Асиета– 2567 m Монте Дженеврис – 2533 m Монте Фретев – 2702 m Пунта Роньоза ди Сестриере – 3280 m Монте Барифредо – 3028 m Гран Куейрон – 3060 m Пунта Рамиере – 3303 m Рок дел Буше – 3265 m Мерчантайра – 3293 m
Долини Острани на главната долина се разполагат няколко странични долини.
Oт село Сестриере нататък: Вале Арджентера Вал Турас или Вал Турес Вале дела Пикола Дора, букв. „Долината на Малката Дора“, която се разклонява при село Клавиере на Валон дьо Бес и на Валоне дела Жемон.
Oт Вале Стрета до подстъпа към Вал ди Суза: Вале дела Ро Вале дел Фреюс Валоне ди Рошмол, която се разклонява при Валфреда Вал Кларея Вал Чениския
Алпийски проходи
Вал ди Суза, в сравнение с другите гранични долини между Италия и Франция, разполага с най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-ниска надморска височина. Още от древността те улесняват транзита на хора и стоки.
Проходите, снабдени с асфалтиран път за МПС, в посока на часовниковата стрелка са: Коле Брайда – 1007 m, от Вал Сангоне до град Авиляна Коле деле Финестре – 2178 m, от Вал Кизоне до градчето Суза Коле дел Сестриере – 2021 m, от Вал Кизоне до село Чезиана Торинезе Коле дел Монджиневро – 1854 m, от френския град Бриансон до село Чезана Торинезе Коле дела Скала – 1760 m, от френския град Бриансон до градчето Бардонекия Коле дел Монченизио, Кол дьо Мон Сени – 2101 m, от френското село Ланлебур-Мон Сени до градчето Суза Коле дел Коломбардо – 1888 m, от Вале ди Виу до градчето Кондове Коле дел Лис – 1311 m, от Вале ди Виу до село Рубиана.
Други проходи, снабдени единствено със свързваща пътека, са: Коле д'Амбен – 2897 m, от френското село Браман (от 2017 г. част от фр. община Вал Сени) до село Ексилес Коле дел'Асиета – 2472 m, от село Ексилес до село Праджелато Коле Шардоне – 2725 m, от село Руре до градчето Бусолено Коле Клапиер – 2491 m, от френското село Браман до градчето Суза Пасо Клопакà – 2750 m, в село Ексилес Кол д'Етиаш – 2787 m, от френското село Браман до градчето Бардонекия Пасо Фурнò – 3159 m, в градчето Бардонекия Коле дел Фреюс – 2542 m, от френското градче Модан до градчето Бардонекия Пасо Галамбра – 3050 m, от село Ексилес до градчето Бардонекия Коле Гавия – 2775 m, в градчето Бусолено Коле Джасет – 2702 m, в село Монченизио Коле Маланоте – 2582 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза Пасо дел'Орсо – 2477 m, от френското село Неваш до градчето Улкс Коле дела Пелуз – 2797 m, от градчето Бардонекия до френското село Авриò Коле дел Пелво – 3063 m, в село Чезана Торинезе Коле дел Пиколо Монченизио – 2183 m, в село Монченизио Коле ди Пра Реале– 25252 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза Коле дела Рамиер – 3007 m, в село Чезана Торинезе Коле дела Ро – 2566 m, от фр. градче Модан до градчето Бардонекия Коле дел Сабионе – 2560 m, от село Руре до градчето Бусолено Коле ди Солиер – 2639 m, в село Монченизио Коле дел Сомеи – 2962 m, от фр. село Браман до градчето Бардонекия Коле супериоре ди Маланоте – 2616 m, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза Коле дел Турас – 2798 m, от село Чезана Торинезе до фр. село Абрие Коле де Троа Фрер Миньор– 2589 m, в село Клавиере Коле деле Валете – 2303 m, от градчето Коацè до село Сан Джорио ди Суза Коле дел Венто – 2231 m, от село Коацè до село Сан Джорио ди Суза Колет Верт – 2521 m, в село Клавиере Коле дел Вилано – 2506 m, от градчето Бусолено до село Сан Джорио ди Суза.
Реки и езера Реки Главната река на долината е Дора Рипария – воден поток с дължина 125 km и водосборен басейн от 1340 km². Тя е ляв приток на река По и води началото си в Котските Алпи близо до Чезана Торинезе, от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, която извира на френска територия в близост до прохода Коле дел Монджиневро, и потока Рипа, идващ от долината Арджентера на територията на Саузе ди Чезана и приемащ водите на потока Турас.
Ляв хидрографски профил
Дора ди Бардонекия – образува се при Бардонекия от сливането на потоците Рио ди Вале Стрета и Рошмол и се влива в реката при градчето Улкс. Чениския – извира при село Монченизио и се влива в Дора Рипария при градчето Суза. Поток Пребек – извира от планината Гранд’Уя в Грайските Алпи и достига Дора Рипария при Вернето, подселище на село Кианоко. Поток Гравио – извира от Пунта Лунела в Грайските Алпи и се влива в реката при град Кондове. Поток Сеси – извира от Монте Чиврари, източно от прохода Коле дел Коломбардо, и завършва хода си при село Каприе. Поток Меса – извира от Монте Чиврари, западно от прохода Коле дел Лис, и се влива в Дора Рипария при град Авиляна.
Десен хидрографски профил
Поток Рипа – извира от планината Гран Куейрон в долината Арджентера; свързва се с потока Турас при Бусон (подселище на село Чезана Торинезе) и след сливането си с Пикола Дора образува Дора Рипария. Поток Турас – извира от планината Турас и се влива в потока Рипа при Бусон, подселище на Чезана Торинезе. Поток Джерардо – извира от хълма Сабионе и се влива в Дора Рипария при градчето Бусолено. Поток Гравио – извира от котловината Касафрера и завършва хода си при село Вилар Фокиардо. Поток Скальоне – извира на територията на Долината на Адрети в природния парк Орсиера–Рочаврè.
Езера
Лак дю Мон Сени – изкуствено езеро изцяло на френска територия, близо до прохода Кол дьо Мон Сени; част от водосборния басейн на Вал ди Суза. Територията исторически принадлежи към Савойското херцогство до анексирането ѝ от Франция през 1860 г. Лаго дел’Алпе Лауне (2043 m) и Лаго Неро („Черното езеро“) – при село Саузе д’Улкс. Лаго дей сете колори („Седемцветното езеро“, 2329 m) и Лаго Неро – при село Чезана Торинезе. Лаго Рошмол (1950 m) – при градчето Бардонекия. Лаго Парадизо деле ране („Езеро на жабешкия рай“, 1275 m) и Лаго Росо („Червеното езеро“, 1960 m) – при село Сан Джорджо ди Суза. Лак Вер („Зелено езеро“) — изцяло на френска територия, част от водосборния басейн на Вал ди Суза; при град Пасѝ, департамент От Савоа. Лаго дела Векия („Езеро на старицата“, 2670 m) – на италиано-френската граница. Лаго дела Ферера – при село Монченизио. Езерата на Авиляна – Голямото езеро и Малкото езеро, разположени в град Авиляна.
Околна среда Основните защитени територии са:
Природен парк „Гран Боско ди Салбертран“ – простира се от десния бряг на река Дора Рипария до вододела с Вал Кизоне, на височини между 1000 и 2600 m. Природен парк на езерата на Авиляна – обхваща над 400 ha между историческия център на Авиляна и долината Вал Сангоне. Природен парк Орсиера–Рочаврè – заема над 11 000 ha между Вал Кизоне, Вал Сангоне и Долна Вал ди Суза. Създаден е от регион Пиемонт през 1980 г. и е един от най-големите защитени планински райони в Пиемонт след Националния парк „Гран Парадизо“, Природния парк на Приморските Алпи и Националния парк „Вал Гранде“.
Флора Вал ди Суза и Вал Кизоне, поради географското си разположение, представляват зона на среща между растителност, характерна за Приморските Алпи, Южните Котски Алпи и Централните Алпи. В долната част на долината преобладават чисти или смесени кестенови гори, често в съчетание с други широколистни видове. С увеличаване на надморската височина се появява нискостеблен бук. По южните склонове се срещат бял дъб и бял бор. В по-високите части доминират лиственицата и швейцарският каменен бор, който постепенно заменя лиственицата на по-голяма височина. Смърчът и бялата ела съставляват основната част от горската растителност в Природния парк „Гран Боско ди Салбертран“.
Фауна
Вал ди Суза е обитавана от разнообразна фауна. Бозайниците са от средноевропейски тип и включват главно микробозайници. Към тях се отнасят различни видове червеи и мишки, лешниковият сънливец, градинският сънливец и обикновените сиви полевки. Има и западноевропейски таралеж и европейска къртица. Сред зайцевидните се среща европейският див заек, а на по-голяма надморска височина – снежният заек. Гризачите са представени от катеричката, мармота и обикновения сънливец.