Кòзимо I де Мèдичи (* 11 или 12 юниwww.britannica.com. Посетено на 12 май 2023 г. 1519, Флоренция, Флорентинско херцогство; † 21 април 1574, Велико херцогство Тоскана) е последният херцог на Флоренция (1537 – 1569) и първият велик херцог на Тоскана, управлявал от 1537 до 1574 г. По негово нареждане Джорджо Вазари построява двореца Уфици, който днес е една от най-големите картинни галерии.

Произход Той е единствено дете на известния кондотиер Джовани дале Банде Нере (* 1498 † 1526) и на съпругата му Мария Салвиати (* 1499 † 1543). Негови дядо и баба по бащина линия са Джовани де Медичи, нар. Пополано, и Катерина Сфорца, а по майчина – настойникът на баща му Якопо Салвиати и Лукреция де Медичи. Родителите му отрастват заедно. Той е тяхното единствено дете.

По бащина линия Козимо принадлежи към кадетския клон на Медичите, известен като Пополано, произлизащ от Лоренцо де Медичи Стария, брат на Козимо де Медичи Стария, първият де факто владетел на Флоренция. По майчина линия произлиза от самия основен клон, тъй като прадядо му е Лоренцо Великолепни, господар на Флоренция. По този начин Козимо I довежда на власт кадетския клон на Пополаните и дава живот на рода на Великия херцог.

Биография Младежки години и вземане на властта

Козимо идва на власт през 1537 г., едва на 17 години, след убийството на херцога на Флоренция Алесандро де Медичи. Престъплението е замислено от Лоренцино де Медичи, далечен братовчед на херцог Алесандро, който обаче не успява да се възползва от възможността да замести своя роднина и в крайна сметка бяга от Флоренция. Никое от водещите семейства не изглежда в състояние да заеме мястото на Медичите, когато Козимо, тогава почти неизвестен, се появява в града, последван от няколко слуги.

Той идва от Муджело, където е израснал след смъртта на баща си, и успява да бъде номиниран за херцог, въпреки че принадлежи към второстепенен клон на семейството. Всъщност, предвид младата му възраст и скромното му поведение, много влиятелни личности във Флоренция по онова време се надяват да се справят със слабия, разсеян млад мъж, привлечен само от лова и жените: човек, лесен за влияние. Следователно Козимо е назначен за глава на правителството с уговорката, че властта ще се упражнява от Съвета на 48-те. Но Козимо е наследил изцяло борбения дух на баща си и на баба си по бащина линия Катерина Сфорца.

Веднага щом получава властта и след като получава указ, който изключва клона на Лоренцино де Медичи от всяко право на наследяване, той уволнява съветниците и поема абсолютната власт. Той възстановява властта на Медичите толкова здраво, че оттогава те управляват Флоренция и голяма част от днешна Тоскана до края на династията, което настъпва със смъртта на последния велик херцог на Медичите – Джан Гастоне през 1737 г.; управленческата структура, създадена от Козимо, продължава до провъзгласяването на Кралство Италия.

Авторитарното управление на Козимо подтиква някои важни граждани към доброволно изгнание. Те събират силите си и с подкрепата на Кралство Франция и съседните държави на Флоренция и в опит да свалят военно правителството на Флоренция тръгват към Флоренция в края на юли 1537 г. под ръководството на Пиеро Строци. Когато Козимо научава, че се приближават, той изпраща най-добрите си войски, командвани от Алесандро Вители, да блокират враговете. Битката се провежда близо до крепостта Монтемурло на 1 август 1537 г. и след като побеждава армията от изгнаници, Вители атакува замъка, където Строци и неговите приближени са намерили убежище. Обсадата продължава само няколко часа и завършва с падането на обсадените, давайки на Козимо първата му военна победа.

Водачите на бунта първо са хвърлени в затвора, а след това са обезглавени в двореца Барджело. През целия си живот Козимо действа безмилостно срещу онези, които се опитват да се противопоставят на плановете му. Трябва да се отбележи, че неговият деспотизъм е насочен най-вече към онези, които поставят под съмнение неговия авторитет, и следователно не към хората, а към тези благороднически и богати флорентински буржоа, които не толерират неговото надмощие и неговата власт. Тази абсолютистка етика включва и унищожаването, започнало на 20 октомври 1561 г. от Козимо I, на ценната катедрала в Арецо, разположена извън градските стени, на Коле дел Пиона, тъй като Пиеро Строци се е укрепил там на 20 юли 1554 г.

Брак

Козимо първоначално иска да се ожени за Маргарита Пармска, дъщеря на император Карл V и вдовица на херцог Алесандро де Медичи. Но той получава само категоричен отказ и искането голяма част от наследството на Медичите да бъде изплатено на вдовицата. Изоставяйки този проект, той се жени през 1539 г. за Елеонора ди Толедо, дъщеря на дон Педро Алварес де Толедо, маркиз на Вилафранка и испански вицекрал на Неапол. Те се срещат за първи път във Вила Медичи в Поджо а Каяно и се женят с голяма помпозност в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция: той е на 20, а тя – на 17 години. Благодарение на този брак Козимо придобивава огромното богатство на съпругата си и гарантира политическото приятелство на вицекраля на Неапол, един от най-доверените помощници на императора. Аньоло Брондзино рисува много портрети на Елеонора, най-известният от които („Елеонора от Толедо със сина си Джовани“) се съхранява в Уфици.

Козимо I има от Елеонора единадесет деца, като по този начин гарантира на теория наследството и възможността за комбиниране на бракове с други важни царуващи домове, макар че единственият, който оцелява трайно, е Фердинандо I. Елеонора умира през 1562 г. едва на 40 години заедно със синовете си Джовани и Гарция. Тримата са убити от малария, с която се заразяват по време на пътуване до Пиза, където искат да се лекуват от туберкулоза – болест, причинена от нездравословната ситуация в града и за да избяга от нея Елеонора е купила резиденцията Палацо Пити в Олтрарно.

Първи години на управление

Още през 1537 г. започва неудържимият авторитарен възход на Козимо I, който изпраща епископа на Форли Бернардо Антонио де Медичи при император Карл V, за да го информира за случилото се след смъртта на Алесандро и за наследяването от самия Козимо, но преди всичко да потвърди лоялността си към него,Wayback Machine за да получи имперско потвърждение. Започвайки от 1543 г., след като откупува последните крепости, които все още са в ръцете на императора, Козимо I, според систематичен план, съобразен с конкретните условия на Тосканската държава, изложен на честите преминавания на войски и заплашен отвътре от бандитизъм и флорентинските изгнаници, започва изненадваща строително-военна дейност: предприема изграждането на нови гарнизони, изграждайки крепости в Сиена, Арецо, Сансеполкро и Пистоя. В Сансеполкро освен това нарежда да бъдат разрушени всички села извън стените, които се разширили на значителна площ и са приютили различни сгради, включително църкви и болници, предпочитайки да укрепи древните градски стени, вместо да ги разширява; укрепва защитите от средновековен произход в Пиза, Волтера и Кастрокаро, в Романя, на няколко километра от Форли издига нови стени във Фивицано, за да блокира апенинските проходи Лагастрело и Черето укрепва Сан Пиеро а Сито, Емполи, Кортона и Монтекарло на границите на Република Лука нарежда града-крепост Портоферайо (Космополи) да бъде построен от нулата на остров Елба и плацдарми като Сасо ди Симоне в Монтефелтро и Тера дел Соле (Елиополи), между старата крепост на Кастрокаро, предназначена да бъде изоставена, и Форли, следователно на границата с държавата на църквата. Както подсказва името, Тера дел Соле трябва да представлява не просто укрепено място, а дори малък експеримент за идеален град. Краткото разстояние от Форли (по-малко от 10 km) показва, от една страна, силното проникване на властта на Флоренция в Романя (т. нар. „Тосканска Романя“), а от друга представлява непреодолима пропаст, тъй като столицата на Романя никога не е падала под властта на флорентинците и бележи, следователно, крайната граница на тяхната експанзия.

Друг приоритет на Козимо е търсенето на позиция на по-голяма независимост по отношение на европейските сили. Той изоставя традиционната позиция на Флоренция, обикновено съюзник с французите, за да действа на страната на император Карл V. Многократната финансова помощ, която Козимо гарантира на империята, му печели оттеглянето на имперските гарнизони от Флоренция и Пиза и още по-голяма политическа независимост.

Страхът от нови атаки срещу него го подтиква да създаде малък легион от лични бодигардове, съставен от швейцарци. През 1548 г. Козимо успява да убие Лоренцино де Медичи във Венеция от ръцете на Джовани Франческо Лотини, който наема двама убийци от Волтера. В продължение на години той го кара да го преследват из цяла Европа и със смъртта му са поставени всякакви възможни династични претенции срещу него над командването на Тоскана. На следващата година той посредничи в сблъсък между Сиена и империята, приемайки независимостта на града в замяна на присъствието на испански гарнизон вътре.

Той предпочита да не предприема превземането на Лука, спрян от страха, че жителите на Лука, ревниви за своята независимост, биха се преместили другаде със столицата си, разрушавайки търговията на града (както наистина се случва преди това с превземането на Пиза). От друга страна Лука, единственият италиански имперски град, се радва на важна подкрепа от могъщи европейски държави, също благодарение на богатството си, и опитът за завладяването му може да има непредвидими ефекти върху международния баланс. От друга страна, опитите му да получи Понтремоли и Корсика са неуспешни, които, за да избягат от генуезкото господство, биха приели съюза с Тоскана, с която имат, ако не друго, по-дълбоки културни и езикови връзки.

Знаейки, че не е много обичан от флорентинците, Козимо I ги държи далеч от армията, поради което ги разоръжава и набира войски само от другите си владения.

Завладяване на Сиена През 1552 г. Сиена се разбунтува срещу империята, гони испанския гарнизон и кара града да бъде окупиран от французите. През 1553 г. военна експедиция, изпратена от вицекраля на Неапол Дон Педро, се опитва да завладее отново града, но и благодарение на смъртта на самия вицекрал начинанието се проваля. През 1554 г. Козимо получава подкрепата на императора да води война срещу Сиена, използвайки собствената си армия. След няколко битки в провинцията между двата града и поражението на сиенците при Марчиано, Сиена е обсадена от флорентинците. На 17 април 1555 г., след много месеци на обсада, изтощеният град пада: населението на Сиена е намаляло от 40 хил. на 6000 жители.

Сиена остава под имперска защита до 1557 г., когато синът на императора, Филип II Испански, я отстъпва на Козимо, запазвайки за себе си териториите Орбетело, Порто Ерколе, Таламоне, Монте Арджентарио и Порто Санто Стефано, които впоследствие образуват Държавата на Президиите. През 1559 г., след Договора от Като-Камбрези в края на Френско-испанските войни в Италия, Козимо получава и остатъчните територии на Република Сиена, укрита в Монталчино, последния сиенски гарнизон под френска защита.

Държавна организация