Оборищенското събрание е първото българско народно събрание и началото на парламентарната демокрация в България.Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.

Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 г.

Състав В историята съществуват няколко версии относно броя на представителите, взели участие в Оборищенското събрание.

Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души.

Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, пише в своята „Кратка история на Средногорското въстание“ (1901), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.

Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в затвора от делегата Тодор Душанцалията, пише в книгата си „Първата пушка“, че на Оборище са били събрани 108 представители.

Самият Захарий Стоянов твърди в „Записки по българските въстания“, че е имало списък на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски Тодор Белопитов. След неговата гибел обаче документът попаднал в турски ръце, но вероятно е бил изгубен и затова не е бил публикуван, както това е станало с някои други заловени документи. Захарий Стоянов твърди, че е използвал именно този турски списък при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг. Също така той отбелязва, че някои делегати не могли да се явят (Каблешков например бил болен)

В „История на Априлското въстание“ (1907) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския списък. Информация за подобен списък Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все пак признава, че списъкът на Захарий Стоянов е верен, и ляга в основата на списъка на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.

Друг списък на оборищенци има в „Княжество България“ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които почти напълно се покриват с данните на Захарий Стоянов.

Освен тези списъци съществуват още няколко, които обаче копират или използват в голяма степен данните от посочените.

Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в списъка на Захарий Стоянов.

Другият е на Георги Данов в брошурата „Оборище“, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който очевидно е съставян въз основа на списъците на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.

Върху паметника в местността „Оборище“ са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил списъкът на Димитър Страшимиров.

В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци“ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.

ИзточникБрой на депутатите От колко селища „Записки по българските въстания“ (1884) 56 50 „История на Априлското въстание“ (1907) 65 58 „Княжество България“ 55 49 „Оборище“ 68 52 „Оборищенци“ (1972) 64 54 „Кратка история на Средногорското въстание“ (1901) 80 „Първата пушка“ 108

Главният апостол Георги Бенковски държал строго представителите да имат редовно издадени и подписани пълномощни от местните революционни комитети.

Според Захарий Стоянов „много депутати имаше, които Бенковски върна още в Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им бяха незаконни“. Така е върнат карловският представител и председател на местния комитет Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев, едва не е бил отпратен и пазарджишкият Иван В. Соколов, който не донесъл някакви статистически сведения и трябвало да похарчи 1 лира, за да изпрати специален пратеник до Пазарджик за данните, а Данаил Юруков се явил като самозван представител на Брацигово и също бил върнат.

На събранието са присъствали и неупълномощени дейци, някои от които след Освобождението претендирали за участие, но формално те са били делегати. Така според всички проучвания до момента може да се заключи, че общият брой на представители в Оборищенското събрание не е надхвърлял 75 души, които са представлявали около 60 селища.

Решения На главните апостоли да се дадат пълномощия да ръководят изцяло борбата. Също така е гласуван План как да се води борбата. Поради преждевременното избухване на борбата този план до голяма степен не е приведен в действие – Пазарджик, Одрин, Пловдив, София, Ихтиман не са запалени; жените и децата не са изведени от селата; нито пък е отделена храна от градовете в близките околности; не са прекъснати телеграфите и пр.Захари Стоянов. Записки по Българските въстания. т. 1, 8 глава Великото народно събрание в Оборище, части XV-XVI Захари Стоянов отбелязва Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред.

Представители № Име на представителя1 От кое селище е изпратен1 Алипий Петков (Митю Пранов) с. Буново2 Ангел Лулчев Бамбалов с. Кавакдере (дн. Тополи дол)3 Ангел Николов Клисурски с. Съртхарман (дн. Горно Вършило)4 Андон Салчев Балтов с. Клисура5 Антон Стоилков Билкин с. Синджирлий (дн. Веригово)6 Атанас Георгиев Бечев с. Дълги герен (дн. Беловица)7 Атанас Георгиев Ганев 8 Атанас Пенов Пенов с. Сгърлий (дн. Величково)9 Брайко Лулчев Механджийски с. Кавакдере (дн. Тополи дол)10 Васил Бойчев Рашков (Соколски) с. Перущица11 Васил Найденов Велчев (Васил Петлешков) гр. Брацигово12 Васил Пенев Личев с. Ръжево Конаре13 Влад Ненов Пашов с. Поибрене14 Вълко Стойнов Петков с. Мухово15 Ганчо Попниколов Ганчев гр. Сопот16 Георги Нейчев Вълковгр. Панагюрище17 Георги Николов Чолаков гр. Мехомия18 Георги Петков Ефендиев с. Думанлий (днес Церетелево)19 Георги Петров Ангелиев с. Радилово20 Георги Станчев Мутев с. Славовица21 Георги Стефанов Бельовскис. Ветрен22 Георги Цветанов Лютаков с. Ветрен23 Грую Тренчов-Бански с. Баня24 Делчо Иванов Уливеров с. Поибрене25 Димитър Лютаков с. Ветрен26 Димитър Павлов Коклев с. Мечка27 Златан Костадинов Узунов с. Голям чардак28 Иван (Ноно) Попхристов с. Ерелий (дн. Смилец)29Иван Ангелов Балтов с. Стрелча30Иван Атанасов Арабаджията с. Мъзрян (дн. Бенковски), с. Радиново, с. Строево, с. Чирпелий (дн. Труд), с. Царацово31 Иван Вълчев Соколов гр. Пазарджик32 Искрю Цветков Мачев гр. Панагюрище33 Колю Генчев с. Паничери34 Мате Чолаков с. Долна махала35 Матю Минков Иванов с. Горна махала36 Никола Иванов Караджов с. Клисура47 Мито Петракиев Радулов с. Белово48 Митър (Димитър) Стоянов Гостевс. Бошуля39 Михо Митков Кабаджов с. Старо ново село (дн. Старосел)40 Найден Попстоянов гр. Копривщица41 Гено (Гене) Георгиев Телийски с. Церово42 Ненко Терзийски с. Балдево (дн. Росен)43 Нено Лулчов Гугов с. Петрич44 Генчо Динчов Джумайов с. Елешница45 Ненчо Върбанов Бараков с. Бъта46 Ненчо Искров Налбантина с. Старо ново село (дн. Старосел)57Пенчо Петков Раков с. Петрич48 Пеню Митрев с. Бошуля49 Петър Атанасов Арабаджията с. Каратопрак50 Петър Горанов Кавлаков с. Батак51 Петър Тодоров Чардаков с. Попинци52 Продан Димитров Ружинов с. Мухово53 Саво Попевстатиев Проданов с. Стрелча54 Спас Кръстев Пенов с. Сгърлий (дн. Величково)55 Стойчо Данявов Стойчев с. Дудене (дн. Черничево)56 Стоян Иванов Попов гр. Пещера57 Стоян Илиев Събев (Стоян Литов) с. Краставо (дн. Красново)58 Танчо Стоянов Кривчов с. Демирджилери (дн. Старо Железаре)59 Теофил Бейковс. Калугерово60 Тодор Лазаров Куков с. Черногорово61 Тодор Найденов Ташев-Терзията с. Ферезлий (дн. Овчеполци)62 Тодор Ненчов Душанцалията гр. Копривщица63 Христо Васелив Търнев гр. Пловдив64 Цвятко Колев Бръшков с. Церово65 Тодор Банчев с. Радилово

1 Списъкът на представителите е по „Оборищенци“ (1972). В него не са включени имената на апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, както и на Тома Георгиев – секретаря на Бенковски.

Литература „Оборищенци“ (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972

Източници

Категория:История на община Панагюрище Категория:Априлско въстание Категория:Българско възраждане Категория:Народно събрание на България Категория:100 национални туристически обекта