Сàмуел Дàвид Камѝло Оливèти, накратко Камило Оливети (на итал. Samuel David Camillo Olivetti detto solamente Camillo) е италиански инженер и предприемач, журналист и политик, основател през 1908 г. на първата фабрика за пишещи машини в Италия – „Оливети“.
Биография Ранни години Камило Оливети е роден на 13 август 1868 г. в Ивреа, Пиемонт, Кралство Италия, в буржоазно еврейско семейство под името Самуел Давид Камило Оливети. Баща му, Салвадор Бенедето Оливети, е текстилен търговец – бизнес, наследен от предците му, а майка му, Елвира Сачердоти, от град Модена, е от семейство на банкери.Става въпрос за фирмата Емануеле Сачердоти, основана през 1755 г. от Емануеле Сачердоти – банкер на Херцога на Модена, с предци от Генуа, чиито предци от своя страна идват от Казале Монферато и от Херцогство Пиемонт, където живеят от края на XV век. Фирмата е разпусната през 1856 г. По бащина линия Камило наследява предприемаческия дух, а по майчина – широка култура и интерес към езиците. Той предпочита да бъде наричан с третото си име – Камило, избрано от баща му в чест на Камило Бенсо, граф на Кавур.
Оливети е едва на една година, когато баща му умира, и е отгледан от майка си. Учи в Класическата гимназия на интерната „Калки Таеджи“ в Милано, която завършва с отличие.
След гимназията постъпва в Торинския университет, където следва две години математика и физика, По-късно се премества в Школата за технически приложни науки към Италианския кралски индустриален музей (Кралски политехнически университет в Торино от 1906 г.), където посещава курсовете по електротехника на инж. Галилео Ферарис. Дипломира се като електроинженер на 24 декември 1891 г.
След завършването си прекарва около две години в Лондон, за да усъвършенства английския си език и да придобие професионален опит. Работи в индустрия за производство на измервателно електрическо оборудване, както и като механик.
След завръщането си в Торино става асистент на Галилео Ферарис. През 1893 г. го придружава като преводач и асистент в Съединените щати, където Ферарис е поканен да изнесе лекции на Международния конгрес по електроинженерство в рамките на Всемирното колумбово изложение в Чикаго. Двамата посещават и лабораториите на Томас Едисън в Llewellyn Park, Ню Джърси, където се срещат лично с американския изобретател.
Оливети продължава сам пътуването си от Чикаго до Сан Франциско, като внимателно отбелязва нещата, които открива в САЩ:Неговата кореспонденция от САЩ е публикувана през 1968 г. в книгата „Американски писма“. макар британската индустрия да го впечатлява, американската действителност му прави още по-силно впечатление – както по отношение на технологичния напредък, така и по отношение на социалната организация на труда. Той се установява в Пало Алто, Калифорния, и се записва в специалност „Физика“ в Станфордския университет. където е назначен за асистент на курса по електроинженерство (ноември 1893 – април 1894). Оливети успява да експериментира в лабораторията с потенциала и различните приложения на използване на електричеството.
Съединените щати остават за него модел на икономическа модерност и пример за индустриална организация, който по-късно се стреми да приложи в собствените си проекти в Италия. Оливети се връща в страната още два пъти – през 1896 г. и между ноември 1908 и февруари 1909 г., вече като представител на акционерното дружество C.G.S. Спомените от тези пътувания са събрани в неговите „Американски писма“, публикувани посмъртно.
Завръщане в Италия и създаване на C. Olivetti & C. След завръщането си в Италия през 1894 г. Оливети основава дружество заедно с двама свои бивши състуденти, като се занимава с внос на пишещи машини и велосипеди. По-късно преотстъпва участието си и започва да обмисля създаването на собствена компания за производство на електрически измервателни уреди, предназначени първоначално за изследователски лаборатории.
През 1896 г. в родния му град Ивреа възниква C. Olivetti & C. Началният период на дейността не е особено успешен, което кара Оливети да промени стратегията си: вместо да се насочва към лаборатории, той ориентира производството към бързо развиващата се електроиндустрия.
През 1899 г. се жени за Луиза Ревел, дъщеря на валденския пастор от Ивреа, от която има шест деца: Елена (1900-1978), Адриано (1901-1960) – наследник в управлението на компанията, Масимо (1902-1949) – президент на „Оливети“ (1945 – 1946), Силвия (1904-1990), Лаур („Лала“) (1905-1934) и Дино (1912-1976) – технически директор на „Оливети“.
През май 1903 г. премества фабриката си от Ивреа в Милано, а през 1904 г. – в Монца, където я преобразува в акционерното дружество C.G.S. (инициали от Centimeter–Gram–Second, наименованието на тогавашната метрична измервателна система). Към компанията се присъединяват „Едисон“, най-големият италиански производител на електроенергия по онова време, както и значима инвестиционна банка.
Скоро след създаването на C.G.S. Оливети започва да се чувства ограничен от финансовите си партньори, които не му позволяват да съчетава производствената дейност с изследователска работа – елемент, който той смята за ключов за развитието на индустрията. Това е последният случай, в който Оливети не притежава пълно мнозинство в акционерната структура на свое предприятие.
Оставяйки C.G.S. в ръцете на други, през 1907 г. той се завръща в Ивреа заедно с няколко работници. На 29 октомври 1908 г. основава първата фабрика за пишещи машини в Италия. Новото дружество възстановява първоначалното име Ing. Olivetti & C., към което е добавено определението „Първа национална фабрика за пишещи машини“. Компанията започва дейността си с 12 съдружници и 30 работници.
Фабриката, известна като „Червената тухлена фабрика“, се развива бързо. Оливети обръща особено внимание на подбора и обучението на талантливи работници, като организира курсове в дома си – в бившия бенедиктински манастир „Св. Бернардин“, закупен през 1908 г. Сред обучените кадри се откроява Доменико Бурцио, бивш занаятчия, който впоследствие става технически директор на „Оливети“ и една от ключовите фигури за успеха на компанията.
Първият модел пишеща машина на компанията – Olivetti M1 – е проектиран през 1908 г. лично от Оливети, заедно с част от машините, необходими за производството на компонентите ѝ. На 2 август същата година той написва първото си писмо до съпругата си именно на M1.
Оливети усъвършенства модела след две последващи пътувания до Съединените щати, където закупува местни пишещи машини и проучва нивото на конкуренцията. Въпреки това началото е трудно: в продължение на три години фабриката произвежда единствено прототипи, което води до финансови затруднения. Ситуацията се подобрява, когато предприемачът привлича капиталови съдружници, без да допуска намеса в управлението.Между съдружниците е и сенатор Луиджи Албертини – главен редактор на в. Кориере дела Сера. С тяхна помощ идват и първите поръчки, както и участието на компанията в Универсалната експозиция в Торино (1911), организирана по повод 50-годишнината от Обединението на Италия. Освен модела M1 е представено и функциониращо напречно сечение на фабриката в Ивреа.
Първите значими клиенти на M1 са Министерството на пощите и Кралските военноморски сили, което позволява откриването на първия клон на „Оливети“ – на площад „Дела Скала“ в Милано през 1912 г.
През 1913 г., по повод производството на 1000-ната пишеща машина, Оливети подарява на служителите си специална значка.
Първа световна война и повратен момент Решаващ повратен момент в развитието на компанията „Оливети“ настъпва по време на Първата световна война. Фабриката преобразува производствените си линии за военни нужди и започва да изработва артилерийски предпазители и магнити за самолетни двигатели. Успехът на предприятието през този период не се дължи толкова на високите печалби, колкото на технологичния напредък, постигнат в областта на авиационното производство. Части, произведени от „Оливети“, са използвани и в самолети на Обединеното кралство, което допринася за утвърждаването на компанията като надежден индустриален партньор.
След края на Първата световна война „Оливети“ представя модела M20 – усъвършенствана пишеща машина, чийто успех позволява на Оливети да реализира своя търговска стратегия, основана на широка мрежа от сервизни клонове. Този подход му дава възможност да се конкурира успешно с водещите международни производители, особено американски и германски, като залага не на цената, а на качеството и поддръжката.
През 1925 г. към компанията се присъединява синът му Адриано Оливети, след свое пътуване до Съединените щати. По това време Камило е почти на 60 години и, мислейки за бъдещото ръководство на предприятието, настоява Адриано и Масимо да натрупат практически опит във фабриката (най-малкият син, Дино, все още е твърде млад).
Производствената структура на предприятието се отличава с висока степен на независимост от външни доставчици – дори винтовете се произвеждат вътрешно. За да осигури собствено производство на машинни инструменти, през 1922 г. е създадена леярната, а през 1926 г. – Механичната фабрика „Оливети“ (O.M.O.), специализирана в изработването на машини, проектирани от самия Камило (свредла, фрези, шлифовъчни и други специализирани машини). O.M.O. постепенно се превръща в независима производствена единица, която предлага продукцията си и извън компанията-майка.
В края на 20-те години, под влияние на идеите на сина му Адриано Оливети, Камило реорганизира производствената дейност и укрепва търговската структура чрез създаване на мрежа от клонове и филиали както в Италия, така и в чужбина.
През 1929 г. в Барселона е открита първата чуждестранна фабрика на компанията – Hispano Olivetti. Успехът на тази инициатива, заедно с разширяването на търговската мрежа, позволява на предприятието да преодолее икономическата криза от 1929 г. без съкращения на персонала. Скоро след това е открит и клон в Буенос Айрес, първоначално с търговски функции.
Между 1924 и 1937 г. производството на пишещи машини нараства от 4000 до 37 000 единици годишно, като около една четвърт от продукцията се изнася. През същия период броят на служителите се увеличава от 400 на 2000 души.
В началото на 1930-те години „Оливети“ укрепва международната си дистрибуторска мрежа. През това десетилетие компанията започва производството на първите модели офис мебели Synthesis, както и на първите телепринтери и изчислителни машини.
На 4 декември 1932 г. най-големият син на Камило – Адриано Оливети – е назначен за главен изпълнителен директор на компанията. През 1938 г. Камило се оттегля от председателството в полза на Адриано, но запазва ръководството на завода за металообработващи машини (O.M.O.) и продължава да играе ключова роля като проектант.
Оливети дава тласък и на първите структури за научноизследователска и развойна дейност. През 1935 г., в помещенията на O.M.O., е създаден Центърът за обучение на механици – едно от първите „фабрични училища“, в което се преподават не само технически дисциплини, но и обща и политическа култура.
Втора световна война и последни години След Втората световна война синът му Адриано Оливети извежда компанията до водеща позиция в сектора на офис техниката. През 1959 г. „Оливети“ придобива американската Underwood Typewriter Company, основния ѝ международен конкурент. Под ръководството на Адриано предприятието се превръща в компания, която оказва значимо влияние върху развитието на индустриалния дизайн, архитектурата и корпоративната социална отговорност, особено в отношенията с работниците и местната общност.
В последните години от живота си Камило Оливети се посвещава на религиозни учения и се присъединява към унитарианствотоДанните идват от многобройните му писма и от негово въведение към преведена от него книга от английски, която е запазена в Историческия архив на Оливети. – християнска и протестантска църква, основана на разума, междурелигиозния диалог и икуменическите ценности.