Тодор Герасимов Гичев е български общественик, лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.

Биография Роден е в Щип, тогава в Османската империя. Следва медицина в Белград и става околийски лекар в Щип. След като Щип попада под сръбско управление след Балканските войни, участва дейно в борбите на македонските българи като член на ММТРО. Заради нелегалната си дейност още като студент е заловен от сръбските власти и на Скопския студентски процес е осъден на 5 години затвор. След излизането си от затвора продължава опозиционната на режима дейност.

В 1941 година Гичев участва в създаването на Българските акционни комитети и е избран първоначално за съветник, но впоследствие е преизбран за подпредседател в местния комитет в родния му град. Заедно с доктор Богдан Попгьорчев организира пробългарско събрание в Неготино.

На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов. Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

В същата 1942 година доктор Тодор Гичев участва в основаването на Българския общограждански национален клуб „Благой Монев“ в Щип и е избран за негов председател. Клубът се бори за запазване на българщината в Македония и за бързо приобщаване на Македония към Свободна България.

След установяването на комунистическия македонистки режим в Югославия е осъден за пробългарска дейност. През 50-те години на XX век лежи в концентрационния лагер в Пробищип, където се сближава с Наум Койзаклиев.

Бележки

Категория:Родени в Щип Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ММТРО Категория:Български лекари от Македония Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Българските акционни комитети Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Репресирани от режима в Кралство Югославия