Ню Йорк (линеен кораб, 1912)

Ню Йорк () е линеен кораб на САЩ. Главен кораб на едноименния тип линейни кораби. Кръстен е в чест на щата Ню Йорк.

Влиза в строй през 1914 г. След встъпването на САЩ в Първата световна война на страната на Антантата е изпратен в Северно море за подсилване на британския Гранд Флийт. Действайки в Северно море, минимум на два пъти се среща с германски подводни лодки. Възможно, през октомври 1918 г., „Ню Йорк“ случайно да се сблъсква и да потопява подводница, ставайки единственият американски кораб, който потопява германска подводница в хода на войната.

Своите първи бойни изстрели произвежда по време на Втората световна война. Първият бой на „Ню Йорк“ е между него и бреговата артилерия по време на Операция „Факел“ в Северна Африка, след участие в сраженията служи като учебен кораб. След войната в Европа „Ню Йорк“ е преведен в тихоокеанския флот, с който взема участие в атаките над Иво Джима и Окинава. По-късно „Ню Йорк“ е изпратен в Пърл Харбър за ремонт.

Линкорът е използван за изпитания на ядрено оръжие в рамките на операцията „Crossroads“, проведена през 1946 г., след което е изучаван в течение на няколко години.

През 1948 г. корабът е използван като мишена. За времето на своята служба „Ню Йорк“ получава 3 звезди за служба.

Архитектура и конструкция

Линеиният кораб „Ню Йорк“ е главният от двата планирани кораба на типа „Ню Йорк“. Обаче корабът е достроен по-късно, отколкото еднотипния с него „Тексас“ (). Строителството на линкора „Ню Йорк“ се води в рамките на бюджета за 1911 финансова година. Главният калибър на новия линкор на ВМС на САЩ съставляват десет 356-мм оръдия Мк. 1 c дължина на ствола 45 калибра.

По проект водоизместимостта на кораба трябва да бъде 27 000 тона, максималната дължина – 175 м, по водолинията – 172 м, ширина – 29,11 м, газене – 8,69 м.

Линкорът е снабден с четиринадесет парни котела и две парни машини със сумарна мощност от 28 000 к.с. (21 000 кВт), което му позволява да развива максималната скорост 21 възела. Далечината на хода трябва да съставлява 7060 морски мили на ход 10 възела.

Главният броневи пояс на кораба се състои от два хоризонтални реда плочи. Дебелината на горния съставлява 254 мм, а на долния 305 мм. Долния каземат се защитава от броня с дебелина 230 – 280 мм, а горния каземат – от 150 мм броня. Бронирането на палубата е 50 мм. Челото на кулите на оръдията на главния калибър е 356 мм, покрива – 102 мм, 203 мм отстрани и тил.

Линкорът има 14" оръдия на главния калибър, стволовете им са с дължина 45 калибра, с максимален ъгъл на възвишение от 15°. Оръдията на ГК са разположени по две в 5 оръдейни куполи. Корабите от типа „Ню Йорк“ са последните, които имат оръдейни кули в средната част на кораба. Корабът е оборудван и със 127-мм оръдия, които преди всичко са предназначени за защита от разрушители и подводни лодки. Точността на 127-мм оръдия е невисока поради поставянето им на открити оръдейни установки, за това, в хода на модернизация на конструкцията през 1918 г., от носовата и кърмовата части на кораба, някои от оръдията са демонтирани. При проектирането на линкора поставянето на зенитни оръдия не е предвиден, но през 1918 г. съда получава 76 мм зенитни оръдия. Линкорът също има 533-мм торпедни апарати, по един на двата борда в носовата и кърмовата част на корпуса. Боезапасът им е 12 торпеда и 12 морски мини.

Екипажът на кораба е от 1042 офицера и матроса.

„Ню Йорк“ е заложен на 11 септември 1911 г. във военноморската корабостроителница в Бруклин и се строи в съответствие с новото трудово законодателство на САЩ, ограничаващо времето на работа на строителите. Според разчетите, стойността на строителството на кораба (без стойността на броневия прокат и въоръженията) съставя около 6 000 000 долара. Спуснат е на вода на 30 октомври 1912 г., въведен в строй на 15 май 1914 г. Петият кораб наречен в чест на щата Ню Йорк, неговото строителство се спонсорира от Eлси Колдър, дъщеря на политика Уилям Колдър ().

История на службата Веднага след влизането си в строй „Ню Йорк“ се насочва за Веракрус (командир на кораба е каптън (капитан 1 ранг) Томас С. Роджърс). През юли 1914 г. линкорът става флагмански кораб на контраадмирал Франк Флетчър, чиято ескадра окупира и блокира Веракрус с цел прекъсването на доставките на оръжия за правителството на Викториано Уерта. След като завършва американската окупация на Веракрус, „Ню Йорк“ отплава в поход по източното крайбрежие на Съединените щати. През декември 1915 г., по предложение на екипажа на линкора, на кораба е проведена коледна вечеринка и вечеря за сираци от Ню Йорк. По-късно оказването на помощ на нуждаещите се става традиция на кораба, и за това, възможно, „Ню Йорк“ получава прякора „Коледният кораб“. Следвайки тези традиции, той провежда ред тренировъчни учения на Атлантическото крайбрежие.

Първа световна война След встъпването на САЩ в Първата световна война, „Ню Йорк“, под командването на капитан Едуард Л. Бич Старши, става флагман на линейното подразделение 9 (BatDiv 9) под командването на контраадмирал Хю Родман (). То е изпратено за подкрепа на Британския Голям флот в Северно море и пристига в Скапа Флоу на 7 декември 1917 г. Корабите от флота на САЩ са отнесени към 6-а бойна ескадра на Големия флот, американските кораби се присъединяват към морската блокада и ескортите. През декември 1917 г. „Ню Йорк“, заедно с другите линкори на САШ, взема участие в ученби стрелби. „Ню Йорк“ получава най-високата оценка сред корабите, за точност на стрелбата: попаденията при него съставят 93,3 процента, спрямо крайните оценки на ученията е единственият кораб, който получава оценката „отлично“.

По време на войната „Ню Йорк“ няма случай да стреля по врага, без да се считат случаите на атаки на линкора над немски подводни лодки. На 14 октомври 1918 г., при пролива Пентленд Фърт, линкорът, следвайки с група кораби, получава силен подводен удар по десния борд. Следващ удар попада в кърмовата част на кораба, като поврежда гребните винтове, вследствие на което скоростта на линейния кораб пада до 12 възела. Става ясно, че корабът се е сблъскал с подводен обект, но, съдейки по дълбочината на пролива, това не е скала. Командването на съда стига до извода, че корабът се е сблъскал с подводница и че подводната лодка е поразена от гребните винтове на кораба, и повредите водят до нейното потопяване. Съгласно немските архиви, това би могла да бъде UB-113 или UB-123. Този инцидент е единственият пример на „сблъсък“ на линкора с немски военни съдове.

На следващия ден подводница изстрелва по повредения кораб три торпеда, но всички те преминават пред носа на съда. Пределно е ясно, че атаката не е лъжлива тревога, няколко от членовете на екипажа на съда отчетливо виждат следите от торпедата на лунната светлина, а след атаката, в непосредствена близост до конвоя, е засечена субмарина на противника. Възможно, именно повредите по движителите да спасяват кораба от попадения на торпедата: линкорът може да развие тогава скорост само от 12 възела при нормален ход 16 възела. Във връзка с това, историкът Джери Джонс прави извода, че командирът на субмарината неправилно е оценил скоростта, с която плава кораба.

На 15 октомври „Ню Йорк“, заедно с ескорт, благополучно пристига в Росайт, където се провежда ремонтът на линкора, в хода на който върху корпуса на съда е забелязана голяма вдлъбнатина от стълкновението.

На кораба често плават чуждестранни монарси, в т.ч.: кралете на Великобритания Джордж V и Едуард VIII и императорът на Японската империя Хирохито. На линкора, на 21 ноември 1918 г., е подписан актът за капитулация на Флота откритото море на кайзеровите ВМС недалеч от Фърт оф Форт, след което „Ню Йорк“ се завръща в САЩ. След това конвоира кораба „Джордж Вашингтон“ (), на който се намира президентът Удроу Уилсън по време на своето пътуване към Брест (Франция) за провеждането на Парижката мирна конференция.

Междувоенен период С връщането си в САЩ през 1919 г., „Ню Йорк“ пристъпва към учебни и патрулни действия, които изпълнява до средата на 1930 години. През същата година е преоборудван във военноморската корабостроителница в Норфолк. От кораба са демонтирани пет 127-милиметрови оръдия (вече броя на поставените на кораба такива оръдия е 16) и са поставени пет 76-мм зенитни оръдия. В края на 1919 г. корабът, пресичайки Тихия океан, се присъединява към Тихоокеанския флот на ВМС на САЩ. В средата на 1930 години е преместен обратно в Атлантика. През междувоенния период корабът извършва няколко плавания към Западното крайбрежие на САЩ.

Към 1926 г. линкорът е стар относително новите линейни кораби, за това, в съответствие с Вашингтонския договор, е изпратен в Норфолк за преоборудване, за разлика от другите линкори, такива като „Юта“ и „Флорида“, които са утилизирани или преоборудвани като учебни кораби. Вследствие оборудването с допълнителни средства за защита от торпеда и авиация корабът напълнява с 3000 тона. Броят на 76,2-милиметровите оръдия е увеличен до осем, при това шест оръдия са пренесени в каземати на палубата. Торпедните апарати са демонтирани. Четиринадесетте въглищни котела Babcock & Wilcox са заменен с шест нефтени котела „Bureau Express“. Решетчестите мачти на кораба са заменени с триноги. На предната от мачтите е поставена рубка за управление. На средната част кула е поставен стартов катапулт. Крановете за хидросамолетите са установени по двете страни на кулата. Бронирането на палубата е усилено.

На 3 април 1929 г. корабът е изпратен на учения, съвместно с „Аризона“, а в периода 7 – 10 ноември корабите „Ню Йорк“ и „Пенсилвания“ плават за Сан Франциско. На 3 април, съвместно с „Аризона“, са проведени зенитни учения, след което линкорът отплава за Хемптън Роудс за пропарване на котлите и остава там до 1 май.

„Ню Йорк“ остава с тихоокеанския флот до 1937 г. През същата година на него плава адмирал Хю Родман, представител на крал Джордж VI и кралица Елизабет, тъй като корабът взема участие в големия военноморски преглед, който е от 20 май 1937 г. „Ню Йорк“ на него е единствения представител на ВМС на САЩ. През 1937 г., за модернизация на лекото въоръжение, на кораба са добавени осем 28 милиметрови оръдия. През февруари 1938 г. на „Ню Йорк“ е поставен радар XAF, а също така и първия в САщ дуплексер. Това прави „Ню Йорк“ втория кораб, снабден с радар, след разрушителя USS Leary (DD-158). След изпитанията на радара на „Ню Йорк“, аналогични радари са поставени на крайцерите „Бруклин“ и „Сейнт Луис“, а също така и на новия линкор „Уест Вирджиния“ (USS West Virginia (BB-48)). В течение на следващите няколко години корабът служи основно за обучение на мичмани и моряци-новобранци, постъпващи току-що на военна служба.

През септември 1939 г. линкорът се присъединява към Нейтралния патрул за охрана на морските пътища в Северния Атлантик, по-късно корабът е даден в разпореждане на Командването на силите на флота на САЩ за следващите 27 месеца. През юли 1941 г. „Ню Йорк“ съпровожда американския конвой, който доставя исландския гарнизон. В периода 1940 – 1941 г. корабът преминава модернизация: основната батарея получава увеличен ъгъл на насочване от 15 до 30 градуса. На 7 декември 1941 корабът е в модернизация, когато Япония напада Пърл Харбър, и много от линкорите на САЩ са преведени на тихоокеанския театър.

Втора световна война