Лаура Адриана Оливети, нар. Лала () е италианска психоложка и филантроп, дъщеря на Адриано Оливети и внучка на Камило Оливети, основател на „Оливети“ – първата фабрика за пишещи машини в Италия.

Биография Лаура Адриана Оливети е родена на 6 декември 1950 г. в Торино като дъщеря на предприемача и инженер Адриано Оливети (1901-1960) и на втората му съпруга Грация Галети (1927-2014). След Роберто, Лидия и Анна от първия брак на баща ѝ с Паола Леви, тя е най‑малката дъщеря на една от ключовите фигури на италианския XX век.

От студентските си години живее в Рим. След като завършва с отличие филология и философия в Римския университет „Ла Сапиенца“, Лаура се посвещава на психоаналитични изследвания, със специален фокус върху социалния дискомфорт сред имигрантите и хранителните разстройства при младежите. Работи към Катедрата по психична хигиена на Медицинския факултет и участва в изследването „Оценка на психосоциалния дискомфорт на имигрантите в Италия“, осъществено по поръчка на Министерството на труда и в сътрудничество с Caritas Diocesana. От това изследване произлизат редица нейни публикации. Занимава се и с проблемите на отпадането на ученици от средните училища.

През 1974 г. се омъжва за Доменико де’ Лигуори Карино, от когото има трима сина: Никола, Джакомо и Бениамино.

През 1979 г. влиза в Управителния съвет на Фондация „Адриано Оливети“ и заедно с брат си Роберто участва в създаването на Историческия архив на „Оливети“ в Ивреа, като лично предоставя архивите на баща си Адриано и на дядо си Камило. Същата година е избрана за Мелничарката Виолета (La Mugnaia) – една от централните фигури в Историческия карнавал на Ивреа, подобно на майка ѝ през 1956 г.

От 1991 г. е вписана в Регистъра на психолозите на Торино. Член е на Асоциацията за изследване на световния проблем на бежанците и е сред основателите на Италианското дружество за изследване на хранителните разстройства.

През 1997 г. става председателка на Фондация „Адриано Оливети“, ръководейки дейността ѝ почти две десетилетия в четири основни направления: икономика, политика, култура и общност.

По нейна инициатива от 2001 г. в Италия се прилага моделът „Нови поръчители“ – европейска програма за обществено изкуство, насочена към социална интеграция и градско обновяване. Лаура поставя акцент върху социалната функция на изкуството в проекти, посветени на римския квартал „Корвиале“, на „Мирафиори Норд“ в Торино и на затвора в Болате.

Тя работи активно за съхраняването и осъвременяването на паметта за „Оливети“, включително чрез богатите архиви на компанията и чрез придобиването на историческата издателска марка Edizioni di Comunità, чието повторно лансиране е поверено на най‑малкия ѝ син Бениамино.

Лаура играе ключова роля в международното популяризиране на индустриалния опит на Оливети и в подготовката на кандидатурата на Ивреа за включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, стартирала през 2008 г.

През 1998 г. Фондация „Адриано Оливети“ се присъединява към мрежата на Европейския център за фондациите (EFC). Лаура е член на European Union Committee и между 2004 и 2008 г. представлява европейските фондации пред Международния комитет на Съвета на фондациите във Вашингтон. Тя е и член на Хагския клуб, обединяващ председателите на водещи частни европейски фондации.

Между 2010 и 2013 г. по нейна инициатива фондациите „Адриано Оливети“ и „Джовани Анели“ популяризират в Италия Азиатския женски университет – висше училище в Бангладеш, посветено на образованието на жени от развиващите се азиатски страни.

През юли 2015 г. Лаура получава Наградата за култура на ЮНЕСКО, присъдена от Италианската национална комисия към ЮНЕСКО на церемония в Римския театър във Волтера, заради нейния принос към разпространението на политическата, икономическата и социалната мисъл на Адриано Оливети и за насърчаването на културни проекти с реално обществено въздействие.

Лаура Адриана Оливети умира в Ивреа на 19 декември 2015 г., на 65‑годишна възраст, след продължително боледуване.

От 2018 г. Ивреа е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 7 юни 2019 г. нейният син Бениамино де’ Лигуори Карино, в качеството си на генерален секретар на Фондация „Адриано Оливети“, произнася реч при откриването на паметната плоча, отбелязваща статута на града като Индустриален град на XX век.

Творби Carlo Olmo, Laura Olivetti, Costruire la città dell'uomo: Adriano Olivetti e l'urbanistica, Edizioni di Comunità, Torino, 2001 Chiara Ricciardelli (presentazione di Laura Olivetti), Olivetti : una storia, un sogno ancora da scrivere : la sociologia del lavoro italiana nell'esperienza di Ivrea, Franco Angeli, Milano, 2001 Carlo G. Lacaita (introduzione) e Laura Olivetti (a cura di), La misura di un sogno: L'avventura di Camillo Olivetti, Gruppo Loccioni, Angeli di Rosora, 2009 Luciano Valle, Nerio Nesi, Sisto Capra, Laura Olivetti et al., Adriano Olivetti: l'impresa tra innovazione e bellezza!, Pime, Pavia, 2009 Laura Curino, Gabriele Vacis (prefazione di Laura Olivetti), Adriano Olivetti: il sogno possibile, Vimodrone, 2010

Вижте също

Източници Laura Olivetti, на уеб страница Fondazione Adriano Olivetti Morta Laura Olivetti, ultimogenita di Adriano, La Stampa di Torino, 20 dicembre 2015 Addio a Laura Olivetti ultima figlia di Adriano , La Sentinella del Canavese, dicembre 2015 Laura Olivetti, на уеб страница GeneaNet.org

Бележки

Външни препратки Фондация „Адриано Оливети“ Исторически архив на Оливети с неговите Дигитални архиви Edizioni di Comunità Италианско дружество за изследване на хранителните разстройства SISDCA Ивреа – индустриален град на XX век Видео от връчването на наградата за култура на ЮНЕСКО

Категория:Италиански благодетели Категория:Италиански психолози Категория:Психоложки Категория:Родени в Торино Категория:Починали в Ивреа Категория:Починали през 2015 година Категория:Родени през 1950 година Категория:Починали на 19 декември Категория:Родени на 6 декември