Пролетното настъпление ( – „битката на Кайзера“) от 1918 г. включва поредица германски атаки на Западния фронт през Първата световна война. Започва на 21 март и приключва на 18 юли 1918 г. Немците осъзнават, че единственият им останал шанс за победа е да победят силите на Антантата, преди САЩ да са разгърнали пълния си потенциал в Европа. Германската армия разполага с временно числено превъзходство, тъй като почти 50 дивизии са освободени от руското излизане от войната след Брест-Литовския мирен договор.
Немските цели са четири и с кодови имена „Михаел“, „Жоржета“, „Блюхер-Йорк“ и „Гнайзенау“. „Михаел“ е основната атака, която има за цел да сломи линията на Антантата, да заобиколи британските сили (които държат фронта от Ламанша до река Сома) и да ги унищожи. Надеждите са, че ако това бъде постигнато, французите ще молят за мир. Останалите операции са второстепенни и са насочени към отклоняване на вниманието на съглашенците далеч от офанзивните усилия около Сома. Преди началото на офанзивата не е формулирана ясна цел, поради което след започването на военните действия мишените на нападенията постоянно се изменят според ситуацията на бойното поле.
Щом започват да напредват, германците не успяват да поддържат темпо, отчасти поради логистически затруднения. Бързо придвижващите се щурмови отряди не носят със себе си достатъчно провизии, за да продължат с настъплението дълго време, а армията не успява да ги настига достатъчно бързо, за да им помага. Силите на Антантата концентрират силите си в по-важните области – подходите към Ламанша и железопътния възел Амиен. Стратегически безполезната земя, опустошена от години военни действия, е оставена леко защитавана. За няколко седмици опасността от германски пробив преминава, макар съпътстващите сражения да продължават.
Немската армия прави най-дълбокия пробив на Западния фронт от 1914 г. и превзема голям част от земите, които е загубила през изминалите две години. Въпреки привидния успех, обаче, тя понася тежки загуби в замяна на територии, които имат ниска стратегическа стойност и са трудни за отбрана. Офанзивата не успява да нанесе удара, който би спасил Германия от поражения. През юли 1918 г. съглашенците вече разполагат с числено превъзходство след пристигането на американските подкрепления. През август те преминават в контранастъпление. В последвалата Стодневна офанзива Германия губи всичките си придобивки от Пролетното настъпление, а през ноември 1918 г. капитулира.
Германска подготовка Стратегия Германското върховно командване (в частност генерал Ерих Лудендорф) понякога е критикувано от военните историци за това, че не е успяло да формулира солидна и ясна стратегия. Лудендорф признава, че Германия не може вече да спечели войната на изтощение, но все пак не е готов да отстъпи немските придобивки на запад и на изток.
Макар Лудендорф да не е сигурен дали американците ще навлязат войната с голяма мощ, на събрание на началниците на щабове на Западния фронт на 11 ноември 1917 г. той решава да предприеме офанзива.Blaxland, p.25 Германското правителство и фелдмаршал Паул фон Хинденбург не участват в процеса по планирането ѝ. В крайна сметка е решено да се започне операция „Михаел“ близо до Сен Кантен, на границата между френската и британската армии, и да се нападне северно от Арас. Главната причина за този избор е тактическа целесъобразност – почвата в този сектор би изсъхнала по-рано след зимните и пролетните валежи, което я прави по-лесна за прекосяване. Освен това, френско-британската съпротива в сектора е по-слаба.
Целта е не да се достигне Ламанша, а да се проникне зад линиите на Антантата и британската армия да бъде изтласкана по фланга от юг до Ламанша. Последващите операции предвиждат удари на север, чрез които да се превземат съглашенските пристанища в Белгия и Франция, като по този начин се отклонява вниманието на противника от операция „Михаел“. Все пак, тези действия остават второстепенни и подчинени на „Михаел“.Middlebrook 1983, pp. 30 – 34.
Постоянната промяна на оперативните цели след започването на офанзивата създава впечатлението, че германското върховно командване няма съгласувана стратегическа цел. Завладяването на която и да е важна стратегическа мишена като че ли става повече по случайност, отколкото целенасочено.Brown 1998, p. 184.Robson 2007, p. 93.
Тактическа промяна Немската армия е концентрирала много от по-опитните си войски в щурмови отряди, обучени да проникват в тила на противника, оставяйки предните му линии да бъдат изчистени от последващите войски. Тактиката им е да атакуват и да разстройват работата на вражеските щаб-квартири, артилерийски установки и депа с провизии в тила, както и бързо да окупират територии.Simpson 1995, pp. 117 – 118. Всяко по-голямо формирование отделя най-добрите си войници в щурмови отряди, като по този начин са сформирани няколко пълни дивизии от тези елитни войски. Този процес дава на немците първоначално преимущество, но означава, че най-добрите формирования ще понесат несъразмерно големи щети, докато качеството на останалите формирования се влошава, защото губят най-добрите си войници в полза на щурмовите отряди. Германците не разполагат и с по-мобилна сила, като например кавалерия, която бързо да превзема земи. Тази тактическа грешка означава, че пехотата трябва да поддържа изтощително темпо при настъплението си.Simpson 1995, p. 124. Независимост от ефикасността на щурмоваците, следващата ги немска пехота често провежда атаки в големи традиционни вълни, поради което понася тежки загуби.Simpson 1995, p. 123.
За осъществи първоначалния пробив, артилерийският офицер Георг БрухмюлерBruchmüller biography. разработва метод на настилен огън (),(Anon.) (1918) Organization of a rolling barrage in the German Army, The Field Artillery Journal (U.S. Army), 8 : 417 – 421. който представлява ефективен и икономичен артилерийски бараж.Zabecki, 2006, p 56 Замислени са три етапа: (1) кратка бомбардировка на вражеските командване и комуникации, (2) унищожаване на артилерията им и (3) нападение на фронтовата им защита. Бомбардировките трябва да са винаги кратки, за да се запази елемента на изненадата. Тактиката на Брухмюлер е възможна благодарение на голямото количество тежка артилерия с голям запас от амуниции, с които Германия разполага през 1918 г.
Съглашенска подготовка От своя страна, силите на Антантата установяват комплексна защита, намалявайки дела на войските си по фронтовата линия и изтегляйки резервите отвъд обсега на немската артилерия. На теория, фронтовата линия представлява „авантпост“, който се държи хлабаво само от снайперисти, патрульори и картечари. Зад тях, извън обсега на немската полева артилерия се намира „бойната зона“, където офанзивата следва да бъде упорито и здраво отбивана. Най-отзад, извън обсега на всякаква артилерия, освен най-тежката, се намира „тилната зона“, където резервите се намират в бойна готовност за контраатака.Blaxland, p.28
Тази подредба, обаче, не е напълно осъществена от Антантата. По-конкретно, в сектора на британската 5-а армия, който току-що са наследили от французите, отбраната е незавършена, а войниците им там са прекалено малко. Тилът съществува само на хартия, а бойната зона включва поредица редути, които не се покриват един друг (улеснявайки проникването на немските щурмоваци).
Операция „Михаел“ На 21 март 1918 г. германците преминават в настъпление срещу британската 5-а армия и дясното крило британската 3-та армия. Артилерийският обстрел започва в 4:40 часа сутринта, удряйки мишени в радиус от 390 km2 – най-големият бараж в цялата война. В продължение на пет часа са изстреляни над 1 100 000 снаряда.
Немските войски включват 17-а армия на Ото фон Белов, 2-ра армия на Георг фон дер Мориц и 18-а армия на Оскар фон Хутиер плюс корпус от 7-а армия, който да подкрепя атаката на Хутиер. Макар британците да научават приблизителните време и място на офанзивата, тежестта на нападението и предварителната бомбардировка са неприятна изненада. Германците изкарват късмет с това, че сутринта на атаката е мъглива, което позволява на щурмоваците, водещи нападението, да проникнат дълбоко зад британските позиции неусетно.
Към края на първия ден, британците вече са изгубили 7512 души, а ранените има наброяват около 10 000 души. Германците са пробили на няколко точки фронта на британската 5-а армия. След два дни, 5-а армия вече е преминала в пълно отстъпление. Докато отстъпват назад, много от изолираните редути са изоставени да бъдат обградени от немската пехота. Лудендорф, обаче, не следва правилна тактика с щурмоваците. Липсата му на съгласувана стратегия, която да допълва новите тактики, се изразява в забележка към един от командирите му, Рупрехт Баварски, казвайки му: „Ние пробиваме дупка. Останалите ни следват.“. Дилемата на Лудендорф е, че най-важните части от линията на Антантата са и най-укрепените им. Голяма част от немския напредък е постигнат на места с ниско стратегическо значение. Поради тази причина, Лудендорф продължително изтощава силите си, атакувайки здраво укрепените британски части. На 28 март при Арас, той започва бързо сглобена атака (операция „Марс“) срещу лявото крило на британската 3-та армия в опит да разшири пролуката в съглашенските линии. В британския сектор, британските укрепления са завършени и напълно подготвени, някои от немските бомбардировки удрят опразнени позиции, а и няма мъгла, която да прикрива настъплението на щурмоваците. След ден сражения, германците са спечелили само малки придобивки и са претърпели големи загуби. Операцията е отменена незабавно.Blaxland, pp.84 – 86
Германският пробив е направен северно от границата между британската и френската армии. Френският главнокомандващ, генерал Филип Петен, изпраща подкрепления към сектора твърде бавно, според британския главнокомандващ, Дъглас Хейг. Някои историци са на мнение, обаче, че Петен е мобилизирал подкрепления по-бързо, отколкото е обещал на Хейг.Greenhalgh 2004, pp. 771 – 820. Силите на Антантата решават да назначат френския генерал Фердинанд Фош да координира съглашенската дейност във Франция. Впоследствие, той става главнокомандващ на всичките войски на Антантата навсякъде.
Успехът на операция „Михаел“ довежда до това, че немската пехота напредва прекалено бързо, изпреварвайки доставките си. Щурмовите отряди, които водят настъплението, носят със себе си запаси само за няколко дни и разчитат на бързи доставки от тила. Настъплението е забавно от недостиг на провизии, което дава на съглашенските командири още време, за да укрепят застрашените си райони.Brown 1998, p. 184 Затрудненията на немските доставки се влошават от посоката на настъплението, което преминава през земите, опустошени от битката при Сома през 1916 г. и от немското отстъпление към линията „Хинденбург“ през февруари – март 1917 г. (операция „Алберих“).Middlebrook 1983, pp. 347 – 348.
След няколко дни немското настъпление започва да се проваля, докато пехотата е на края на силите си, а придвижването на артилерията и доставките става все по-трудно. Нов британски и австралийски формирования са мобилизирани към особено важния железопътен център Амиен, а отбраната им става все по-твърда. След неуспешните опити да завладее Амиен, Лудендорф отменя операция „Михаел“ на 5 април. Имайки предвид естеството на войната, той вече е напреднал значително. Въпреки това, новите придобивки нямат особено голяма стойност, а победата е пирова по отношение на жертвите на щурмовите отряди, тъй като важните градове Амиен и Арас остават в ръцете на Антантата. Новопридобитите земи са трудни за прекосяване, тъй като са осеяни с кратери от снаряди, а по-късно се оказват и трудни за защитаване срещу съглашенските контраатаки.