Манифестът на херцога на Брауншвайг () е призив към народа на революционна Франция, отправен от командващия обединената австро-пруска армия херцог на Брауншвайг (1735 – 1806) по време на войната на Първата коалиция.
Предистория На 20 април 1792 г. революционна Франция обявява война на Австрия (тогава Хабсбургска монархия). Още на 28 април френската армия нахлува в Австрийска Нидерландия. Загрижена от развитието на революцията, Прусия сключва споразумение с Австрия за борба с революционна Франция и възстановяване на властта на Луи XVI. През лятото съюзниците започват да съсредоточават войските си в Кобленц, на френската граница с архиепископството на Трир.
Съдържание и авторство
Малко преди нашествието във Франция, на 25 юли 1792 г., в Кобленц е издаден манифест, подписан от херцога на Брауншвайг, адресиран до френския народ. На 3 август е отпечатан в „Le Moniteur universel“.
В манифеста се посочва, че ако войниците от Националната гвардия се бият срещу войските на двете съюзени монархии, тогава „те ще бъдат наказани като бунтовници, които са се разбунтували срещу своя крал“. Според манифеста членовете на Законодателното събрание, ръководителите на департаменти и другите длъжностни лица „ще носят лична отговорност за всички събития“, те „ще отговарят за всичко със собствените си глави“ и „ще бъдат съдени по военните закони без никаква надежда за помилване“. Манифестът заплашва Париж с военна репресия и пълно унищожение (), ако жителите му нанесат на своя крал и членовете на семейството му „дори и най-малката обида, и най-малкото насилие“.
Въпросът за авторството на манифеста е спорен. Самият херцог има репутацията на умерен и инициира реформи в духа на просветения абсолютизъм; няма надеждна информация, че той лично е изготвил манифеста. По-вероятно е авторите или вдъхновителите на манифеста да са френски емигранти – роялисти, присъединили се към австро-пруската армия . Според една от версиите авторът е принц Луи V дьо Конде, командирът на емигрантския военен корпус, така наречената „армия на Конде“. Според друга версия това са J. Mallet, Ж.-Ж. Жофроа де Лимон и Ж.-Ж. Пелен (бивш секретар на граф Мирабо) с участието на граф Ферзен.
Последици Манифестът има последици точно противоположни на основните му цели: да принуди населението на Франция да се подчини и да осигури безопасността на краля и кралицата. Той допринася за радикализацията на революцията и в крайна сметка се превръща в повод за въстанието на 10 август 1792 г. и септемврийските кланета. По-късно самият херцог заявява, че е готов да даде живота си, за да оттегли манифеста .
Вижте също Декларация от Пилниц
Източници
Литература
Външни препратки
Категория:Исторически документи Категория:Революционни войни Категория:Френска революция Категория:1792 година в Европа