Школата в Позилипо () е група художници, посветени изключително на пейзажната живопис, събрани в Неапол през второто десетилетие на 19 век, първо около Антон Сминк ван Питло, а след това около Джачинто Джиганте.
История Школата е създадена около 1820 г., когато ателието на един от първите рисуващи на открито – Антон Сминк ван Питло, нидерландски художник-пейзажист, живял в Неапол от 1816 г., става място за срещи и обучение на млади художници. В периода 1825 – 1835 г. там се събират художниците от първото поколение като Акиле Вианели, Габриеле Змарджаси, Теодоро Дюклер, Винценцо Франческини, Бениамино Де Франческо, Алесандро Фергола и Паскуале Матей.Редом с учениците на школата се сформирах голям брой привърженици, съставени от цели семейства. Неаполитанските семейства художници като Рафаеле Карели с тримата си синове Консалво, Габриеле и Акиле, Луиджи Фергола със синовете си Салваторе и Алесандро, и Гаетано Джиганте с наследниците си Джачинто Джиганте, Емилия, Акиле и Ерколе.
След смъртта на Антон Сминк ван Питло през 1837 г. неговият ученик и последовател Джачинто Джиганте поема ръководството на училището, нареждайки се със своите светещи атмосфери, направени почти течни благодарение на акварелната техника, сред основните интерпретатори.
В първата си формация школата се връща към пейзажа с живописен произход, но се фокусира преди всичко върху лирическите ценности и зарежда пейзажите с романтични настроения. Именно поради тази „липса на уважение“ считаната за второстепенен жанр пейзажна живопис парадоксално може да се радва на по-голяма свобода от другите жанрове, освобождавайки се от академичните ограничения и демонстрирайки бързо актуализиране спрямо европейските тенденции. Именно школата в Позилипо е най-повлияна от чуждестранните художници в Неапол, особено от Уилям Търнър, в града между 1819 и 1828 г., със силата на неговата светлина, Жан-Батист Камий Коро – представител на новия френски пейзаж на Барбизонската школа, австриецът Йозеф Ребел – интерпретатор на светещия пейзаж, Юхан Кристиан Дал – автор на неаполитанските възгледи за оживена изразителност и накрая белгиецът Франс Вервлоет, актуален преди всичко във фазата на формиране на школата.
В периода от 1820 до 1860 г. около 40 известни художници, свързани с Школата в Позилипо, илюстрират както красотите на пейзажа на Кампания, така и сцените от ежедневието, местните костюми и традиции. Произведенията, създадени през този период, красят салоните на буржоазните къщи или са купувани за спомен от богатите гости на града, с което правят школата известна както в Италия, така и в Европа.
От школата, която също е високо ценена от Джовани Маркини и Антонио Гизу, тръгват и Акиле Вертуни, братята Палици: Филипо, Джузепе, Никола и Франческо Паоло, Федерико Спедалиере и Акиле Карило.
Втората фаза на школата след 1830-те години обаче преживява известно повторение на моделите и акцент върху донякъде олеографския вкус – наследство, което ще бъде събрано в илюстрираната пощенска картичка от художници като Гулиелмо Джусти и Алесандро Ла Волпе.
Творби на художниците от Школата в Позилипо КартинаИмеАвторИзложена в Храмове в Пестум Антон Сминк ван Питло(Арнем, 8 май 1790 – Неапол, 22 юни 1837)Национален музей и галерия на Каподимонте, Неапол Празник в Неапол1810 – 1815Гаетано Джиганте (Неапол, 1770 – 23 септември 1840)Музей „Феш“, Аячо Марина ди Позилипо1844 г.Джачинто Джиганте(Неапол, 11 юли 1806 – Неапол, 29 септември 1876) Национална галерия за модерно изкуство, Рим Празник на Санта Розалия в ПалермоПаскуале Матей(Формия, 29 януари 1813 – Неапол, 17 януари 1879) Кралски дворец Неапол Пейзаж от Неапол1830 г.Габриеле Змарджаси(Васто, 22 юли 1798 г. – Неапол, 12 май 1882) частна колекция Откриване на железопътната линия Неапол-Портичи, 1840 г.1840 г.Салваторе Фергола(Неапол, 24 април 1796 – Неапол, 7 март 1874)Музей „Сан Мартино“, Неапол Неапол1838 г.Теодоро Дюклер(Неапол, 24 май 1812 – Неапол, 1869)Музей „Сан Мартино“, Неапол Капри1855 г.Акиле Вианели(Порто Маурицио, 21 декември 1803 – Беневенто, 2 април 1894)Музей „Сан Мартино“, Неапол Остров ЛириРафаеле Карели(Монополи, 24 септември 1795 г. – Неапол, 25 юни 1864 г.)частна колекция Манастирът Сан Мартино1850 г.Габриеле Карели(Неапол, 1820 – Ментон, 13 декември 1900)Музей „Сан Мартино“, Неапол Изглед към НеаполКонсалво Карели(Неапол, 29 март 1818 – Неапол, 2 декември 1900)частна колекция Момичето на скалата в Соренто1871 г.Филипо Палици(Васто, 16 юни 1818 – Неапол, 11 септември 1899)Международната фондация „Награди Балзан“, Милано Гората на Фонтенбло1874 г.Джузепе Палици(Ланчано, 12 март 1812 – Париж, 1 януари 1888)Национална галерия за модерно и съвременно изкуство, Рим Пейзаж1868 г.Никола Палици(Васто, 20 февруари 1820 – Неапол, 20 септември 1870)частна колекция Портичи1818 г.Йозеф Ребел(Виена, 11 януари 1787 – Дрезден, 18 декември 1828)Нова пинакотека, Мюнхен
Библиография Achille della Ragione, La scuola di Posillipo ed il mito dell'armonia perduta, Napoli 1998 Raffaello Causa, La scuola di Posillipo, Milano, Fabbri Editori, 1967, p. 101. Achille della Ragione, Collezione della Ragione, pag. 68 – 69 – Napoli 1997 Isabella Valente, La Scuola di Posillipo. La luce di Napoli che conquistò il mondo, Edizioni Mediterranea, Napoli 2019. ISBN 88-942605-1-8
Категория:История на изкуството Позилипо Категория:Култура в Неапол