Гунцелин фон Волфенбютел (; * пр. 1170 † 2 февруари 1255) от фамилията фон Волфенбютел-Пайне е трушсес, държавник и военачалник.

Биография

Той е син на Екберт I фон Волфенбютел († сл. 1191/1193) и съпругата му фон Бивенде. Баща му е фогт на Хайнинген и министериал на Хайнрих Лъв. Внук е на Буркхард фон Волфенбютел († сл. 1154). Правнук е на Видекинд фон Волфенбютел († ок. 1118), който построява водния замък Волфенбютел и е основател на град Волфенбютел. Сестра му фон Волфенбютел († сл. 1234) е омъжена за фон Остероде.

Гунцелин фон Волфенбютел-Пайне построява през 1218 – 1223 г. замък Асебург на река Асе при Волфенбютел.

Гунцелин в началото е дворцов трушсес при Велфския император Ото IV (1175/1176 –1218) и по-късно при Щауфския император Фридрих II (1194 – 1250). Той получава военни и дипломатически задачи. Гунцелин е посланик при папата Инокентий III (1160/1161 – 1216), за да съобщи идването на Ото IV за коронизацията за император през 1209 г. Така той става рицар и получава чрез наследство графството Пайне.

Ок. 1202 г. Гунцелин фон Волфенбютел поема замък Пайне след конфликт с епископа на Хилдесхайм Хартберт.Geschichte von Stadt und Amt Peine На юг от замъка той основава ок. 1220 г. селището Пайне, което получава права на град през 1223 г.

Заслугите му като военен са завладяването на град Гослар през 1206 г. и участието му в началото на юни на неуспешната обсада на замък Лихтенберг при Залцгитер. След смъртта на император Ото IV през 1218 г. той се подчинява на крал и по-късен император Фридрих II.

През 1222 г. Гунцелин е известно време имперски легат в Тоскана. Там той трябва да спечели обратно херцогството Сполето и марката Анкона. Понеже действа сам, той е критикуван като щатхалтер пред църковните и светските владетели.

Неговите титли към името му са: „фон Пайне“ заради завладяването на замък Пайне ок. 1202 г. и основаването на град Пайне ок. 1220 г. „фон Асебург“ заради построяването на замък Асебург при Волфенбютел 1218 – 1223 г. Чрез строежа той основава линията фон дер Асебург.

Малко преди смъртта му замъкът Асебург е неуспешно обсаден от 1254 г. три години от Велфския херцог Албрехт Дългия. Защитник е Буркхард (Бусо), най-големият син на Гунцелин. През 1258 г. Албрехт завладява замък.Die Braunschweigische Landesgeschichte, Braunschweig 2000. Zeittafel zur Landesgeschichte, S. 1177.

Деца

Гунцелин фон Волфенбютел-Пайне се жени за министериалка от Хилдесхайм. Те имат има пет деца:Gunzelin v.Wolfenbüttel u. v.Peine, ww-person.comJ. B. Graf von Bocholtz-Asseburg: Asseburger Urkundenbuch, Band 1 bis 1300, Hannover 1876, Stammtafel zum Asseburger UrkundenbuchGunzelin, Truchsess von Wolfenbüttel & Peine, https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com Екберт III де Асеборх (* пр. 1218; † 13 март/1 юни 1270), рицар, женен I. за Берта фон Колдиц († 8 май 1253), II. пр. 3 март 1268 г. за София фон Вьолтингероде († сл. 25 май 1285); няма деца Буркхард III фон Волфенбютел († 1264?), рицар, женен за фон дем Дике; имат шест деца Гунцелин II фон Волфенбютел (* пр. 1234; † 1254), женен за Гертруд фон Плесе; имат четири деца Гертрудис фон Волфенбютел († сл. 1218) дъщеря фон Волфенбютел-Асебург, омъжена за рицар Херман фон Холтхузен-Беркуле († сл. 1206)

Литература Wolfgang Petke: Gunzelin von Wolfenbüttel. In: BibISBN 3-937664-46-7 S. 282 – 283 Bernd Ulrich Hucker: Kaiser Otto IV. Hahn, Hannover 1990. ISBN 3-7752-5162-6 Bernd Ulrich Hucker: Otto IV.: der wiederentdeckte Kaiser; eine Biographie. Insel Verlag, Frankfurt am Main [u. a]. 2003. ISBN 3-458-34257-5 Ulrich Schwarz: Auf dem Weg zur herzoglichen Residenz Wolfenbüttel im Mittelalter. Appelhans Verlag, Braunschweig 2003. ISBN 3-930292-86-6 Paul Zimmermann: Wolfenbüttel, Günzelin von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 44, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 1 – 4. Johann Bernhard Graf von Bocholtz-Asseburg: Asseburger Urkundenbuch. 3 Bände, Hannover 1876, 1887 und 1905. (Neudruck: Wenner, Osnabrück 1975, ISBN 3-87898-164-3) Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band I, Band 53 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1972, Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 152., Vol. XXVII, Tafel 87. Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 38., Vol. XVII, Tafel 152.

Източници

Външни препратки Familie von der Asseburg , Schlossarchiv Wildenfels

Категория:Асебург (род) Категория:Германска аристокрация Категория:Родени през 12 век Категория:Починали през 1255 година