Въпреки липсата на германска държава до 1871 г., историята на Германия започва далеч в ерата на германските племена. След Великото преселение на народите, франките успяват да подчинят западните германски племена, които изграждат по-голямата част от Западна Франкия, след като Франкската империя пада. Техните императори се виждат като истински наследници на Римската империя и до 1806 г. управляват Свещената Римска империя, обхващаща по-голямата част от Централна Европа. При средновековната германска източна колонизация се наблюдават масивни германски заселвания.
Освен това от Късното средновековие кралете, графовете и принцовете в империята успяват да се сдобият с власт за сметка на императорите и след време стават почти автономни управници на своите територии. Населението в северните държави възприема протестантството след протестантската Реформация в началото на XVI век, докато южните държави остават римокатолици. През XVII век избухва Тридесетгодишната война, оставяйки империята разорена с множество обезлюдени места. На север Прусия успява да стане най-голямата доминираща държава, докато на юг Австрия, обединена с Унгария, сформира многоетническа империя.
По време на Наполеоновите войни Франция смила Свещената Римска империя. Войните не само реорганизират германските територии, като с това значително намаляват държавите до 39, но също подпомагат изграждането на политическа система, която се сформира под влиянието на идеалите на Френската революция. След разгрома на Наполеон германските държави встъпват в Германски съюз, водени от Австрия, който цели възстановяването на състоянието отпреди Наполеон. В този съюз Прусия включва много от германските държави в своята търговска свободна зона Zollverein (Цолферайн), в която влиза и Австрия. Опозиция на възвръщането на стария ред, водена от граждани от чужди градове и студенти, довежда до несполучливата Мартенска революция през 1848 г.
През 1866 година воденият от Прусия Северногермански съюз заменя Германския съюз, оставяйки Австрия извън него. След няколко войни, една от които и срещу Австрия, а последната от които Френско-пруската, през 1871 г. във Версай от този съюз се обявява Германската империя, която е водена от кайзер (тогава Вилхелм I) и негов канцлер (тогава Ото фон Бисмарк). Империята преминава през индустриална революция и повдига националните идеи. През Първата световна война Германия се опитва да си спечели статус, равен на този на най-успешните нации по онова време, а именно Великобритания и Франция. След поражението на Германия през 1918 г. страната се изправя пред териториални загуби, военни репарации и други строги условия, резултат от Версайския мирен договор. Кайзерът се оттегля и Германия става република.
Ваймарската република бива изоставена, когато пруското правителство е прогонено след успешен преврат през 1932 г. (продължил до 1933 г.), националсоциалистите превземат властта, а Адолф Хитлер става канцлер на Третия райх. Националсоциалистите правят драстични промени в немското общество и администрация, те извършват Холокоста, анексии и накрая се достига до унищожителната Втора световна война. След загубата на Германия Потсдамската конференция оставя страната разделена от съюзниците и лишена от цялата си територия отвъд линията Одер-Ниса (откъдето са изпъдени почти всички германци).
От май 1945 до 1949 г. съюзническите сили, окупирали Германия, властват над цялата страна, а през 1949 г. Федерална република Германия (ФРГ) е създадена от окупационните зони на САЩ, Обединеното кралство и Франция, докато Германска демократична република (ГДР) включва окупационните зона на Съветския съюз. ФРГ представлява демокрация, включва се в НАТО и в Европейския съюз, а ГДР е част от Съветския блок, контролиран от СССР. Двете части на едно цяло са разделени от Берлинската стена. През 1989 г. в развитието на мирната Венденска революция правителството в ГДР е премахнато, а стената е срутена. През 1990 г. ФРГ и ГДР се обединяват.
Германски племена (100 г. пр. Хр. – 300 г. сл. Хр.)
Смята се, че появяването на германските племена като етнос се случва по време на северната бронзова епоха (1800 – 500 г. пр. Хр.) или най-късно някъде през предримската желязна епоха. През I век пр. Хр. племената от Южна Скандинавия и Северна Германия започват да се разселват на юг, изток и запад. Те влизат в контакт с келтските племена в Галия, както и с ирански, балтийски и славянски племена в Източна Европа. Малко се знае за ранната германска история освен чрез техните срещи с Римската империя (познати са множество атаки на германските племена над Римската империя), етимологически проучвания и археологически открития.Jill N. Claster: Medieval Experience: 300 – 1400, стр. 35, ISBN 0-8147-1381-5
Под властта на император Октавиан Август римският генерал Публий Квинтилий Вар започва нашествие в Германия (име, използвано и за древна област, населявана предимно от тези племена – от Рейн до Урал). Точно през този период германите се запознават с римската тактика и военно изкуство, но успяват да запазят своята племенна идентичност. Известна е загубата на гореспоменатия генерал срещу германските племена през 9 г. сл. Хр. в Тевтобургската гора. Дори се смята, че император Август сънувал кошмари относно тази битка. Териториите, на които е разположена и днешна Германия, остават извън Римската империя. До 100 г. сл. Хр. германи се заселват по Рейн и Дунав, заемайки по-голямата част от днешна Германия. Трети век започва с появяването на редица големи германски племена: алемани, франки, чати, сакси, фризийци, сикамбри и тюринги. Около 260 г. преминават границите и влизат в земя, управлявана от Рим.The Cambridge Ancient History, том 12, стр. 442 ISBN 0-521-30199-8
Франките
Кралете Меровинги на германските франки завладяват Северна Галия през 486 година. През V и VI век Меровингите завладяват няколко други германски племена и кралства и ги поставят под свой контрол като автономни графства със смесена франкска и народна кръв. Франкски колонизатори са окуражавани да се преместват в новозавладените територии. На местните завладени германски племена е позволено да запазят своите закони, но са насилвани да сменят религията си.
Франкска империя
След падането на Западната Римска империя франките създават своя империя под управлението на Меровингите и подчиняват другите германски племена. Швабия става графство в състава на Франкската империя през 496 г. след битката при Болбиак. Хлодвиг I вече управлява по-голямата част от това, което Германия представлява днес и прави експанзии към Саксония, докато югоизточната част от днешна Германия остава под влиянието на остготите. През 531 г. саксонци и франки унищожават кралство Тюрингия. Саксонски преселници се заселват в областта край река Унщтрут. По време на разделянето на Франкската империя техните германски територии са част от Австрия. През 718 г. франконианският майордом Карл Мартел започва война срещу Саксония заради оказаната от нея помощ на Неустрия. Синът на Мартел започва нова война срещу Саксония през 743 г. заради това, че тя оказва помощ на граф Одило Баварски. През 751 г. Пипин Къси, майордом при Меровингските крале, сам приема титлата крал и е назначен от църквата. Франкските крале сега се превръщат в пазители на папата, Карл Велики започва дълга цяло десетилетие военна кампания срещу езическите им съперници – саксонците и аварите. Саксонците (чрез Саксонските войни от 772 – 812 г.) и аварите (791 – 802) впоследствие биват надвити и насилствено покръстени, а техните земи са иззети от Франската империя.
Средни векове
От 768 до 814 г. Карл Велики разширява Франкската империя в Северна Италия и териториите на всички западни германски племена, включително саксонците и баварците. През 800 г. властта на Карл Велики в Западна Европа е утвърдена чрез неговата коронация за император на Свещената Римска империя. Франкската империя е разделена на марки (графства). Имперските фортификационни места (Kaiserpfalzen) се превръщат в икономически и културни центрове (най-известен от които е Аахен.Nelson, J.L. (1998). Charlemagne's church at Aachen. History Today, стр. 62 – 64)
Между 843 и 880 г., след споровете и битките между наследниците на Карл Велики, Франкската империя бива разделена на няколко части чрез Вердюнския договор, Меерсенския договор и Рибмонския мирен договор. Германската империя се появява от Източното франкско кралство, Източна Франкия. От 919 до 936 г. германските народи (франки, саксонци, шваби и баварци) се обединяват под управлението на дук Хайнрих I Птицелов, който става крал. За пръв път към Франкско кралство се добавя терминът „Кралство (Империя) на германците“ („Regnum Teutonicorum“), макар че „Teutonicorum“ в началното си значение означава нещо по-близо до „Царство на германските племена“ или „Германско царство“, вместо царство на германците.
През 936 г. Отон I Велики е коронясан в Аахен. Той засилва кралската власт, като назначава епископи и абати за принцове на империята (Reichsfürsten) и чрез това сформира национална църква. През 951 г. Отон I Велики се жени за овдовялата кралица Аделхайд Бургундска и спечелва короната на Ломбардия. Външните заплахи за кралството биват удържани с решителната победа на маджарите от Унгария близо до Аугсбург в битката при Лехфелд през 955 г. и с подчиняването на славяните между реките Елба и Одер. През 962 г. Ото I е коронован като император на Свещената Римска империя, поемайки наследството на Карл Велики и упражнявайки силно франкско влияние върху папството.
През 1033 г. кралство Бургундия се слива със Свещената Римска империя по време на управлението на Конрад II, първият император от франкската Салическа династия. По време на управлението на неговия син Хенри III Свещената Римска империя подкрепя Клюнийската реформа на църквата – спазване на Божи мир, забрана на симонията (закупуването на църковен сан) и налагане на безбрачие на свещениците. Имперската власт достига своя връх. В Гослар е построено имперско фортификационно укрепление, а империята продължава експанзията си на изток.
В борбата за инвеститурата, започнала между Хайнрих IV и папа Григорий VII относно кой има власт да назначава на духовни служби, императорът бива принуден да се подчини на папата в Каноса през 1077 г., след като е отлъчен от църквата. През 1122 г. се достига до временно помирение между следващия император Хенри V и папата. Последиците от този спор се проявяват в отслабване на Отонианската национална църква (Reichskirche) и увеличаване на силата на имперските светски принцове.
Времето между 1096 и 1291 г. е епохата на кръстоносните походи. Образуват се рицарски религиозни ордени, включващи тамплиерите, хоспиталиерите и Тевтонския орден.
От 1100 г. около имперските фортификационни места – замъци, дворци на епископи и манастири – се построяват нови градове. Те започват да установяват общински права и свободи, докато селското население остава в положение на крепостничество. Всъщност няколко града стават свободни имперски градове, които не зависят от принцове или епископи, но остават подчинени на императора. Градовете се управляват от градски първенци (търговци с дългогодишен пазар). Занаятчиите образуват гилдии, управлявани чрез стриктни правила, чрез които се търсел контрол над градовете. Когато по-големите търговски градове се сдружават в Лига на Ханзата под водачеството на Любек, търговията със Севера и Изтока се засилва,.
В територии на изток от Елба като Бохемия, Силезия, Померания и Ливония, заселени основно със славяни, започва германска колонизация и основаване на нови градове и села.
Между 1152 и 1190 г. по време на управлението на Фридрих I Барбароса от династията Хоенщауфен се достига до изглаждане на отношенията с Велфите чрез субсидии или дарение от Бавария за Хайнрих Лъв, дук на Саксония. Австрия става отделно графство през 1156 г. по силата на Privilegium Minus. Барбароса се опитва да възобнови своя контрол върху Италия. През 1177 г. се достига до спогодба между императора и папата във Венеция.