Франсиско Колоане () е чилийски писател на произведения в жанра драма и мемоари.
Биография и творчество Франсиско Колоане Карденас е роден на 19 юли 1910 г. в Кемчи, архипелаг Чилое, Чили, в семейство на капитан на търговски кораби. Учи в католическата гимназия в Акуд и завършва на средното си образование в салезианския колеж в Пунта Аренас.
Започва трудовата си дейност като продавач на въглища още докато учи, като по същото време и започва да пише за регионалната преса. През 1929 г. е нает като стажант-чирак в ранчо за добитък в Огнена земя. През 1933 г. пътува с учебния кораб „Генерал Бакедано“. После работи като чиновник във военноморските сили на Чили и в петролните експедиции в провинция Магалянес. Опитът и впечатленията от преживяванията си отразява в творбите си, основно ситуирани в южния край на Южна Америка. Заедно с работа си е и репортер на вестник в Сантяго.
През по-голямата част от живота си е бил активен член на Комунистическата партия на Чили. В периода 1962 – 1964 г. живее в Пекин и работи за испаноезичното маоистко списание „China Reconstruye“. По времето на режима на Пиночет не е бил репресиран.
Литературната кариера на Франсиско започва през 1935 г. с разказа „Кучета, коне и хора“ и завършва през 2001 г. със създаването на романа „Naufragios“ (Корабокрушение).
През 1941 г. са издадени първите му книги – сборникът с разкази „Нос Хорн“ и романът El último grumete de la Baquedano” (Последният юнга на Бакедано). Други известни творби включват сборникът му с разкази „Огнена земя“ и романа „El Camino de la ballena“ (Пътят на китовете).
Разказът му „Нос Хорн“ е екранизиран през 1956 г. По сборникът му „Огнена земя“, режисьорът Мигел Литин снима филма „Tierra del Fuego“ през 2000 година.
През 1964 г. писателят е удостоен с Националната награда за литература на Чили. През 1997 г. е награден с държавна награда Орден за литература и изкуство на Френската република, където печели значителна известност за своята работа през 90-те години.
Той е голям любител на природата. През 1947 г. участва в чилийската антарктическа експедиция. През 1967 г. той и Евгений Евтушенко пътуват из Патагония и Огнена земя. Обичайки да плува, той отпразнува 89-ия си рожден ден, плувайки в ледените води на Тихия океан.
Франсиско Колоане умира на 5 август 2002 г.в Сантяго, Чили.
След смъртта му чилийското правителство го признава за значима централна фигура на чилийската литература от 20 век. Родната му къща в Кемчи е превърната в музей, който е открит през 2010 г. в чест на 100 години от рождението му.
Произведения
Cabo de Hornos (1941) – разказиНос Хорн, изд.: „Народна младеж“, София (1970), прев. Цветан ГеоргиевНос Хорн в „Латиноамерикански морски новели“, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Борис Христов El último grumete de la Baquedano (1941) La Tierra del Fuego se apagó (1945) Golfo de Penas (1945) Los Conquistadores de la Antártida (1945) Tierra del Fuego (1956) – разказиОгнена земя, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Роза Самуилова, Калина Цанева Viaje al Este (1958) El Camino de la ballena (1962) El témpano de Kanasaca у otros cuentos (1968) El Chilote Otey y otros relatos (1971) Rastros del Guanaco Blanco (1980) Crónicas de la India (1983) El Corazón del Témpano (1991) Velero Anclado (1995) Cuentos completos (1999) – сборник Los pasos del hombre (2000) – автобиография Naufragios (2001) Papeles recortados (2004) – посмъртно Última carta (2005) – посмъртно
Екранизации 1944 Romance de medio siglo 1947 Si mis campos hablaran 1955 La Tierra del Fuego se apaga 1956 Cabo de Hornos 1983 El Último Grumete 2000 Tierra del fuego
Източници
Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Ruspekh“ Биография в „Енциклопедия Британика“
Външни препратки
Къща-музей на Франсиско Колоане, Снимки
Категория:Чилийски писатели Категория:Мемоаристи Категория:Чилийски комунисти Категория:Починали в Сантяго