Норт Каролина (, „Северна Каролина“) са серия линейни кораби на САЩ. Това са първите американски линкори, построени след края на действието на Вашингтонския договор. Всичко от проекта са построени два кораба – „Норт Каролина“ () и „Вашингтон“ ().
Линкорите са проектирани в рамките на ограниченията на Лондонското съглашение от 1936 година – максимален калибър на оръдията 356 мм, водоизместимост 35 000 дълги тона. Първоначалният проект предполага въоръжение от дванадесет 356-мм оръдия. Япония не се присъединява към финалния протокол на Лондонското съглашение, след което договорното ограничение на калибъра е увеличено до 406 мм. На това основание в проекта са внесени изменения и въоръжението е изменено на девет 406-мм оръдия. Нивото на бронирането си остава съответстващо за противодействие на 356-мм снаряди.
Линкорите получават мощна батарея от двадесет 127-мм оръдия. В годините на войната неудачните 28-мм зенитни автомати са заменени с 40-мм „Бофорси“ и 20-мм „Ерликони“. В Тихия океан основната ударна сила стават самолетоносачите. За това, благодарение на добрата си защитеност и мощната зенитна артилерия, американските линкори по-често са привличани към задачи по подсигуряването на ПВО на авионосните съединения, отколкото за боеве срещу японските артилерийски кораби. Към края на войната линкорите се привличат към обстрели на брегови цели.
Двата линкора често се използват в многобройните бойни операции в Тихия океан. Преминават през цялата Втора световна война, получавайки всеки от тях по повече от десет бойни звезди. След войната са извадени в резерва. „Вашингтон“ е отписан от флота и разкомплектован за метал, а „Норт Керолайн“ е превърнат в кораб музей на мемориала в Уилмингтън.
История на проекта Вашингтонският договор от 1922 година съществено ограничава ръста на военноморските въоръжения. Според условията на договора стандартната водоизместимост на новите линкори се ограничава до 35 000 дълги тона, а главният калибър се ограничава до 406 мм. Обявена е „линкорна ваканция“ – водещите световни държави – Великобритания, САЩ и Япония получават възможност да построят нови такива кораби не по-рано от 1930 г. Ограничават се общия тонаж флотовете и броя на линкорите с 406-мм оръдия. В обмен на възможността за Великобритания да построи „HMS Rodney“ и „HMS Nelson“. Япония получава правото да дострои „Нагато“ и „Муцу“, а САЩ трите линкора от типа „Колорадо“. Япония трябва да се откаже от амбициозната си програма за построяването на линеен флот „8×8“, а САЩ пускат за скрап строящите се дредноути от типа „Саут Дакота“ – със стандартна водоизместимост 43 900 т, главен калибър 12×406 мм/50, скорост 23 възела, брониране на борда 343 мм.
Лондонското съглашение от 1930 година продължава „линкорната ваканция“ до 31 декември 1936 г., за това Генералният съвет на флота () започва проектните изследвания за бързоходните си линкори по програмата за 1937 г. едва през май 1935 г. На 11 юли е поръчана разработката на три проекта за бързоходни линкори – А, В и С. В изискванията към тях се съдържат батарея от 127-мм универсални оръдия, 30-възлова максимална скорост и далечина на плаване от 15 000 мили при скорост от 15 възела. Противоторпедната защита трябва да е разчетена да се противопостави на взрив от 317 кг (700 фунта) ТНТ. При това е направен компромис с изискванията – контрактната си скорост корабите трябва да могат да развият при половин запас гориво, а не с пълен, както е при предходните линкори.
При схема А трите триоръдейни кули са разположени на носа, в схемите В и С кулите се разполагат по линейно-терасовидната схема – по две на носа и кърмата. Във варианта В това са 356-мм триоръдейни установки, във варианта С – двуоръдейни с калибър 406 мм. Разглеждани са варианти с турбоелектрическо задвижване или едно- и двустепенни турбозъбчати агрегати. Но, поради ограниченията за теглото, се отказват от по-тежкия турбоелектрически вариант. За увеличаване на живучестта машинната установка е разположена ешелонирано. Проектът А е по-лекоброниран – пояс 292 мм, палуба 114 мм. За вариантите В и С – борд 336,5 мм, палуба 133 мм. При противостояние на американския 356-мм 634-кг снаряд за първия това дава зона на свободно маневриране (ЗСМ)Зоната на свободно маневриране е зоната, в която защитата на кораба не се пробива от снарядите на вероятния противник. Близката граница на тази зона е минималната дистанция, на която снарядът още пробива главния броневи пояс на линкора. Бронепробиваемостта по вертикална броня с ръста на дистанцията пада. Намалява кинетичната енергия на снаряда. И расте ъгълът на падане върху вертикалния пояс, а съответно на него му е нужно да измине по-голямо разстояние в бронята, отколкото при хоризонтален удар. На всички дистанции по-малки от близката граница на ЗСМ снарядът пробива пояса, но с ръстта на ъгъла на падане снарядите все по-често започват да падат върху хоризонталната бронева палуба. С последващия ръст на ъгъла на падане на снаряда е необходимо да измине все по-малък път в бронята и, съответно, той може да пробие по-дебела палуба. Започвайки от определена дистанция снарядите пробиват палубата. Това е далечната граница на ЗСМ. На всички дистанции по-големи от нея снарядите пробиват палубата. Поради по-горе казаното става ясно, че зоната на свободно маневриране зависи както от снаряда, така и собствено от дебелината на бронята. За това при нейното определяне винаги има уточняване, какъв снаряд е взет при изчисленията. Тъй като дебелината на бронята и палубата в различните места е различна, то се отделят основна зона на свободно маневриране – според дебелината на главния бронепояс и на главната бронепалуба. По-рядко се срещат разчети за защитата на погребите на боезапаса и машинното отделение. При много кораби в тези зони дебелината както на хоризонталната, така и на вертикалната броня е увеличена, а съответно ЗСМ е по-широка, отколкото основната. 22 – 27 хил. ярда (20,1 – 24,7 км), а за вторите – 19 и 30 хил. ярда (17,3 – 27,4 км). Защитата от 406-мм снаряди изисква като минимум 419-мм пояс и 157,5-мм палуба, което е невъзможно да се реализира в договорната водоизместимост. Но след приемането на въоръжение на по-тежкия 680-кг 356-мм снаряд е направено преизчисляване на защитата спрямо него при съблюдаване на същата ЗСМ, това води до вариантите А1, В1 и С1. Само вариантът А се вписва в договорния лимит водоизместимост 35 000 д. т. Вариантите В и С значително го превишават, това показва, че осигуряването на изискванията към стандартните за американски линкор въоръжение и брониране в комбинация с потребната скорост на хода е невъзможно. Генералният Съвет се обръща към военноморския колеж с молба за отговор на въпроса кой линкор да се избере – традиционният 23-възлов с мощно брониране и въоръжение от 406-мм оръдия или бързоходния по един от вариантите А, В или С. Проекти от 1934 г.Проект Стандартна водоизместимост, дълги тона Пълна водоизместимост, д. т Дължина, м Въоръжение, Главен калибър Пояс, мм Палуба, мм Мощност на , к.с. (скорост, възела)A 32 450 35 615 218 9×356-мм 293 114 160 000 (30)A1 34 500 37 365 218 9×356-мм 343 114 166 500 (30)B 36 800 39 730 218 12×356-мм 336 133 180 000 (30,5)B1 39 550 41 930 218 12×356-мм 381 133 200 000 (30,5)C 36 500 39 430 218 8×406-мм 336 133 180 000 (30,5)C1 39 500 41 980 218 8×406-мм 381 133 200 000 (30,5)
В това време, в отговор на опитите на британците да утвърдят с новото съглашение лимити за линкорите от 25 000 дълги тона с 305-мм оръдия американците разглеждат редица „отбранителни проекти“ – за линкори с малка водоизместимост. Всички те се получават прекалено слаби от гледна точка въоръжение и брониране и в най-добрия случай могат да разчитат само на възможността да избягат на противника. За това Бюрото по конструиране и ремонти на ВМС на САЩ () (БКР) се връща към разработката на 35 000-т линкори. Отбранителни проектиПроект Стандартна водоизместимост, д. т Пълна водоизместимост, д. т Дължина, м Въоръжение, ГК Пояс, мм Палуба, мм Мощност на ЕУ, к.с. (скорост, възли)1 23 500 24 033 165 8×305-мм 267 82,5 57 500 (23)3 29 000 31 300 168 8×305-мм 356 133 67 500 (23)4 32 500 34 985 201 8×305-мм 356 133 180 000 (30)5 32 500 34 985 201 6×356-мм 356 133 180 000 (30)
През септември 1935 г. бюрото по конструиране представя пет нови варианта – D, E, F, G и H. В качеството на една от мерките за икономия е взето решение да се намали височината на бронепояса. Високия 5,33-м пояс е необходим като компенсация на намаляването на газенето при разходването на горивото. За него е решено да се ограничи до височина 4,72 м, а изменението на газенето да се компенсира със запълване на баластните цистерни със задбордна вода. Проектите D и E са наследници на разработките от 1933 – 1934 г. – 35 000-т линкори със скорост на хода 23 възела. G има ЗСМ против 356-мм снаряди от 22 до 27 хил. ярда и въоръжение от девет 356-мм. Вариантът H е най-предпочитан – със същото въоръжение и брониране, осигуряващо ЗСМ от 22 до 30 хил. ярда, но той не удовлетворява изискванията за скорост. Вариантите D и E са мощни кораби с 30-ти възлов ход, брониране, разчетено при ЗСМ спрямо 406-мм снаряди на дистанция 19 – 30 хил. ярда, и с въоръжение от 406-мм оръдия. Но тяхната стандартна водоизместимост надвишава 40 000 д. тона. Най-алтернативен е проектът F – хибрид с въоръжение от две четириоръдейни 356-мм кули на кърмата и 10 самолета и 3 катапулта в носовата част.
Проекти от 1935 г.Проект Стандартна водоизместимост, д. т Пълна водоизместимост, д. т Дължина, м Въоръжение, ГК Пояс, мм Палуба, мм Мощност на ЕУ, к.с. (скорост, възли)D 40 500 43 730 229 9×406-мм 432 158 184 000 (30,5)E 40 500 43 730 229 8×406-мм 432 158 184 000 (30,5)F 31 750 34 082 207 8×356-мм 343 114 160 000 (30)G 31 500 33 950 180 9×356-мм 343 114 65 000 (23)H 32 500 34 750 183 9×356-мм 381 133 65 100 (23)
Става очевидно, че в 35 000 т водоизместимост може да се създаде или леко въоръжен и лекоброниран 30-възлов линкор, или по-бавен, но с по-адекватно брониране и водоизместимост. Следващите пет проекта J, J1, K, L и M, представени за разглеждане на 8 октомври 1935 г., стават опит за модернизация на проектите A, B и C. J и J1 стават последен опит да се впишат четири кули на ГК в 35 000-тонна водоизместимост, за сметка на намаляване на бронирането. Проектът J1 показва, че даже при намаляване на височината на пояса до 4 метра това води до намаляването на дебелината на бронята до неприемливата величина от 203 мм. За това нататък се разглеждат само варианти с три кули, а за съхраняването на броя от 12 оръдия на ГК започват разработката на четириоръдейна установка. Вариантът К е продължение на схемата А и има въоръжение от три триоръдейни 356-мм оръдия и брониране, осигуряващи ЗСМ против 356-мм снаряди на 19 – 30 хил. ярда. Вариантът L има въоръжение от три четириоръдейни установки, за сметка на отслабване на бронирането. Във вариантите К и L всички три кули се намират на носа. Вариантът М представлява модификация на варианта L с пренасянето на една от кулите на кърмата. За вариантите L и M се смята за доста вероятно да не се впишат лимита на договорната водоизместимост, за това за последваща работа се разглежда вариантът К.
Проекти от 1935 г.Проект Стандартна водоизместимост, д. т Пълна водоизместимост, д. т Дължина, м Въоръжение, ГК Пояс, мм Палуба, мм Мощност на ЕУ, к.с. (скорост, възли)J 37 383 216,4 12×356-мм 317,5 133,35 190 000 (30)J1 35 000 216,4 12×356-мм 203,2 133,35 170 000 (30)K 35 000 216,4 9×356-мм 381 133,35 170 000 (30,5)L 35 045 216,4 12×356-мм 317,5 114,3 170 000 (30)