Фахверк

Фахверк (, от Fach – отделение (напр. рафт на шкаф, джоб на чанта, чекмедже на скрин) и Werk – изделие, изработка) – буквално: „отделоизработване“, е начин на строителство на сгради, при който паянтовата конструкция, използвана за строежа, умишлено се оставя частично видима на повърхността на сградата след завършека на строежа; това е характерно за селската архитектура на много страни от Централна и Северна Европа. Власов В. Г.. Архитектура. Словарь терминов. – М.: Дрофа, 2003. – С. 175 – 176 Фахверкът представлява дървена скелетна конструкция, образувана от система от хоризонтални и вертикални греди, свързани ставно във възлите със скоби, които образуват по този начин четириъгълници („отделения“), които се запълват с камъни, тухли, глина (кирпич) и други материали. Фахверкът в строителното инженерство се нарича ферма (виж за сравнение).

Наред с носещите конструкции – скелетните стълбове, хоризонталните греди на междуетажните плочи и подсилващите скоби, фахверкът играе декоративна роля и пести строителен материал. Подобно на класическия архитектурен ордер, той има функционален произход от сферата на строителните конструкции, но в съвършения си вид служи просто за изобразяване на строителната конструкция по повърхността на външните стените с декоративни цели. В хода на развитието си конструктивните елементи на фахверковата сграда постепенно се превръщат в своеобразен орнамент. Краищата на носещите греди, които се показват на повърхността на стените, показват вътрешната структура на сградата. В този случай стената, с изключение на ъгловите опори, не се явява носеща. Prak N. L. The language of architecture. – Hague, 1968 Pevsner N. Europäische Architecture. – München, 1978

История Фахверковите строителни методи възникват в резултат на преосмисляне на техниката за издигане на укрепления от древните римляни в завоюваните от тях земи на франките и галите. Гало-римските строители сглобявали дървени конструкции, след което ги запълвали с камъни или тухли с циментов разтвор, подобен на „римския бетон“, а вертикалните стълбове, подпорите и хоризонталните пръти не били замаскирвани, а извеждани на повърхността на стените. Зидарията била варосвана с вар и креда, а дървеното скеле било оставяно в естествения му дървесен цвят. Това създавало особено впечатление за контраст между дървесинния цвят и белия цвят на зидарията – така скелетната конструкция на сградата се превръщала в декоративен мотив.

Основата на дървената скелетна конструкция и носещите междуетажни плочи от пресичащи се под прав ъгъл греди се наричат „ростверк“ (нем. Rost – решетка и Werk – изработка) – т.е. решетъчна изработка. Решетъчни къщи са били строени навсякъде, където са растели гори и където е имало достатъчно глина, но се усещал или недостиг на строителен камък, или цената му е била висока. Жилищни сгради от този тип са строени през X–XI век, а през XVI век дърводелството достигнало маниеристичния период. В някои къщи в Горна Саксония или Южна Англия фахверковите къщи придобиват особено изискан вид: строителите се надпреварват в създаването на най-сложните модели. The Elements of Style. An Encyclopedia of domestic architectural Detail. – London: Reed Books Limited, 1991. – P. 14

Постепенното натрупване на опит в строителството, усъвършенстването на уменията на дърводелците (за което способствало значително развитието на корабостроенето), както и стремежът за икономия на дървесина и други фактори довели до широкото използване на фахверковия строителен метод в Нидерландия, Саксония, Прусия, Франция, Чехия и Моравия. Богатите жители на градовете запълвали междинното пространство в дървената скелетна конструкция с резбовани дървени панели. Най-широката употреба на резбовани орнаменти датира от края на XVI – началото на XVII век.Гавриков, Д. С. Терминологическое уточнение понятия „фахверк“ // В мире научных открытий. Красноярск: Научно-инновационный центр, 2010. – № 6.3 (12). – С. 115 – 117.

Преимущества и недостатъци Технологията за издигане на фахверкови къщи има всички преимущества, присъщи на рамковата технология: Висока енергийна ефективност на сградата; Бързо издигане на сградата; Комфортни условия на живот; Дълъг експлоатационен живот на къщата; Относително ниски разходи за изграждане на къща; Ниски разходи за поддръжка на къщата; Добра ремонтопригодност на фахверковите къщи.

Недостатъците са същите като при рамковите къщи: Податливост на дървените конструкции към мухъл и плесен; Опасност от опожаряване на дървените конструкции; Необходимост от принудителна вентилация.

Разпространение Германия

Въпреки значителните разрушения през Втората световна война, например в Брауншвайг, Франкфурт на Майн, Хамбург, Хановер, Халберщат, Нордхаузен, Хилдесхайм, Касел и Нюрнберг, както и загубите в следвоенния период, в Германия са запазени над два милиона фахверкови сгради, включително и няколко фахверкови църкви. Фахверковите сгради все още определят образа на цели стари градове и селищни центрове и до днес. Град Кведлинбург, включен в списъка на ЮНЕСКО, се характеризира с повече от 1300 фахверкови къщи, които засвидетелстват над 500-годишната история на тяхното създаване. По същия начин, в гр. Щолберг, със неговите 354 къщи, целият исторически център на града, състоящ се от над 500 години фахверково строителство, е запазен. Други важни фахверкови селища в този регион са Вернигероде с 624 и Остервик с 353 фахверкови сгради.

Немската фахверкова сграда изненадва с множество различни строителни детайли и декоративни елементи. Регионалните различия са много големи, но някои основни модели са се разпространили в големи части от страната. Например, типични представители на „франконската“ фахверкова сграда могат да бъдат срещнати даже и в регион Елзас, а „алеманската“ фахверкова сграда може да бъдат видяна в подобна форма в югозападна Германия, Швейцария и Форарлберг. „Долно-саксонската“ разновидност на фахверка се отбелязва особено заради богатите си резбовани декоративни форми, които са много по-рядко срещани в Централна и Южна Германия. Тук фахверковите фигурки са направени с много фантазия и привличат вниманието (например извити андреевски кръстове), особено в „франконския“ и „вюртембергския“ район с фахверкови постройки; хубави примери са кметствата в Маркгрьонинген и Гросботвар или аптеката „Палмше“ в Шорндорф. За разлика от тях, фахверковите сгради са почти непознати в стара Бавария.

Особено през 18-ти и 19 век фахверковите стени често са били облицовани с дърво или шисти, така че конструкцията е сравнително трудно да се разпознае с прост поглед отвън. В някои области, например в Бергишем Ланд (Северен Рейн-Вестфалия), са разработени регионални начини за проектиране на фахверкови сгради, в които шистите играят специална роля. Лангенберг (Рейнланд) е добре известен пример за това.

Друга добре позната специална разновидност на фахверковата къща с дървено скеле са т.нар. „умгебиндехаус“ – къща, в която са смесени източният и западният стил на строеж на дървени къщи, като при източния множество греди се редят една над друга, образувайки стена, докато западният стил е типичният фахверк. Много известен пример за такъв смесен тип къщи са дървените къщи в Горна Лужица.

Швейцария

В Североизточна Швейцария, особено в кантона Тургау и в кантона Цюрих, над 90 процент от по-стари селски къщи са фахверкови сгради; в този регион (смята се, че има над 600 000 чисти фахверкови къщи и множество смесени форми) има села (Унтерщамхайм, Оберщамхайм, Нусбаумен, Юслинген), които се състоят почти изцяло от фахверкови къщи.

Многобройни исторически фахверкови къщи могат да бъдат видени и в кантона Шафхаузен. Фахверкови къщи има също и в западната част на Базел, в северния край на кантон Санкт Гален и в единични случаи в кантоните Швиц, Цуг и Ааргау.

Характерно е червеното боядисване на гредите и белите пълнежи. Правоъгълната решетка почти винаги се пресича от диагонални греди. Музеят на открито „Баленберг“ е основан с цел да запазят застрашените фахверкови сгради.

Австрия

Класически, неизмазани фахверкови къщи почти не се срещат в Австрия (подобно като в Южна Бавария). Във Форарлберг има само няколко сгради. По-често срещаното е т. нар. бундверк, което на практика представлява фахверк, облицован от вътрешната страна на сградата.

Франция

Докато регион Елзас, заради своята история и култура, е предимно считан към франкоския и алеманския, т.е. германския стил на фахверкови къщи, то регионите Нормандия и Шампан в частност все още имат голям брой типично френски фахверкови къщи. Въпреки това двете световни войни от 20-ти век са нанесли големи загуби. Хармоничен, единен градски пейзажи все още може да бъде видян в Руан и Троа, както и в някои по-малки населени места. В някои села в Шампан и Бретан могат да се срещнат множество фахверкови къщи.

Нормандия има многобройни малки фахверкови имения, но и останалата част от селската архитектура също се характеризира силно чрез фахверкови къщи. Богатите резби на някои фахверкови къщи, например в Нормандия, впечатляващо документират високото ниво на майсторство на френските дърводелци.

Постсредновековните сгради често имат прости андреевски кръстове или фигури във формата на ромб. Специална особеност са извитите фронтонни панели, които през 19 век с удоволствие са били копирани в Германия.

Страна на баските

Традиционните баски къщи с фахверкови елементи са самостоятелно стоящи ферми (на баскски език: baserriak).Alfred Bäschlin: La arquitectura del caserío vasco. Eusko Ikaskuntza, Donostia 1992. Горните им етажи са изградени с рамкова конструкция. В най-старите дворове и на третия етаж, ако има такъв, понякога се използват кантови дървени греди. Запълването на празнините в рамковата конструкция се осъществява или с плетеница от дървени клони, или с чакъл и глина, а след това се измазва с бяла варова боя или се иззидва с тухлена зидария. Въпреки че цялата носеща конструкция е направена от дърво, дограмата се вижда само на главната фасада, която обикновено е с югоизточно изложение. Дървените греди са предимно боядисани в тъмночервено.

Фермерските къщи се изграждали със зидария (от чакъл, тухли или за предпочитане от твърд камък), когато това било финансово възможно. Фахверк (т.е. дървесинен материал) се смятал за признак на бедност, тъй като дъбната дървесина била по-евтина от зидарията. Следователно, когато парите за даден строеж били на привършване, горният етаж често бил изграждан като фахверк (полудървесна конструкция). Все още съществуващите „baserriak“ с фахверкови горни етажи са строени между 15-ти век и 19-ти век и могат да се срещнат във всички баски райони с атлантически климат, с изключение на региона Суле, но най-често в Лабурдан.

Фахверковите къщите могат да бъдат срещнати в села и градове, подредени в редица, слепени една за друга, както показва снимката от село Юстарис.

Белгия и Нидерландия