16"/45 Mark 6 e корабно оръдие с калибър 406 mm разработено и произвеждано в САЩ. На въоръжение е във ВМС на САЩ. Морското оръдие Mark 6 е от времето на Втората световна война. Оръдията Mark 6 са главното въоръжение на двата линкора от типа „Норт Керолайн“ и на четирите от типа „Саут Дакота“. Всичко са произведени сто двадесет и девет броя от тях. Оръдията Mark 6 идват за замяна на използваните по-рано във ВМС на САЩ 406-мм 45-калибрени оръдия Mark 1, тъй като те и системите за подаване на боеприпаси в техните установки не са разчетени за новите по-дълги 1225-кг снаряди. За сметка на използването на по-съвършена и опростена конструкция новите оръдия се получават с 20 т по-леки.
Стволът на оръдията е скрепен с цилиндри и има бутален затвор система „Уелин“. Барутния заряд се състои от шест части, заключени в копринен картуз. Триоръдейните установки според американските стандарти са много добре бронирани – челната им плоча има дебелина 406 – 457 мм, а барбетите – 406 – 439 мм. Подаването на снарядите и зарядите се осъществява непосредствено в бойното отделение по отделни линии. Снарядите, традиционно за американските установки, се съхраняват вертикално на кръгли платформи вътре в барбета и се подават към оръдията също вертикално. За снижаване на разсейването на снарядите в залпа изстрелът на всяко следващо оръдие в кулата се задържа с 60 мс. Установките осигуряват доста високата за голямокалибрено оръдие скорострелност от 2 изстрела в минута, при това, по сравнение с британските, са достатъчно надеждни.
Оръдието, макар и да обладава невисока за своя калибър пробиваемост на хоризонтална броня, е над всякакви похвали в бой на далечни дистанции. Тежкият 1225-кг снаряд буквално пробива палубите на линкорите на противника. Към това американците успяват да разработят доста съвършен снаряд, който сработва даже при ъгли на среща с дебелата броня до 35 – 45°, което е значително по-добре, отколкото за европейските и японските снаряди.
История на разработването През 1922 г. влиза в сила Вашингтонското съглашение, което обявява „линкорна ваканция“ – водещите морски държави Великобритания, САЩ, Япония за десет години замразяват построяването на нови линкори. САЩ получават възможност да оставят три линейни кораба от типа „Колорадо“ с 406-мм оръдия, но са принудени да изпратят за скрап строящите се линкори от типа „Саут Дакота“ с 50-калибрени 406-мм оръдия. Вашингтонското съглашение за бъдещите линкори постановява лимит в стандартната водоизместимост на корабите от 35 000 дълги тона, а главният калибър на оръдията се ограничава до 406-мм. През 1930 г. на Лондонската конференция линкорната ваканция е продължена до края на 1936 г., а калибърът на оръдията е ограничен до 356 мм. Поради изострянето на гонката в морските въоръжения, през декември 1934 г., са проведени нови преговори между Великобритания, САЩ, Япония. Преговорите стигат до задънена улица, и на 29 декември 1934 г. японското правителство обявява за денонсацията на всички по-рано подписани съглашения по морските въоръжения. През 1936 г. в Лондон е свикана нова конференция. САЩ и Великобритания подписват ново съглашение, в което се потвърждават ограничения от 35 000 т и 356-мм. Обаче Япония не подписва този договор. В случай на неподписването от Япония на договора в срок до 1 април 1937 г. в съглашението има точка, уговаряща възможността за увеличаване на калибъра на оръдията до 406 мм.
През май 1935 г. САЩ започват работата над ескизните проекти за линейните си кораби от 1937 г. Първоначално се разглежда вариант както с 356-мм, така и с 406-мм оръдия. За 406-мм оръдия настоява управлението по въоръженията, считайки ги за по-подходящи за новия линкор. Но тези оръдия е доста тежко да се впишат в ограничената от договора водоизместимост. За това, с оглед на ограничението за калибъра според Лондонското съглашение, изборът е направен в полза на новите 50-калибрени 356-мм оръдия Mark 11. Заедно с това се очакват и трудности с подписването на договора от Япония. За това в изискванията по разработката на новия линкор е включена възможността за замяна на оръдията с 406-мм 45-калибрени. Според окончателния проект въоръжението на новите линкори типа „Норт Керолайн“ трябва да се състои от дванадесет 356-мм оръдия в три четириоръдейни кули с възможност за замяната им с три триоръдейни 406-мм.
Президентът Рузвелт е избран на вълната на пацифистки настроения, за това залагането на първите от 1921 г. два нови линкора №55 и 56 е пренесено от бюджета за 1937 към този за 1938 г. Залагането на „Норт Каролина“ се състои едва през октомври 1937 г. Това задържане изиграва положителна роля за американците. На 25 март 1937 г. става достоверно известно, че японците няма да подпишат Лондонското съглашение от 1936 г., и този факт отменя договорните ограничения за калибъра. Основното изменение става заложената изходно замяна на 356-мм оръдия с 406-мм. И макар, в резултат на протакания, Секретарят на флота да подписва препоръката за замяната едва на 15 юни 1937 г., и в корабостроителницата новите чертежи да пристигат вече след залагането на кила на „Норт Керолайн“, новите линкори влизат в строй с девет 406-мм 45-калибрени оръдия в три триоръдейни кули.
Към средата на 1930-те години се случват промени в доктрината на флота на САЩ. Основната тактика за използването на линкорите се счита боя на голяма дистанция. На очакваните далечини на боя снарядите падат под голям ъгъл и най-често започват да поразяват палубата, а не бордовата броня. Желаейки да увеличат бронепробиваемостта на палубите, американците разработват новия свръхтежък снаряд Mark 8. Снарядът, при маса от 1225 кг, обладава доста скромната начална скорост от 701 м/с, и при малките дистанции на боя бронепробиваемостта му по бордовата броня незначително се различава от тази на 356-мм снаряд, изстрелян от 50-калибреното оръдие. Обаче с ръста на далечините по-бавният тежък снаряд пада под голям ъгъл и значително по-добре пробива палубата. Американците отделят много внимание на конструкцията на броневия накрайник. Благодарение на тъпата му закръглена конструкция и качествените материали за чашата на снаряда той не се разцепва и не рикошира при ъгли на падане до 35 – 45°, а в същото време при европейските снаряди тази величина съставлява 30 – 35°, а при японците, освен 460-мм снаряди, даже 20 – 25°.
Старите 406-мм 45-калибрени оръдия и техните системи за подаване не са разчетени за новите по-дълги снаряди, за това са разработени нови 45-калибрени оръдия. Прототипът на оръдието Mk E/0 е получен чрез поставянето на старото оръдие на нов лейнер. За сметка на използването на по-съвършена и по-проста конструкция новите оръдия се получават с 20 т по-леки.
Конструкция на оръдието Характеристики на 406-мм оръдие Mark 6Обозначение 16"/45 Mark 6Дата на разработването 1936 г.Дата на започване на експлоатацията 1941 г.Калибър, мм 406Дължина на ствола, калибри 45Маса на оръдието без затвора 97 231Маса на оръдието със затвораДълнина на ствола, мм 18 288Дължина на оръдието, мм 18 694Дължина на нарезната част, мм 15 668Обем на камерата, дм³ 380,1Брой нарези 96Дълбочина на нарезитеИзвивка на нарезите На част от оръдията мод 0 – променлива от 1 оборот на 50 калибра при казенника, до 1 оборот на 32 калибра при дулото. При останалите – постоянна, 1 оборот на 25 калибраМаса на бронебойния снаряд, кг 1225Пълен заряд барут 133,8 кг SPDНачална скорост (ново оръдие), м/с 701Начална скорост (средно износване), м/с ?Работно налягане в ствола, кг/см² 2835Живучест на ствола, 395
Дължина на ствола – 45 калибра (18,288 м). Стволът се състои от лейнер, вътрешна тръба, фиксиращ пръстен, три укрепващи цилиндъра и два стопорни пръстена, казенник и хомут в казенната част. Хомутът се съединява с противооткатните устройства. Общата дължина на ствола е 18 288 мм. Външният диаметър на ствола съставлява 1168 мм в района на зарядната камера и 597 мм при дулния срез. За препятстване на омедняването, с цел увеличаване на живучестта на ствола, каналът му се хромира на дебелина 0,0127 мм и на дължина от 15 875 мм от дулния срез. Нарязването на Mk 6 mod 0 е с дясно въртене, с прогресивна извивка, променяща се от 50 до 38 калибра за оборот. Общият брой нарези в ствола е 96 броя. На Mk 6 mod 1 нарязването е направено с постоянна стъпка 25 калибра на оборот.
Зареждането на оръдието е картузно. Буталния затвор Mk.3 е система „Уелин“, люлеещ се, с отваряне надолу. Затворът има пневматично задвижване, лагерно окачване, „обтуратор“ система „Банж“ и стрелящ механизъм Mk.14, в който се поставя запалът в медна гилза. Освен това, затворът е снабден с инерционен предпазител от двойно зареждане, блокиращ отварянето му. Щатния спусък е електрически, но в качеството на резервен е предвиден и ударен спусък. Буталото е разделено на 15 сектора – три гладки и 12 нарезни, с четири диаметъра. Секторите са разположени на три групи, всяка от които обхваща една трета от окръжността. Отначало върви гладък сектор с минимален диаметър, след това са нарезните с нарастване на диаметъра им от първия към третия. За отварянето на затвора е достатъчно да се завърти буталото 24°.
След изстрела ствола се продухва с въздух от ежекторна система. В състава на противооткатните устройства влизат два хидропневматични накатника и един хидравличен спирач на отката. Накатниците са разположени отгоре, закрепени са с щокове за люлката над цапфите. Спирачката е закрепена за долната повърхност на цилиндричната люлка. Между накатниците се намира специален диференциален цилиндър, осигуряващ херметичността и надеждността на работата на хидропневматичната система на наката.
Модификации Mark E Опитен образец
Mark 6 mod 0 Базова модификация. Разработена за поставяне на линкорите от типовете „Норт Керолайн“ и „Саут Дакота“.
Mark 6 mod 1 Идентична конструкция на mod 0 с изключение нарезите с постоянна извивка от 25 калибра на оборот и наличието на резбови отвори на казенника за шарнирно закрепване на затвора.
Mark 6 mod 2 Вариант на mod 1, приспособен за поставянето му в кулите на линкорите от типа „Колорадо“ вместо Mark 8. Данни за превъоръжаването на линкорите с тези оръдия няма.
Артилерийски установки
Триоръдейните куполни установки на линкорите тип „Норт Керолайн“ и „Саут Дакота“ са практически идентични. Теглото на въртящата се част (с бронята) е около 1500 т. Вътрешният диаметър на барбета – 11,35 м, диаметърът на ролковия погон е 10,49 м.
Щатът на кулата наброява 2 офицера и 150 старшини и моряка. 75 души се намират във въртящата се част, останалите – в погребите.
Вентилационните устройства се намират на три места в кулата – на тилната плоча вдясно от центъра и на страничните стени под далекомерите. Изходите на вентилацията отвън са прикрити с бронирани кутии. Задният вентилатор нагнетява въздух в централния оръдеен отсек и в командното отделение, разположено в задната част на кулата. Страничните вентилатори подават въздух към съответстващите странични оръдия и на двете горни нива на подкуполната структура.
Оръдията са монтирани на индивидуални люлки. Разстоянието между осите на стволовете е 2,972 м. Поставянето и демонтажът на стволовете може да се осъществява без свалянето на покрива на кулата. За снижаване на разсейването при пълни залпове оръдията стрелят поред, с интервал от 60 мс. Поредността на стрелбата е ляво, дясно и накрая централното оръдие. Кулите имат дистанционно насочване както за хоризонталното, така и за вертикалното насочване. Освен централизираното отдалечено управление, има резервно автономно управление от самата кула.