Никола Христов Петлешков е български историк и учител.

Биография Роден е на 1 март 1868 година в Брацигово в род произхождащ от костурското село Слимница. Работи като учител в Пазарджик и София. В Пазарджик Петлешков е главен учител и директор с изявена гражданска позиция. Той е сред инициаторите за създаване на „Комитет за увековечаване паметта на К. Величков“, секретар е на Учредителното събрание от 25 ноември 1907 година и е избран за член на Комитета.

Към 1911 година е председател на главните учители в столицата, където се установява за постоянно на улица „Неофит Рилски“ 28.

Петлешков е делегат на четири конгреса на Съюза на читалищата. На втория от тях в 1914 година е представител на Брациговското читалище, един от секретарите на Конгреса и е избран за член на Контролната комисия на съюза. В следващите три конгреса е делегат от София.

Пише активно в църковния периодичен печат - „Църковен вестник“, „Народен страж“ и други. Автор е на книгите „История на Брациговското въстание“ (заедно с Иван Йеремиев), издадена в 1905 година, „Ян Амос Коменски“, издадена в 1922 година, „Българската православна църква като деятел за духовно и народностно единство в миналото и днес“, издадена в 1934 година и други.

Автор е и на множество студии, учебници и учебни помагала, сред които „Нашето училище и общество - как живуват“ (1895-96), „Отгде да се хване“ (1897), „Кратко ръководство по овощарство“ (1900), „Нашето семейно възпитание“ (1902), „Езиковни упражнения - ръководство за учители“ (1910), „Буквар и първа читанка“ (1911), „Възпитание на българската младеж - ръководство за учители и родители“ (1926), „Спорт и народно възпитание“ (1930), „Възпитанието на човека да изпълни призванието си“ (1931), „Английската душа - източник на английското могъщество“ (1931), „Смятанка за четвърто отделение“ (1933), „Идеалите на българския народ и службата на българското училище“ (1934), „Паисий - неговото време“ (1936), „Духът на нашите деди“ (1936), „Черноризец Храбър и Константин Преславски“ (1936) „Училищното настоятелство като народно учреждение преди Освобождението“ (1937), „България през Омуртагово време“ (1942) и „Иван Асен II“ (1942).Батаклиев Владимир, в. „Априлци“ бр. 12/2022 г., Регионална библиотека гр. Пловдив.

Петлешков владее френски и руски език. След пенсионирането си работи в Българския червен кръст, за да помага на дъщеря си, която учи медицина в Загреб.

Умира през 1943 година в София.

Според Регистъра на Столична община, район Средец, умира на 2 април 1942 година.

Публикации

„История на Брациговското въстание“ (1905, в съавторство); Закон Божи за трето отделение на основните училища (1911, съставител); „Ян Амос Коменски“ (1922); „Българската православна църква като деятел за народностно и духовно единство в миналото и днес“ (1934); „Паисий и неговото време“ (1936); „Черноризец Храбър и Константин Преславски“ (1936); „България през Омуртагово време“ (1942); „Иван Асен II“ (1942).

Вижте също Ангел Петлешков

Бележки

Категория:Български историци от Македония Категория:Български учители Категория:По произход от Слимница Категория:Родени в Брацигово Категория:Починали в София