Фробург (род)

Графовете Фробург (; понякога в миналото изписвано и като Froburg) са важен средновековен благороднически род от Северозападна Швейцария. Произлизат от Вигертал (Wiggertal) в района около днешния швейцарски град Цофинген (Zofingen). През XI век издигат крепостта Фробург (Froburg) на хребет над Тримбах (политическа област в Кантон Золотурн) близо до пътя над Долен Хауенщайн.

История

Родът се появява в документи от края на XI век като графове фон Фробург. Те носят името на укрепения си замък, основан през IX век, и разполагат със семейна гробница в Цофинген. Феодали на Базелското епископство, от края на XI век те имат ландграфски права в Бухсгау (зоната между Олтен и Золотурн), както и в част от Ааргау, а от 1223 г. – и в Зизгау.

В края на XII и нач. на XIII век построяват много други замъци, за да разширят сферата си на влияние, включително и Бург Бирсек (Birseckburgen). Основават градовете Аарбург (Aarburg), Лищал (Liestal), Олтен (Olten), Валденбург, Видлисбах (Wiedlisbach), Бип (Bipp) и Цофинген. Град Фридау (Fridau) в района на днешната област Фуленбах (Fulenbach) през 1375 г. е унищожен от Гуглите (Gugler) – английски и френски наемници, а град Фалкенщайн е включен в област Балщал (Balsthal). Ок. 1140 г. в близост до Валденбург основават манастира Шьонтал (Kloster Schönthal) в кантон Базел Ландшафт.

Около 1250 г. родът се дели на клоновете Ной Хомберг (Neu-Homberg), Валденбург (Waldenburg) и Цофинген (Zofingen). Вследствие на това, след разделянето на графовете Ной Хомберг, се появява министериалският род Маршалк фон Фробург (Marschalk von Frohburg), за който има документация от 1237 до 1368 г. Представителите му първоначално пребивават в родния замък на графовете, а след 1250 г. се преместват във Вартенберг (Wartenberg) до Мутенц (Muttenz) (вероятно в задния замък) и започват да се наричат Маршалк фон Вартенберг (Marschalk von Wartenberg). След продажбата през 1306 г. на крепостите на Вартенберг на херцозите на Австрия те се преместват в Лищал – град, основан от рода, който притежава т. нар. „Къща на маршалите“, както и други имоти в Мутенц, Лищал, Аугст и Капел (в Кантон Золотурн). Маршалк изчезва със синовете си, които са оръженосци: Готфрид е споменат до 1320 г., Улрих – от 1302 до 1358 г., а Юго – от 1343 до 1358 г. (последните двама са наричани „Маршалк фон Лищал“ (Marschalk von Liestal)), a вероятно някакъв „Рицар на Базел“ е споменат през 1368 г.Линията Цофинген изчезва през 1307 г., а линията Ной-Хомберг – през 1325 г. Линията Валденбург губи властовата си позиция малко по-късно и е принудена да продаде своите притежания на части, повечето от които – на бъдещите им роднини Хабсбургите. Отделните сгради на семейния замък са изоставени с течение на времето и са в окаяно състояние. През 1265 г. Лудвиг IV (син на Херман III фон Фробург) преотстъпва Валденбург и Олтен като владения на епископа на Базел. Неговият син Волмар IV продава крепостта Орбург през 1299 г. През 1306 г. Вернер II фон Ной-Хомберг и брат му Лудвиг II продават на Австрия Вартенберг и Мутенц, феоди на епископите на Страсбург. С двамата синове на Волмар IV – Йохан, ландграф на Зизгау през 1355 г. и Херман VI родът изчезва окончателно през 1367 г., когато без мъжки наследници умира Херман VI – последният граф фон Фробург, абат на манастира Св. Урбан (Kloster St. Urban) в Кантон Люцерн.

Герб Орел със сини и бели шарени пера и червени нокти върху златен щит.

От 1926 г. орелът се използва в герба на община Валденбург в швейцарския Кантон Базел Ландшафт.

Родословно дърво Това е списък на графовете фон Фробург и техните клонове Фробург-Цофинген, Фробург-Валденбург и Ной-Хомберг:Kocher 1952: Tafel 4; Schwennicke 1992: Taf. 113. Адалберо (I) († 1027), граф в Брайзгау, споменат 1028. Има един или двама сина: Фолмар I фон Фробург (* 1050, † 1114 или сл. 1078), граф на Фробург, ланграф на Бухсгау, ∞ за София фон Пфирт (* 1060), дъщеря на Лудвиг II фон Мусон (* ок. 1015 † 1073/1076) и съпругата му принцеса София фон Бар (* 1018, † 21 януари 1093). Имат двама сина: Адалберо I фон Фробург (* 1090 † сл. 1146 или пр. 1152), граф на Фробург, споменат 1095, ∞ за София фон Ленцбург (* 1119 Ленцбург † 1173 Фробург), дъщеря на граф Рудолф фон Ленцбург (* ок. 1046 † 1133), имат двама или трима сина и една дъщеря: Фолмар II фон Фробург (* пр. 1143, † сл. 28 октомври 1175), граф на Фробург, споменат 1143, има двама сина и вероятно една или две дъщери: Херман II фон Фробург (* пр. 1169, † 1211/1213 или пр. 1213), вероятен, граф на Фробург, споменат 1160, ∞ за Рихенца фон Кибург († сл. 1206), дъщеря на граф Хартман III фон Кибург-Дилинген († 1180) и графиня Рихенца фон Баден-Ленцбург-Цюрихгау († 1172); имат четирима или петима сина и една, две или три дъщери: Лудвиг III фон Фробург († ок. 1256/1259, погребан в Цофинген), граф на Фробург, споменат 1196, родоначалник на линията Фробург-Цофинген, ∞ за Гертруда фон Хабсбург (* 1223, † сл. 3 септември 1242), дъщеря на Рудолф (II) фон Хабсбург Добрия († 10 април 1232), граф, господар на Лауфенбург и на съпругата му Агнес фон Щауфен (* 1165/1170, † пр. 1232), имат четирима сина и една или две дъщери (вж. по-долу) Херман III фон Фробург Млади (* 1201, † 1236/1237 или ок. 25 януари 1233/февруари 1237), граф на Фробург, основател на линията Фробург-Валденбург, ∞ за Хелвига фон Хабсбург († сл. 11 октомври 1263), дъщеря на Рудолф (II) фон Хабсбург Добрия († 1232), граф на Хабсбург, господар на Лауфенбург и на съпругата му Агнес фон Щауфен († 1232), имат един син и една дъщеря (вж. по-долу) Алберт (Албрехт) фон Фробург (* пр. 1206, † 6 юли 1242/ 30 юни 1243 или сл. 1243), споменат 1226, провост на Цофинген, управител на Мурбах (1243) Фолмар III фон Фробург († пр. 1226), граф на Фробург Рихенца фон Фробург († ок. 20 октомври 1224/1225 или сл. 1267), спомената 1213 – 1267, ∞ пр. 1223 за Бертолд фон Нойенбург/ дьо Ньошател († 20 август 1261), граф и господар (сеньор) на Нойенбург (Ньошател), споменат 1201, син на Рудолф (III) фон Нойенбург/ дьо Ньошател († пр. 30 август 1196), господар (сеньор) на Нойенбург/Ньошател и на съпругата му Комитиса (сл. 30 август 1196); имат трима сина: Рудолф (IV) фон Нойенбург († сл. 1263), господар (сеньор) на Нойенбург, Херман фон Нойенбург († сл. 1239) и Хайнрих фон Нойенбург († сл. 29 август 1231) Улрих фон Фробург, вероятен, граф на Фробург, споменат 1223, и вероятен абат на манастира Фринизберг (Kloster Frienisberg) в кантон Берн Дъщеря фон Фробург, вероятна, ∞ за ... фон Бехбург София фон Фробург († сл. 1208), вероятна, ∞ за Рудолф II фон Тирщайн († сл. 7 март 1214)Charles Fawles посочва за съпруга на Рудолф Ита фон Хабсбург Арнолд (Албрехт) фон Фробург († 31 март 1216), абат на Мурбах в Елзас, споменат 1194 Гепа фон Фробург († сл. 1208), вероятна, ∞ за Рудолф V (I) фон Тирщайн (* пр. 1173, † сл. 29 август 1230, убит или 1231/1236, или пр. 29 август 1231), граф на Тирщайн в Зигзау, син на Рудолф III, граф на Хомберг и на съпругата му Берта фон Заугерн; имат четирима сина:Rudolf I. Graf v.Tierstein, ww-person.comRudolf I, Graf von Tierstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com Улрих I фон Тирщайн († сл. 8 август 1280) Рудолф VI (II) фон Тирщайн (* пр. 1208, † сл. 24 август 1262/1265), граф на Тирщайн в Зизгау, ∞ 1. за София фон Фробург? († сл. 1208), от която има двама сина: Рудолф VII (III) фон Тирщайн († 17/27 август 1318, погребан в катедралата на Базел) и Херман фон Тирщайн († пр. 1308)Charles Fawles посочва още двама техни синове: Хайнрих фон Тирщайн (неизв.) и Зигмунд фон Тирщайн († 4 май 1326) 2. за Елиза фон Геролдсек († сл. 1265), от която има шест сина и една дъщеря: Лудвиг фон Тирщайн († сл. 1295), Зигмунд II фон Тирщайн († 4 май 1320), граф на Тирщайн, господар на Фарнсбург, пфалцграф на Базел, Херман фон Тирщайн († ок. 19 февруари 1295/16 април 1308), каноник в Страсбург, Хайнрих I фон Тирщайн († сл. 1271), Вернер фон Тирщайн († сл. 1279), Валрам I фон Тирщайн († сл. 1271) и Мехтилд фон Тирщайн. Вернер фон Тирщайн Ото фон Тирщайн Хелвига (Хайлвиг) фон Фробург († ок. 1183), вероятна, ∞ за Бертхолд IV фон Церинген (* ок. 1125, † 8 декември 1186) от рода Церинги, херцог на Церинген и Бургундия, син на Конрад I, херцог на Церинген и Бургундия и на съпругата му Клеменция дьо Намюр; имат един син и две дъщери:Berthold IV, Duke of Zähringen & Burgundy, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.comBerthold IV. Herzog v. Zähringen, ww-person.com Бертхолд V фон Церинген (* 1160 † 1218), последен херцог на Церинген (1186 – 1218), Агнес фон Церинген († 1239) и Анна фон Церинген Лудвиг II фон Фробург († ок. 28 октомври 1175/1177), нар. „Гареварт“, споменат 1145 –1179, епископ на Базел (от ок. 1164) след братовчед му Ортлиб фон Фробург София фон Фробург, ∞ за Маркварт фон Ротенбург Конрад фон Фробург († сл. 20 ноември 1192), вероятен, споменат 1164, каноник на Вюрцбург и провост на Св. Мария в Майнц Херман I фон Фробург (* пр. 1090 † 1145 или сл. 1125 или сл. 1169), граф на Фробург, споменат 1095 – 1125, братовчед на Лудвиг II фон Фробург; според Charles Fawles е с неизвестни родители и няма документация за връзката му със следващите графове на Фробург Волфрад фон Фробург († 1095), вероятен син на Адалберо I. Има четирима сина: Лудвиг I фон Фробург († ок. 1114), граф на Фробург, споменат 1098 – 1114, вероятно има син Ортлиб фон Фробург († 18 август 1164 в Италия, погребан в Катедралата на Базел), споменат от ок. 1136 г., епископ на Базел (1137 – сл. 15 март 1164 с вероятна оставка). Братовчед на наследника си Лудвиг II фон Фробург († ок. 28 октомври 1175/1177), нар. „Гареварт“. Геро фон Фробург († 1122), абат на манастира Айнзиделн (в кантон Швиц), споменат 1101 – 1121 г. Фолмар фон Фробург, граф, споменат 1114 г. Адалберо III фон Фробург († 16 октомври 1137 Арецо, Италия, погребан в Катедралата на Базел), епископ на Базел (1134 – 1137), споменат 1130 г.

Линия Фробург-Цофинген Намира се в кантон Ааргау, Швейцария. Лудвиг III фон Фробург (* ок. 1196 † ок. 1256/1259, погребан в Цофинген, Ааргау), граф на Фробург, син на графа на Фробург Херман II (* пр. 1169 † 1211/1213 или пр. 1213) и съпругата му Рихенца фон Кибург († сл. 1206); ∞ за Гертруда фон Хабсбург (* 1223 † сл. 3 септември 1242), дъщеря на Рудолф (II) фон Хабсбург Добрия († 1232), граф на Хабсбург, херцог на Лауфенбург, Цюрихгау и Ааргау, и ландграф на Елзас и на съпругата му Агнес фон Щауфен (* 1165/1170 † пр. 1232). Имат четирима синаCharles Fawles посочва само трима сина: Херман, Хартман и Рудолф, вж. Graffen von Frohburg и една или две дъщери: Херман IV фон Фробург-Хомберг († пр. 15 май 1253), граф на Фробург, граф на Хомберг, споменат 1223, родоначалник на линията Фробург-Хомберг, сл. 1223 чрез брак става наследник на графовете фон Алт-Хомберг и 20 г. по-късно приема титлата „Граф на Хомберг“; ∞ за ... фон Хомберг, наследница и дъщеря на граф Вернер III фон Хомберг (* 1316 † 30 март/22 септември 1323 † сл. 25 май 1223), от която има трима сина и вероятно една дъщеря (вж. по-долу)