Леринската афера се разразява в град Лерин и Леринско през октомври-ноември 1925 година след атентат в града от група на Вътрешната македонска революционна организация.
Атентат На 16 октомври 1925 година бомба избухва в кафене в Лерин, Гърция, като има убити и ранени, а атентаторите не са заловени. Пресата в Гърция раздухва случая и властите го използват за терор над местното българско население. Според Димитър Гоцев изобщо атентатът е инсцениран от самите власти и приписан на ВМРО, за да го използват за репресии над по-будните българи в Лерин. В спомените си обаче лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише, че атентатът е извършен от дейци на ВМРО, въпреки изричната забрана на организационното ръководство. По спомените на Пандо Филипов от Борешница извършители на атентата са Петър Трайков и Трайко Пупков от Сетина. Те влизат в кафенето на Симев „Диетнес“Οι Μυστικές Υπηρεσίες και οι πληροφοριοδότες στη Φλώρινα дегизирани като гръцки войници, и хвърлят граната по гръцки офицери, но раняват само жени. Според Иван Михайлов виновен за атентата е Петър Трайков, който действал против нарежданията на Централния комитет.
Последици
Първоначално са арестувани 400 души видни българи. Задържани са в Кожани при нечовешки условия от по 40 души в килия. В района веднага се появява паравоенната гръцка организация Гръцки македонски юмрук на бившия андартски капитан Стефос Григориу, която започва да тероризира местното българско население. На 31 октомври, под претекст, че търсят комити, войска и жандармерия с артилерия и картечници претърсват селата Върбени, Пополжени, Арменоро, Петораци и други и ги държат в обсадното положение 3 дена. Арестувани са 30 души във Върбени и 41 в Попължани.
Кожанският съд осъжда на смърт Атанас Попов от Борешница, Павел Мавчев и Михаил Стефовски от Върбени и те са разстреляни на 13 декември.
Около 20 души са прехвърлени в атинския затвор „Палеа Стратона“, на 24 ноември 1925 година са заточени за 6 месеца на остров Андрос Никола Христов, Васил Домазетов, Мара Капланка, Стефо Стефовски, Стефо Дановски, Геле Чачков от Върбени, Димитър Гоцев, Филип Маджаров, Тодор Коревчов от Попължани, Димитрий Крисев от Кладошница, Лазо Ставров, Филип Москов от Дъмбени, Никола Соколов, Пандо Ванев, Д. А. Секулов и Лазо Каранджов.
На Скирос са заточени Траян Мелиов, Антон Мелиов, Геле Кучковец (Кучкоецо), Кръсто Гюровски от Върбени, Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газея, Коста Дейков от Попължани. По островите са заточени и Никола Шкаклев (Чаклев), Тодор Котевски, Филип Мицарев, Атанас Иванов от Попължани. Заточени има и от други села.
Солунският съд осъжда К. Неделков и М. Делеников на по 18 години затвор, поп Димитър Скендеров и К. Божинов на по 15, Просенов, В. Мицев и Стоян Алексов (Алексиев) на по 12, Сулидов и Кацунов (Капшутов) на по 4 години затвор и по 4000 драхми глоба. Григор Иванов, Стефан Ролев и дядо Трайко са арестувани, бити и държани 10 дена в затвора.
Според Гоцев арестувани са над 150 души, като 3 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, а 80 души са интернирани на остров Андрос.
Сръбската пропаганда също използва Леринската афера. На 22 декември в Битоля се провежда 15-хиляден митинг против гръцкия режим в Егейска Македония, на който ораторите обвиняват гръцките власти, че са отнели малцинствените права на населението, които то имало през османско време, че се правят произволни конфискации на имущество и че се преследват негръцките елементи. Гласувана е резолюция, с която се иска за „славянските малцинства“ в Гърция възможност за поносим живот в страната, където те живеят от векове, и връщане на църквите и училищата, където те да използват майчиния си език.
Бележки
Категория:История на Лерин Категория:Афери на ВМРО