Мохамед бин Мохамед бин ал-Хасан ат-Туси (), по-известен като Насир ад-Дин ат-Туси (), е персийски математик, астроном, философ, лекар и богослов. Той е един от най-значимите персийски учени в Средновековието. Често е смятан за създател на тригонометрията като самостоятелна математическа дисциплина.Rodney Collomb, „The rise and fall of the Arab Empire and the founding of Western pre-eminence“, Published by Spellmount, 2006. pg 127: „Khawaja Nasr ed-Din Tusi, the Persian, Khorasani, former chief scholar and scientist of“Seyyed Hossein Nasr, Islamic Philosophy from Its Origin to the Present: Philosophy in the Land of Prophecy, SUNY Press, 2006, . page 199Seyyed H. Badakhchani. Contemplation and Action: The Spiritual Autobiography of a Muslim Scholar: Nasir al-Din Tusi (In Association With the Institute of Ismaili Studies. I. B. Tauris (December 3, 1999). . page.1: "Nasir al-Din Abu Ja`far Muhammad b. Muhammad b. Hasan Tusi:, the renowned Persian astronomer, philosopher and theologian" Арабският учен Ибн Халдун го смята за най-великия персийски учени от по-късното време.James Winston Morris, „An Arab Machiavelli? Rhetoric, Philosophy and Politics in Ibn Khaldun’s Critique of Sufism“, Harvard Middle Eastern and Islamic Review 8 (2009), pp 242 – 291.
Биография Роден е през 1201 г. в град Тус, Персия. Започва да учи от ранна възраст. В Хамадан и Тус изучава Корана, хадисите, логика, философия, математика, медицина и астрономия. Изпълнявайки желанието на баща си, се занимава много сериозно с учене. Пътува надалеч, за да присъства на лекциите на известни учени и да придобие знания и умения. В ранна възраст се премества в Нишапур, за да учи философия при Фарид ад-Дин Дамад и математика при Мохамед Хасиб.Dabashi, Hamid. „Khwajah Nasir al-Din Tusi: The philosopher/vizier and the intellectual climate of his times“. Routledge History of World Philosophies. Vol I. History of Islamic Philosophy. Seyyed Hossein Nasr and Oliver Leaman (eds.) London: Routledge. 1996. p. 529
Учи математика и астрономия с Камал ад-Дин Юнус в Мосул. По-късно си кореспондира със Садр ад-Дин ал-Кунауи, зет на Ибн Араби. Съставя свой собствен наръчник по философски суфизъм под формата на малка брошура, озаглавена „Атрибутите на прославените“.Siddiqi, Bakhtyar Husain. „Nasir al-Din Tusi“. A History of Islamic Philosophy. Vol 1. M. M. Sharif (ed.). Wiesbaden:: Otto Harrossowitz. 1963. p. 565
Научна дейност Написал е около 150 произведения, от които 25 са на персийски, а останалите – на арабски. Има и един трактат на арабски, персийски и огузки език.Seyyed Hossein Nasr. The Islamic Intellectual Tradition in Persia. Curson Press, 1996. See p. 208: „Nearly 150 treatises and letters by Nasir al-Din Tusi are known, of which 25 are in Persian and the rest in Arabic. There is even a treatise on geomancy which Tusi wrote in Arabic, Persian, and Turkish, demonstrating his mastery of all three languages.“
По време на престоя си в Нишапур Туси си изгражда репутация на изключителен учен. Пишейки както на арабски, така и на персийски, се занимава с религиозни и с нерелигиозни или светски теми.H. Daiber, F.J. Ragep, „Tusi“ in Encyclopaedia of Islam. Edited by: P. Bearman, Th. Bianquis, C.E. Bosworth, E. van Donzel and W.P. Heinrichs. Brill, 2007. Brill Online. Неговите творби включват арабски версии на произведенията на Евклид, Архимед, Птолемей, Автолик и Теодосий.
Преписи на негови трудове се съхраняват в Националната библиотека в София.
Източници
Категория:Астрономи Категория:Богослови Категория:Математици Категория:Персийски учени Категория:Починали в Багдад Категория:Средновековни философи