Ю̀лиуш Слова̀цки () е полски поет и драматург.culture.pl Наред с Адам Мицкевич и Зигмунт Крашински, той е смятан за един от основните представители на романтизма в полската литература.
Всяка литературна епоха остава в паметта на поколенията с имената на най-забележителните си представители. Едно от тези имена за епохата на полския романтизъм е Юлиуш Словацки. В своя сравнително кратък живот той оставя богато творчество, което минава през различни етапи, свързани с духовното и идейно развитие на поета романтик.
Словацки е повлиян от култа към Торквато Тасо и неговия религиозно-философски монументализъм, от Ламартин, ирландеца Мур. По-късно от Уолтър Скот (повлиява отношението към историята и фолклорната фантастика), от Байрон. Трайно и решаващо е влиянието на Шекспир, от когото Словацки взима драматургичния образец.
Творчеството на Словацки е лирика, която той пише през целия си живот като един постоянен пътепис на настроението и вътрешния му мир, както и множество драми, поеми, лирико-епични и драматични поеми, библейска проза.
Биография
Юлиуш Словацки е роден през 1809 г. и произлиза от средните слоеве на интелигенцията. Баща му е професор в лицея на Кременец, където се ражда и Словацки. По-късно практикува и във Вилненския университет, където и умира. След време майката на поета се омъжва повторно, отново за професор от същия университет.
Във възпитанието на Словацки съществено място заема литературата, образованието по право, изключителните му способности и не на последно място помощта на влиятелни хора.
Юлиуш Словацки започва работа като чиновник във Варшава, но тя е прекъсната от избухналото въстание. Той става „бард“ (бел.ред. – певец) на революционното движение. Изпратен е в Лондон като дипломатически куриер, оказва се в емиграция и с това е свързана неговата съдба до края на живота му. Двадесет години поетът поддържа постоянна кореспонденция с майка си, а тези писма се оказват истински шедьоври на епистоларното изкуство. Финансовата независимост, която Словацки получава благодарение на майка си, му позволява още през 1832/1833 г. да издаде в три тома „Поезии“, оттук той поема пътя на писателското поприще, от който не се отклонява до смъртта си.
Словацки обогатява постоянно знанията си, като твори, обикаляйки света. Той пише в Париж, по-късно работи в Швейцария, пътува в Италия, Гърция, Палестина и Египет (по следите на Байроновото романтично пътешествие). Това пътуване му позволява да разгърне цялата мощ на таланта си. Той се „явява поет на целия свят, защото търси параметрите на човечността и кралството на свободния дух на само в тесните рамки на нацията и дадената културна сфера“.
Последните години от живота си той прекарва във френската столица, от където през 1848 г. поема пътя към родна Полша, за да се срещне с майка си и да вземе дейно участие в Пролетта на народите. Туберкулозата, която го мъчи от години, го принуждава да се оттегли в Парине и след няколко месеца да „изгасне в изгнание“.
Творчество Живеейки в отшелничество, Ю. Словацки живее в света на литературата, той не се интересува от проблемите на деня, в същото време неговият живот е свързан с живота на угнетената родина. Романтикът вижда поражението на въстанието не като воля Божия и не като последствие от едни или други политически грешки, а като резултат от психическата слабост на поколението и вековните недостатъци на народния характер, по този начин се оформя и мнението и отношението му към емиграцията, която смята себе си за група избраници и водачи на народа. Той не вярва в действената им сила и освободителните им инициативи, за разлика от Мицкевич. Оттук произлиза и конфликтът между двамата поети. На всяка от ключовите творби на Мицкевич Словацки противопоставя своя. Диалогът помежду им е кръстопът на идеи за полската съдба и пътищата към бъдещето и миналото. Конфликтът е израз на несходство между два поетически натюрела.
В епохата на Романтизма, в която Словацки твори, са се сраснали представата за поезия и национална революция, едно постоянно състояние на неудовлетвореност у поета.
През 20-те години на ХІХ в. полското самосъзнание се оказва на кръстопът. Съизмерване на националния дух с метаморфозите на освободителните идеи. Полското художествено слово изпълнява апостолска роля.
Страданието на романтика е по-голямо от страданието на всички останали, но е по-малко от трагедията на разкъсаната му родина.
Поетите приемат позата на свещенослужители на полския романтизъм пред олтара на отечеството. Пътят на най-талантливите води към култа. Така се ражда и митологията на народното пророчество. По същия път се оформя и троицата на народните пророци на Полша – Мицкевич, Словацки и Крашински.
„Литературата е уникално свидетелство за истината на дадено човешко време, защото го извлича в безвремието на художествеността“.
Ю.Словацки изгражда своето културно съзнание и емоционална нагласа единствено в духа на романтичното мислене и модел на поведение. Той е романтик в точния смисъл на думата – остава неподчинен на правилата, запазва отчетлива самостоятелност на духа и словото.
Той пише с „есхатологичен привкус, философска елегичност, ювелирна словесност. Произведенията му носят белега на една непреодолима необходимост от изказ и възникват в мигове на гигантски душевни ерупции“ – Виктор Вайнтраут.
Основният акцент в творчеството му пада върху изгнаничеството и динамичната политическа обстановка, а видението е матрица за полската литература, което дава основание да се говори за силното влияние на Данте и неговата „Божествена комедия“ над народните пророци.
Безмилостната критичност и самокритичност на поета, проповядващ болезнени истини („Говоря, защото съм тъжен и виновен“), разбиват митове и легенди, с които живее емиграцията, а по-късно движението „Когато истински поляците въстанат“ свързва Словацки не с емиграцията, а с живота на угнетената родина.
Героите му са обладани от демонични инстинкти и хамлетовски раздвоения. Централен образ на автоидентификация е образът-архетип на ангела – символ на ефирната същност на човешката душа, на вечното притегляне към красотата и съвършенството. Красотата е жадуван и търсен от автора образ. Около ключовите образи у Словацки се активизират основните поетично-философски опозиции смърт-безсмъртие, форма-дух, история-мит, които имат статут на национални и универсални феномени.
В този живот, отдалечен от родната земя, едно от пристрастията на поета прави силно впечатление, а именно фантастичната привързаност към полската реч. Той болезнено изживява скъсването с родния език. На тази привързаност авторът придава форма на любовно увлечение, той е начинът Словацки да се приближава до лоното на безвъзвратно изгубеното отечество.
Драматургия Драматургията на великия творец от Кшеменец е област, в която поетът няма сродни предшественици. Словацки е създателят на съвременната полска драма.
Едно от доказателствата за това е, че от 14 тома „Съчинения“ на автора пет се падат на драматургичното му творчество, което обхваща 26 произведения. Тук влизат както произведения от пет действия, така и откъси с най-различна големина – от няколко десетки до няколко хиляди стихове. Оказва се, че този жанр заема повече от половината на поетичното му наследство.
Един от най-почитаните и успешни писатели, правили опит да създадат полска драматургия, е авторът на „Мендога“ и „Ванда“ – Еузебюш Словацки, който ще предаде увлеченията си на гениалния си син. Възпитаниците на класицистите начело с романтика Мицкевич приемат от тях предизвикателството да създадат трагична драматургия и посвоему да я реализират. Най-амбициозният опит, обединяващ елементи на история, фолклор и политика, е „Задушница“, но той се оказва само един опит и самият автор след излизането на „Част III“, официално изказва съжалението си, че на славянските народи все още не им достигат сили да създадат собствени драматургични произведения. През 1843 г. в своя лекция Мицкевич заявява, че „славянското племе скоро не ще дочака своя драматургия“ и че „досега такава драматургия не е създадена“.
И всичко това авторът на „Задушница“ казва през 1843 г. – десет години след като излиза „Мария Стюарт“, десет години след „Кордиан“, три години след „Лила Венеда“, в годината, когато се появява „Свещеник Марек“, т.е. в момент, когато възникването на съвременната полска драматургия е очевиден факт.
Именно заради издевателствата, които не са му спестявани, заради заобикалящото го убийствено мълчание, Словацки печата със собствени средства том след том или пълни с ръкописи чекмеджетата, откъдето повечето от тях биват извадени едва след смъртта му.
„Актьори, с цял ръст над могили“, които представят историята на Полша от нейната праисторическа люлка до епохата на писателя – до първата половина на ХІХ в., като понякога водят и към света извън Полша – към античния или ренесансов свят, това са героите на неговата драма.
Така разглежданата галерия от драматични портрети се открива от „Баладина“ /1839/ – първата от шестте трагедии, имащи за цел да представят историята на Полша. Нейно допълнение е малкият откъс „Крак“, а „Лила Венеда“ /1840/ представлява по-нататъшното звено на цикъла. Първата трагедия представлява обединяващо комедийни и трагични замисли фантастично предание, докато последната е мрачна трагедия, засягаща по зловещ начин проблемите на страната и народа, както и болезнена разплата с политическата действителност, в която живее самият Словацки.
В този цикъл поетът се опитва да забележи не само красотата на традиционните мотиви, но и основните черти на полския характер, така както авторът го разбира – детерминанта на бъдещата съдба на Полша.
От по-късните векове Средновековието е, което приковава вниманието на романтика. Словацки дебютира с трагедията „Миндове“, а отражение на младежкия възторг от прочитането на Мицкевич стават неголемите откъси от драми за „Валенрод“ и „Валтер Стадион“. Като прибавим и откъса от пиесата за руско-татарските отношения „Княз Михаил Тверски“, ще получим пет произведения за Средновековието, от които само „Миндове“ е изцяло завършена.
Епохата на Възраждането привлича слабо поета, затова единствената творба, посветена на тези векове, е „Самуел Зборовски“ – трагичен конфликт между правата на личността и правата на държавата.
Следващото десетилетие го привлича доста по-силно и той му посвещава една от най-популярните си трагедии – „Мазепа“ и откъсите от двете драми „Ян Кажимеж“ и „Златният череп“.
Най-интензивният период от драматургичното творчество на Словацки съвпада с времето, когато писателите от страната и в емиграция се възхищават от Барската конфедерация. Поетът не остава равнодушен и написва още три пиеси. Първата от тях представлява откъс от две действия и има същото заглавие, както поемата „Беньовски“, следващите две пиеси са „Свещеник Марек“ и „Сребърният сън на Саломея“, които в известен смисъл представляват едно цяло поради това, че първата е посветена на конфедерацията и нейното значение в историята на борбите за независимост, а другата – на пагубния разрив между полския и украинския народ.
Темата на драмите „Хорщински“, „Кордиан“ и „Лила Венеда“ представлява борбата за независимост – от бунта на Косцюшко до Ноемврийското въстание.
Трябва да допълним картината и с няколко опита в областта на чуждата история, а именно –старогръцката „Агесилай“, след това ренесансовата „Мария Стюарт“ и „Беатриче Ченчи“, освен това на Словацки принадлежат и два превода: малък откъс от „Макбет“ и „Несломимият княз“.