Панде (Пандо) Наков Куюмджиев или Куюнджиев или Коюнджиев (, Кујунџиев, Којунџиев) е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Панде Куюмджиев е роден в 1876 годинаКъм 1 март 1943 година е на 67 години. в Дойран или Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в гръцко училище.
Присъединява се към ВМОРО в 1902 година. От 1903 година е председател на струмишкото окръжно или околийско ръководно тяло и началник на градските и селските чети. Организира преминаването на чети и прилагането на решенията на Централния комитет в окръга. През юни 1905 година е избран за председател на бюрото на Струмишкия окръжен конгрес, провел се на Цървено поле в Огражден. След последвалото убийство на Иван Смолски на 2 юни 1905 година властите научават за провеждането на конгреса и Куюмджиев е арестуван, съден и осъден на 101 години затвор. Лежи 9 месеца в солунския затвор Еди куле, след което е амнистиран. В 1906 година заедно със Славчо Клямбов и Георги Хаджикотарев от името на Струмишкия окръжен комитет води преговори с изпратените от Атина Хаджи Кирякос и доктор Стириадис. В 1906 година е избран за нелегален делегат за връзка на Струмишкия окръг със Серския, ръководен от Яне Сандански. Два месеца след освобождаването му обаче отново е арестуван, съден и отново е осъден на 1 година, която излежава докрай в Еди куле. След това е изпратен в София като връзка на Струмишкия революционен комитет със задграничните представители Иван Гарванов, Борис Сарафов и Христо Матов.
След Младотурската революция от 1908 година се връща легално в Струмица и продължава да се занимава с българското национално дело. Влиза в Съюза на българските конституционни клубове и е избран за подпредседател на Струмишкия клуб. В 1912 година е пълномощен представител на първото българско читалище „Дамян Груев“.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Участва и в Първата световна война с Българската армия. Продължава революционната си дейност и след войната.
На 1 март 1943 година, като жител на Пловдив и председател на местната Илинденска организация, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Участва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония. След установяването на комунистическа власт в Струмица през септември 1944 година е избран за пръв председател на Околийския комитет на Народния фронт на Македония за Струмишка околия, което върши до 1946 година.
След Втората световна война подава молба за югославска илинденска пенсия. На молбата е написано първоначално 2500 динара, поправено на 2000 динара.
Родословие Струмишкото семейство Куюмджиеви произхожда от град Крушево. Панде е син на Янаки (Нако) и Магда Куюмджиеви, които имат три деца: Димитър, Панде и Ленка. Когато Магда умира, Янаки се жени за Севда, с която има още един син Христо. Синове на брата на Панде, Димитър, са Арсо Куюмджиев и Тома Куюмджиев. Панде се жени за Мария Мицева през 1919 година. Има пет деца: Христо, Благородна (р. 1913), Любен (р. 1920), Янко (р. 1922) и Илия (р. 1924). Любен и Янко, с одобрението на Панде, участват в комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Дойран Категория:Кметове на Струмица Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:По произход от Крушево Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили югославска илинденска пенсия