Хайнрих Шлиман () е богат германски търговец, полиглот и самоук пионер-археолог, станал известен с разкопките на античната Троя. При следващи разкопки в Пелопонес разкрива останки от дотогава неизвестната микенска цивилизация.
Произхожда от пасторско семейство и макар че не получава завършено средно образование, има природна дарба за чужди езици. Това му помага да се издигне със собствени сили и да направи кариера като търговец, като спечелва значително богатство. Прекарва значителен период в Русия, където сключва брак с рускиня и има две деца. След няколко пътешествия по света решава да стане археолог, тъй като бракът му е неуспешен. Премества се в Париж и се записва в университета. През 1869 г. получава американско гражданство, успява да получи развод и сключва втори брак с гъркинята София Енгастроменос. Семейството се установява за постоянно в Атина.
Въпреки следването в Сорбоната Шлиман има свои собствени научни идеи, които не се приемат благоприятно от тогавашните изявени учени. Запленен от преданието за Троянската война, той вярва, че трудовете на Омир отразяват исторически факти и по идея на Франк Калвърт се насочва към хълма Хисарлък в Троада, за да търси останките на легендарната Троя. Шлиман провежда археологически разкопки между 1871 до 1890 г. с прекъсвания, които финансира сам. През 1873 г. открива значително златно съкровище, което нарича „Съкровище на Приам“. Въпреки критиките към неговия разрушителен метод на работа, включително с употреба на динамит, разкритията му подкрепят мнението за историческа достоверност на Илиада.
През 1876 г. Шлиман извършва археологически разкопки и в Микена, където открива царски гробници и още златни предмети. Работата протича под надзора на представител на гръцкото правителство, но финансирането, както и при Троя, е поето изцяло от Шлиман. Находките от Микена, както и от последвалите по-късно разкопки в Тиринт и Орхомен поставят начало на понятието за микенска цивилизация, която дотогава не е била известна.
Ранни години Шлиман е роден на 6 януари 1822 г. в Нойбуков, Мекленбург в семейството на небогат протестантски свещеник. В семейството има общо четири дъщери и трима сина, Хайнрих е четвърто поред дете и първи син. През 1823 бащата е преместен в Анкерсхаген и детството на Хайнрих преминава там. През март 1831 г., когато той е деветгодишен, майка му умира при раждането на последния син. Бащата започва връзка с прислужницата, което води до скандал и временното му отстраняване от пасторската длъжност. След смъртта на майката семейството изпада във финансово затруднение и децата са изпратени при роднини. Хайнрих отива при чичо си, също пастор в Калкхорст. Основите на образованието му са положени още от баща му, който му преподава латински, а Хайнрих демонстрира добра памет. В Калкхорст постъпва в гимназия през 1833 г., където учи френски и английски, но поради липса на средства скоро се мести в реално училище, което отрязва пътя му към висше образование. Когато става на 14 години, дори това училище става скъпо за баща му и Хайнрих започва работа в една бакалия във Фюрстенберг. Там работи дълги часове, а задълженията му включват всяка черна и неблагодарна работа. След пет години, през 1841 година, напуска по здравословни причини (спуква кръвоносен съд при вдигане на тежест) и със завещаните от майка му 29 талера се отправя към Росток с намерението да учи счетоводство, а след няколко месеца се мести в Хамбург. Тук се хваща за каквато и да е работа, но поради дребния си ръст (156 см) и крехкото здраве не може да работи тежка физическа работа. Решението му да се закали, като всеки ден плува в ледените води на река Алстер, има като последица, че пак започва да храчи кръв.
В опитите си да намери по-лека работа и благодарение на случайна среща със земляк на майка му, Хайнрих получава място в представителството на търговска фирма във Венецуела като преводач, като пътуването му по море е платено от фирмата. Описвайки последвалите събития в писмата до сестрите си и в автобиографията си, той често си противоречи (ту се е наел на кораба като юнга, ту е пасажер). На 11 декември 1841 г. след 12-дневно плаване корабът „Доротея“ е застигнат от буря и търпи крушение в близост да бреговете на Холандия. Хайнрих оцелява като по чудо. Според Вандерберг, Шлиман не фигурира в списъка на пасажерите и се предполага, че е пристигнал в Амстердам по суша, а за корабокрушението е научил от вестниците. Тук за първи път се проявява склонността му към мистификации, може би защото си вярва, че е избран от провидението да извърши велики дела.
Търговска кариера
С помощта на същия познат Шлиман става куриер в една търговска фирма в Амстердам. Живее бедно, но въпреки това отделя средства за образование, като първоначално усъвършенства писмения немски, а след това взема уроци по калиграфия, холандски, английски и френски език. Изработва своя система на изучаване на чужд език: чете на глас чуждоезичния текст без да го превежда, пише съчинения, които се проверяват от учителя, и след това научава наизуст коригираното есе. Този му метод работи толкова добре, че според собствените му думи успява да научи чужд език писмено и говоримо за около шест седмициКъм края на живота си Шлиман владее 15 езика, включително основните европейски, руски, арабски, турски, персийски, старогръцки и латински. Въоръжен със знанието на чужди езици, двадесет и две годишният Хайнрих е приет на работа в кантората на търговската фамилия Шрьодер в Амстердам, която търгува с цял свят. Проявява се като схватлив и енергичен служител, специализира се в свойствата на различни стоки (захар, памук, тютюн, индиго и др.) и се научава да следи пазарите. За две години той бързо напредва в кариерата, като става началник на 15 подчинени и получава право да взема самостоятелни решения. Междувременно научава и руски език и през януари 1846 г. е изпратен като представител на фирмата в Русия.
Санкт Петербург Установява се в Санкт Петербург и само след месец успява да сключи големи договори за внос на калай и багрила. Пътува до Москва и създава много влиятелни връзки. В края на 1846 г. прави двумесечна делова обиколка из Германия, Холандия, Англия и Франция. В Амстердам шефът му Бернхард Шрьодер го прави официално пълноправен партньор. В Лондон и Париж Шлиман прекарва много време в посещение на музеите, и е вероятно това да е събудило интереса му към археологията. След завръщането си в Санкт Петербург кандидатства за руско поданство и през февруари 1847 г. става член на втора търговска гилдия, което му дава възможност да започне търговия за собствена сметка. Следващите няколко години са много успешни за Шлиман, личното му богатство расте и той поема ролята на глава на своето семейство: изпраща пари на баща си, грижи се за сестрите и братята си. През 1848 г. в Петербург пристига 16-годишният Пол, за да учи. На другия си брат Лудвиг заема 200 гулдена, за да замине за Америка, където започва Калифорнийската треска за злато.
Първо пътуване до САЩ През 1850 г. Шлиман получава известие за смъртта на Лудвиг и през декември отплава за Америка, но корабът претърпява авария и пътуването е прекъснато. Хайнрих пристига в САЩ през февруари 1851 г. и посещава Ню Йорк, Филаделфия и Вашингтон. Дневникът му от този период съдържа редица спорни описания, включително негово посещение в Белия дом при президента Милърд Филмор, за които по-късни биографи доказват, че вероятно са измислени. Години по-късно Шлиман заявява, че записките в дневника му са били по-скоро упражнения по чуждия езикШлиман пише дневника си на езика на страната, в която се намира. Пътуването му към Калифорния продължава по море и суша по опасния път през блатата на Панама, който повечето пътешественици избягват. Пристига в Сан Франциско на 2 април 1851 г., привежда в ред гроба на Лудвиг и съзирайки възможност да забогатее, решава да остане. Установява се в Сакраменто и бързо натрупва състояние от търговия със злато. В съдружие с американеца Дейвидсън открива банка, която се ползва с добра репутация, тъй като Шлиман говори с клиентите на собствените им езици. Тази му дейност продължава около година. Междувременно е повален от жълта треска и след като се вдига на крака с помощта на хинин, той го възприема като универсално лекарство чак до смъртта си.
През април 1852 г. затваря банката и се завръща в Европа с удвоено богатство. Посещава Лондон, Париж и роднините си в Мекленбург.
Успех в Русия Завръща се в Русия през август, силно променен: навършил тридесет години, самоуверен и богат. Стремежът му е да стане първи търговец в Санкт Петербург. Наема голямо жилище и го обзавежда със скъпи мебели.
През 1852 г. сключва брак с Екатерина Лижина (), дъщеря на адвокат. Благодарение на тъста си Шлиман е приет в търговската гилдия в Нарва, което му носи предимства при облагането и логистиката. След още две години е приет в първа търговска гилдия.
През лятото на 1853 г. започва Кримската война, която дава възможност на мнозина търговци да забогатеят. Шлиман търгува със сяра, селитра, калай, олово, желязо и барут. Негови основни контрагенти са Военното министерство, Санктпетербургският арсенал и др. Само на 3 юни 1854 г. той доставя на Военното министерство 1527 слитъка калай; месечният му оборот по време на войната достига един милион рубли.
През октомври 1854 г. в складовете на пристанището в Мемел избухва силен пожар, който унищожава всички стоки. Там трябва да се намира и току-що пристигнала от Амстердам стока на Шлиман – индиго, багрила и кафе – на обща стойност 150 000 талера. Пристигайки на място, Шлиман научава, че като по чудо неговите стоки са оцелели – пристигнали със закъснение и за тях бил построен допълнителен склад, който единствено не бил засегнат. Поради създадения дефицит тези стоки поскъпват и Шлиман генерира допълнителни печалби. Към края на войната през 1856 г. Шлиман става милионер, но деловата му дейност не спира: през лятото извършва пътешествие по вода от Петербург до Нижни Новгород.
На 16 ноември 1855 г. в семейството се ражда син Сергей. В официалните документи Шлиман се именува Андрей Аристович, така го наричат и близките му в писмата си. Освен Сергей семейството има и две дъщери – Надежда и Наталия, но Наталия умира като дете. Бракът не потръгва, жена му не го обича, но Шлиман успява да го разтрогне доста по-късно.
Чужди езици В Русия Шлиман продължава да усвоява с търговска цел нови чужди езици: датски, шведски, полски и словенски. През 1855 г. за първи път започва да изучава новогръцки. Първият му учител е студентът Николай Пападакис, който обучава Шлиман по обичайния му метод: ученикът чете на глас, учителят слуша и поправя произношението и обяснява непознатите думи. По-късно с Шлиман работи семинаристът Теоклетос Вимпос, който му помага да обогати речника си и става негов близък приятел. След няколко седмици Шлиман е в състояние да напише писмо на гръцки. Според И. Богданов, въпреки заявения си интерес да посети Гърция, с ученето на езика Шлиман преследва на първо място търговския си интерес, като има намерение да се свърже с гръцките търговци в Петербург, Ростов и Таганрог.
След това Шлиман се заинтересува от древногръцки, който става за него 13 по ред чужд език. В автобиографията си той пише, че почти две години изучава древногръцката литература и многократно прочита Илиада и Одисея в оригинал.
В търсене на ново поприще На 33 години той започва да търси ново поле за изява. През 1855 – 6 г. в кореспонденцията си няколко пъти споменава за мечтата си да пътешества из Италия, Гърция и Египет. През март 1856 пише на баща си, че би искал да купи имот в Германия и отново споменава пътуване до Гърция, Испания, Португалия и Индия. Жена му обаче категорично отказва да напусне Петербург и да тръгне на пътешествие, макар че съпругът ѝ е готов да закрие бизнеса, да купи имение в Мекленбург и да живее с доходите от капитала си. Вероятно в този период той за първи път започва да мисли за развод, но тъй като бракът му е източноправославен, това е почти невъзможно в Русия.