Линда Ле () е виетнамско-френска литературна критичка, текстописец и писателка на произведения в жанра драма.
Биография и творчество Линда Ле е родена на 3 юли 1963 г. в Далат, Южен Виетнам. Баща ѝ е инженер от Северен Виетнам, а майка ѝ е от богато натурализирано френско семейство. Линда Ле прекарва първите години от детството си в Далат. През 1969 г. семейството заминава за Сайгон, за да избяга от войната, след като северновиетнамските войски нахлуват през 1968 г. в Южен Виетнам. Линда Ле учи във френската гимназия и е впечатлена от произведенията на Виктор Юго, Жан-Жак Русо и Оноре дьо Балзак. През 1977 г. заедно с майка си и сестрите си напуска Виетнам за Франция и пристига в Хавър. Баща ѝ остава във Виетнам и умира през 1995 г. Учи във лицея в Хавър, където се запознава с творбите на Марсел Пруст.
През 1981 г. Линда Ле се премества в Париж, където взема подготвителни уроци по литература в Лицей Анри-IV, а след това следва в Сорбоната. След дипломирането си работи като редактор на предговори за издателство „Hachette Livre“, а от 1993 г. в редакцията на „Christian Bourgois“.
Първият ѝ роман „Un si tendre vampire“ (Нежен вампир) е издаден през 1986 г.
Постига успех през 1992 г.с романа „Les Évangiles du crime“ (Евангелията на престъплението). Под формата на четири евангелия, книгата представя четири истории, които изследват смъртта и самоубийствата на героите в рамките на по-широки властови отношения.
На български е издаден романът ѝ „Мъртво вълнение“, който третира темата за разделеното семейство и има полуавтобиографични елементи.
Писателката е отличена с наградата Фенеон през 1997 г. за книгата „Les Trois Parques“ (Трите съдби), награда „Веплер“ през 2010 г. за книгата „Cronos“ (Кронос), и наградата „Ренодо“ през 2011 г. за книгата „À l'enfant que je n'aurai pas“ (Детето, което няма да имам). През 2019 г. е удостоена с наградата „Принц Пиер дьо Монако“ за цялостното си творчество. Въпреки многото отличия тя не е достатъчно известна и избягва медийните изяви.
Заедно с писателската си кариера пише литературна критика за „Le Nouveau Magazine littéraire“. Представя почти пълното творчество на румънския писател Панаит Истрати. Изявява се и като текстописец като пише три песни с Жак Дютрон за албума му „Brèves Rencontres 9“. Пише като колумнист за онлайн-списанието „En attendant Nadeau“.
Линда Ле живее със семейството си в Париж.
Произведения Un si tendre vampire (1986) Fuir (1987) Solo (1988)Първите три творби (два романа и сборник с разкази) са изключени от официалния списък с произведения от самата авторка Les Évangiles du crime (1992) – награда „Ренесанс“ Calomnies (1993) Les Dits d'un idiot (1995) Les Trois Parques (1997) – награда „Фенеон“ Voix (1998) Lettre morte, 1999| Tu écriras sur le bonheur (1999) Les Aubes (2000) Autres jeux avec le feu (2002) Marina Tsvetaieva, ça va la vie? (2002) Personne (2003) Kriss и L'homme de Porlock, 2004) Le Complexe de Caliban и Conte de l'amour Bifrons (2005) In Memoriam (2007) Cronos (2010) – награда „Веплер“ À l'enfant que je n'aurai pas (2011) – награда „Ренодо“ за джобен формат Lame de fond (2012)Мъртво вълнение, изд. „Панорама“ (2015), прев. Нина Венова Œuvres vives (2014) Par ailleurs (exils) (2014) Roman (2016) Héroïnes (2017) Je ne répondrai plus jamais de rien (2020)
Бележки
Източници
Биография и библиография в „Goodreads“ Биография и библиография в „Babelio“ Биография и библиография в „modern languages“ от Алекс Курман Биография и библиография във „Vietnamlit“
Външни препратки
„Намерената родина”, за романа „Мъртво вълнение“ от Катя Атанасова
Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Виетнамски писатели Категория:Френски писателки Категория:Писателки