Обем на вниманиетоАлександрова, Богдана. Съвременни подходи към изследване на вниманието. Психологични изследвания, кн. 1 – 2, 1998, София, стр. 48 () е количеството време, което човек прекарва, концентрирайки се върху дадена дейност, преди да започне да се разсейва. Разсейването се случва, когато вниманието е неконтролируемо отклонено към друго занимание или усещане. Повечето педагози и психолози са на мнение, че способността за фокусиране и запазване на вниманието в пълен обем е от ключово значение да постигането на целите на човека. Тренирането на вниманието се смята за част от образователния процес, по-конкретно как обучаемите се тренират да остават фокусирани на дадена разглеждана тема или дискусия в рамките на продължителни периоди, като в процеса развиват уменията си да слушат и анализират информация.
Оценките за дължината на периодите, в които вниманието се проявява в пълен обем, варират в големи граници и зависят от точната дефиниция за понятието „внимание“, която се използва. Временно внимание е краткосрочен отговор на стимул, който привлича или отвлича вниманието за кратък период от време. Учените не са постигнали консенсус за точния обем на временното внимание при хората. Избирателно продължително внимание, също известно и като фокусирано внимание, е степента на внимание, която се изразява в последователни резултати от изпълнението на някакво действие в рамките на период от време. Обичайно оценките на обема на вниманието в този случай при здрави тийнейджъри и възрастни хора варира от 10 до 20 минути, но за тези оценки няма емпирични доказателства. Хората са способни да избират съзнателно да се съсредоточават и подновяват вниманието си на едно и също занимание. Тази способност за рефокусиране позволява на хората да следят с внимание занимания, които продължават много повече от 10 – 20 минути, например гледането на продължителен филм. По-големите деца са способни на по-дълги периоди на внимание, отколкото по-малките. Едно съобщение цитира среден обем на вниманието при децата, съответно, 7 минути за 2-годишните, 9 минути за 3-годишните, 12 минути при 4-годишните и 14 минути при 5-годишните.
При занимания, които изискват отделяне на време за свършване на определена задача, типът занимание, което се използва в теста, оказва влияние върху резултатите, тъй като хората като цяло са способни по-дълго време да отделят внимание когато правят неща, които намират за приятни или намират за тях вътрешна мотивация. Вниманието нараства в случаите, когато човекът е способен да изпълнява действията с лекота, в сравнение със случаите, когато изпълнява действията с усилия или тепърва се учи да ги изпълнява. Умората, гладът, шумът и емоционалният стрес намаляват обема на вниманието към задачата. Според разпространени оценки, продължителното внимание върху занимание, което човек сам си е избрал, варира от 5 минути при двегодишните деца, до максимум около 20 минути при по-големи деца и възрастни.
След като загуби интерес към дадена тема, човек може да си го възвърне след почивка, извършване на друг вид дейност, умствено разнообразяване или съзнателен избор да се фокусира отново в темата.
Вижте също Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност Информационно претоварване
Източници
Категория:Психология