Дечко Дянков Караджов е български дипломат, пълномощен посланик в Берлин, Белград и Рим.
Биография Дечко Караджов е на 3 май 1889 г. в село Новоселци, днес град Елин Пелин в семейството на Дянко Караджов и Дешка Стомонякова. Баща му е бил окръжен управител на Стара Загора и кмет на Варна. Учи в село Шипка и Варна основно образование, а завършва средно образование в кадетския корпус в Полтава, Руска империя. От 1909 г. е служи от българската армия. Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна войни (1915 – 1918). Служи в 4-ти артилерийски полк. Носител е на 3 ордена за храброст, както и офицерски кръст на орден „Св. Александър“. Уволнява се от армията на 8 февруари 1920 г. като част от клаузите на Ньойския мирен договор. През 1921 г. завършва право в Софийския университет, а след това специализира в Париж, където получава титлата доктор на политическите и юридическите науки.Karadjow, Detchko, Contre le système d’une chambre unique en Bulgarie, Paris: Université de Droit, d’Economie et des Sciences Sociales de Paris, 1927. (Thèse de Doctorat: Droit, 195 p.), Catalogue p.59 ; 1929 излиза в български превод. Сключва брак с Евгения Тантилова, дъщеря на д-р Христо Тантилов. След това постъпва в Министерството на външните работи и изповеданията, като работи в канцеларията на двореца. От 3 септември 1923 г. е помощник-началник на Информационното бюро при Дирекцията на печата. От 1924 г. е втори секретар на българската легация във Виена.
На 19 август 1927 г. Дечко Караджов е назначен за първи секретар при министерството става началник на архивите, както и пазител на тайната архива. Остава на тази длъжност до 21 юли 1930 г. От 1930 до 1931 г. е първи секретар на легацията в Рим, а след това до 1933 г. е консул в Милано. Между 1933 и 1935 г. е началник на Консулско-стопанския отдел в Централното управление на министерството на външните работи и изповеданията. През 1935 г. е извънреден и пълномощен посланик в Прага. След това от 1936 до 1937 г. е пълномощен министър в Белград. Последователно е пълономощен министър в Берлин (1937), Берн (1938) и Рим (1940 – 1943)Тодоракова, М. Спомени на Дечко Караджов, началник на архивата и пазител на тайната архива при Министерството на външните работи и на изповеданията (1927 – 1930). Бил е представител на България в ОН и Международното бюро на труда в Женева. Освободен е от поста си на пълномощен министър на 11 септември 1944 г. Репресиран от комунистическата власт, като на 1 април 1948 г. името му е заличено от адвокатската колегия, а софийското му жителство е отнето и е изселен в Самоков. Остава там до 1951 г. През 1976 г. предава на Централния държавен архив документи, свързани с неговия живот, които са обособени във Ф.1503К. Умира на 13 август 1977 г.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1909) Поручик (22 септември 1912) Капитан (1 октомври 1915) Майор (1 април 1919)
Книги Караджов, Дечко Дянков, Парламентарният режим при еднокамарната система: с оглед на конституционно-парламентарната практика в България, София: Фонд Правна книжнина и чуждестр. лит. при М-во на правосъдието, 1929 (219 c.) Karadzov, Decko Djankov, Difficultés pour la solution satisfaisante du problème des minorités, Sofia: Impr. de la Cour, 1929 (87 с.)
Източници
Категория:Български юристи Категория:Посланици на България в Чехия Категория:Посланици на България в Германия Категория:Посланици на България в Сърбия Категория:Посланици на България в Италия Категория:Посланици на България в Швейцария Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български майори Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Елин Пелин