Ангел Радушев Малев (28 декември 1945, Варна – 16 април 2021, София) е български иконописец и стенописец (1974), богослов (1972), зъботехник (1967), издател, колекционер, член на Творческия фонд на Съюза на българските художници (1980), женен за зъботехничката Захаринка Малева.
Биография Автор на тритомно атобиографично съчинение под заглавие: Ангел Вопияше: Ангел – Усърден молител 2013, 2014 и 2020, на няколко десетки иконописни ансамбъла и множество икони в България и по света и на няколко проучвания – на колекции с монети, на църковни въпроси и др.
Негова стенопис може да се види в: стария храм на Клисурски манастир „Преп Петка“ над Банкя, храм Свети Дух в Надежда, Свети Никола във Връбница, гръцкия параклис Свети Георги в София, трапезариите на Мъглижки и Зографски манастири, църкви в Сибир, старостилната църква Свв. Блажена Ксения Петербургска и Йоан Сан Францискски във Варна и други.
Житейският път на Ангел Радушев е свързан с дисидентско изповедание на православието. Изявите му в медиите и чрез изложби представят неговото творчество, което в по-голямата си част, е създадено през социалистическия период. Активното му участие в православните форуми в периода на прехода (вече недостъпни онлайн) под псевдонима Зограф представя позицията на църковен ревнител.
В края на живота си, при тежко и продължително боледуване, на 6 февруари 2021 година, Ангел Радушев приема монашеско пострижение в Българската православна старостилна църква под името Амонbulgarian-orthodox-church.org. Почива 100 дни по-късно – на 16 април 2021 година и на 21 април е погребан в Боянските гробища в Софияbulgarian-orthodox-church.org.
Произведения Успение Богородично, Тополовград (1972 – 1974) Свети Георги, Добрич (фасада, фреско, 1975) Трисветители, Шумен (иконостасни икони, 1976) Успение Богородично, с. Черкаски (иконостасни икони, 1977) Гръцки параклис Свети Георги в София (1978 – 1981) Руска църква Свети Николай, София (крипта, реставрация олтарна част (1982, 1986) в колектив с Елисавета Йовович Свети Георги, Вършец (частично, 1983) Свети Дух в район Надежда в София (1984, 2002 и реставрация) Свв. Кирил и Методий, Кубрат (частично, 1985) Свв. Кирил и Методий, Дралфа (частично, 1985) Трапезария и храм, Мъглижки манастир (1987) Свети Никола, Ямбол (частично, 1988) Свети Антоний, Маркопуло, Гърция (частично, 1989) Катедрален храм Преображение, Чека, Ливан (1990 – 1992) Малка трапезария на Зографски манастир, Атон (1993) Свети Седмочисленици, София (притвор, 1997) Архангел Михаил, Етрополе (2001 – 2002) Свети цар Борис-Покръстител, Берлин (2003) Проект за стенопис Свети Йоан Предтеча, Обзор (2004) Църква Свети Никола в район Връбница (в по-голямата си част, 2004 – 2005) Свети Никола, Болшекулаченски манастир, Сибир (2006 – 2008)
Бележки
Категория:Български иконописци Категория:Български богослови Категория:Възпитаници на Богословския факултет на Софийския университет Категория:Родени във Варна Категория:Починали в София