Печката за горива е уред, в който се изгарят твърди, течни или газообразни горива в закрито огнище. Използва се за отопление на затворени или полузатворени помещения, за готвене, както и за нагряване на различни битови предмети, поставени върху или вътре в нея.
Конструкция Печките за твърдо гориво имат кухо тяло, като в долната му част е поставена скара, през която постъпва въздухът. Имат отвори за подаване на гориво, за почистване, за въздух и отвеждаане на изгорелите газове към комина. Използваните в конструкцията на печката материали, като ламарина, чугун, огнеупорни тухли кахелни плочки, акумулират част от топлината и я отдават по-бавно и равномерно. Обикновено КПД-то на печките е ниско: около 50%.Кратка Българска Енциклопедия София, 1967г. том 4, стр. 125 При печки с постоянно горене КПД може да достигне 60 – 70%.
Конструкция на печката на Франклин
Франклин като практичен човек, обръща внимание, че при същесвуващите по това време камини, голяма част от топлината се губи безполезно в комина. През 1741 г. той изобретява икономична печка, стените на която са изработени от чугун с голяма топлопроводимост. Тя е едновремено и огнище, в което изгаря горивото и радиатор като стените на печката затоплят помещението. Студеният въздух за горенето влиза отвън и постъпва отдолу през канал на пода. Ниската температура на постъпващия въздух води до усилване на тягата и по-ефективно изгаряне на горивото, без в същото време да се отнема от топлия въздух на помещението. Димът излиза през U-образен изход през пода. С тази конструкция Франклин намалява загубата на топлина, разхода на гориво и размерите на печката.
Галерия
Източници
Категория:Отопление, вентилация и климатизация Категория:Битова техника