Антон Биков

Антон Биков e български учител, писател, читалищен деец и краевед, изследвал историята на родното си място и на пловдивските католически села.

Биография

Антон Генчев Биков е роден през 1904 г. в село Медово, Чирпанско. Той описва майка си Слава Антонова като много интелигентна жена, която му е разказвала стотици приказки, a баща си като средногорски нервак. Майка му умира през 1913 г. Тя е дъщеря на поп Антон (Доньо) Илиев — свещеник и учител, активен участник в църковната и революционната борба преди Освобождението. В документално мемориалния и литературен сборник „150 г. от рождението на Левски“ е описано посещението на Апостола в чирпанските села и срещата му с поп Антон.Кръстчето Вуйчо на Антон е Миньо поп Антонов, също учител и автор на „Исторически бележки за учебното дело на село Медово, околия Чирпанска“, издадени през 1921 г.в-к „Чирпански новини“, 3 ноември 2014, бр. 19 (550), година XX

Антон учи и завършва с отличие гимназия в град Чирпан. Тогава е симпатизант на Българската комунистическа партия (тесни социалисти), която през това време е забранена. В последната си ученическа година е арестуван, заедно с други двама съученици, като са съдени на няколко съдебни инстанции. Обвинението е за антидържавна дейност. Прокуратурата апелира за смъртни присъди. Спасява ги това, че са още непълнолетни и една неочаквана амнистия през 1926 г. Още през 1928 г. е отпечатана първата му творба. Почти през целия си активен живот пише произведения от различен жанр. Писал е почти непрекъснато.

През 1931 г. започва да преподава в училището в село Алифаково (днес кв. Парчевич на град Раковски). Там преподава и неговата съпруга. Преди това е бил начален учител и в съседното село Стряма. Антон Биков се увлича от читалищна дейност и самодейност. Между 1938 и 1943 г. е дописник на пловдивския вестник „Воля“, където в рубриката „Нашето село“ публикува репортажи за Антраниково (Алифаково), Секирово и Генерал Николаево. На 26 октомври 1944 г. е публикувана неговата статия „В помощ на народния съд“, която е част от кампанията в пресата, с която се прави опит публично да се легитимира изключването на „писателите-фашисти“ от Съюза на българските писатели.Чистката в Съюза на българските писатели 1944. Документи, дневници, статии. 2017, ISBN 978-954-533-162-6 През есента на 1944 г. е мобилизиран за 4 месеца.

След издaването на неговата творба Литературно-обществен образ на Иван Вазов през 1945 г., Биков е привикан спешно от Демир Янев, отговарящ за просвета и култура в Пловдив, а по-късно и министър на образованието. Той едва не уволнява Биков и жена му, но се заканва никога повече да не бъде издаван. След 1945 г. по скалъпени обвинения, той е интерниран и в продължение на пет години живее и работи в град Балчик. Въпреки това Биков си остава русофил с леви убеждения. Там основава „Литературно дружество за руска проза и поезия“. Връща се в началото на 1950-те в село Парчевич, но работи като заместващ учител в съседното село Секирово. Работи в училищата в католическите села до 1954 г. През този период и след това той е дописник на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Антон Биков е известен като яростен защитник на правилния правопис и правоговор. Написва няколко творби на тема „Българска граматика“. Изучава и познава добре местния павликянски диалект. Пише пиеса за Септемврийското въстание от 1923 г. на местен диалект и тя е играна от самодейци на читалище „Девети септември“ в Секирово.

По време на разрушаване на старите сгради около пощата и формиране на сегашния площад в Пловдив през 1954 г. ученици от Обувния техникум (някои от които са от Секирово) намират изхвърлени ръкописи и книги между разрушаваните сгради до Военния клуб. Две от творбите са на Антон Биков. Едната е поемата „Орач“ — в нея се описва труда на селския стопанин от 1930-те години. А другата може да се предположи, че е някоя от дадени за печат, но неиздадени творби. Творбите отново не са върнати на автора.

След това живее при своя син, който е военен офицер в Харманли, а по-късно и в Пловдив. След пенсионирането си животът му минава между град Раковски и Пловдив. В средата на 1970-те преживява инсулт, който леко засяга изговарянето на някои думи. През летните месеци ежедневно изминава пеша (с бомбе на главата и с дървен бастун) пътя между кварталите на град Раковски, като поздравява или заговаря всеки срещнат. След интернирането му през втората половина на 1940-те до неговата смърт, той не посещава родното си място и дори не присъства на погребенията на своите близки там.

След 1945 г. не са печатани негови творби. Той оставя много ръкописи и книги в къщата на свои съседи в град Раковски. Много местни хора са вземали за кратко или дълго ползуване негови изследвания за семейните родове и са ги връщали след преписването или по-късно след копирането им.

Умира през 1980 г. Погребан е в гробишния парк на квартал „Парчевич“ в град Раковски. От 2019 г. една от улиците в град Раковски носи неговото име.

Творчество За повече от 35 години, Антон Биков успява да събере много легенди, сказания, притчи и факти за родния си край, за католическия хайдутин Георги Качака, за историята на село Стряма и за историята на образованието в пловдивските католическите села. Прави задълбочено изследване за произхода и корените на повечето семейства в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски), за което е ползвал и църковните архиви. След 1940 г. започва да издава под псевдонима Антон Грешний.

През 1941 г. излиза от печат неговият сборник от разкази „Хора без сърца“, включващ разкази хора от Секирово и околните села: за Рачовата (Романова) кръчма, за местните „жрици на любовта“ — Кьоша, Севовица и Гранда, за джебчията Груйов, за Тобия Котов — Торбешко, от четата на Митьо Ганев, за „бандитите“ Новичков и Гущера, за убийството на Еньо Диков, за бездушието на младеж към давещите се селяни в река Стряма, за местния секретар бирник и др.

Антон Биков е един от съставителите на литературен сборник озаглавен „Провинция“ заедно с Васил Гетнов, Иван Пеневски и Петър Сотиров. В сборника са включени произведения на автори от цялата страна. Сборникът е издаден през 1941 г. в 1500 екземпляра, отбелязан е като том първи, но няма данни да е излизал втори том. Книгата е отпечатана в Хасково в печатница „Атанас Г. Узунов“.

Издадени творби Негови произведения са издавани в Пловдив.Грешний, АнтонБиков, Антон Генчев Биков А. Г. „Пияният.“ Пловдив, 1928 г. Биков А. Г. „Пияницата Маврудов: Пиеса.“ Пловдив, 1934 г. Биков А. Г. „Детето на село: Живот и възпитание: Etude“. Библиотека „Трактор“, Пловдив, 1934 г. Биков А. Г. „Звездин: Драма.“ Библиотека „Трактор“, Пловдив, 1934 г. Биков А. Г. „Медово.“ Пловдив, 1938 г. Биков А. Г. „Хам: Mysteria.“ Пловдив, 1939 г. Биков А. Г. „До Юмрука и Богдан.“ Библиотека „Усмивки“, Пловдив, 1940 г. Биков А. Г. „Медовски приказки.“ Пловдив, 1940 г. Грешний А. „Черно тегло: Повест.“ Библиотека „Усмивки“, Пловдив, 1940 г. Грешний А. „Хора без сърце: Разкази.“ Пловдив, 1941 г. Грешний А. „Георги Качакът-Католишки хайдутин“ Библиотека „Трактор“, Пловдив, 1945 г. Грешний А. „Иван Вазов-Литературно-обществен образ.“ Библиотека „Трактор“, Пловдив, 1945 г. Грешний А. „История на правописния въпрос: Etude.“ Библиотека „Трактор“, Пловдив, 1945 г.

Неиздадени творби След като спират да го издават през 1945 г., той събира много от новите си творби в един голям класьор със заглавие „Парадокси“.

Известни неиздадени творби: исторически изследвания и разкази: „История на родовете в Секирово“ за уважавана калугерка от Балтаджии „Камата“ „Историята на село Билнере“ „Последният павликянин“ „История на Злата (злобната) могила“ „Ездачи“ за кърджалийски банди от края на XVIII в. за пехливанина (борец) „Гересчи Узун“ от Калъчлия за ограбването и убийството на папски пратеник в староприемница в Балтаждии през XIX в. за укриването на партизанина Иван Чуков поема „Орач“ (цял живот е съжалявал, че ръкописът му не е върнат от издателя) повест „Престъпление и наказание на каикчара-депутат Панчо Тонов“ книга за Христо Ботев есе за Хаджи Димитър новела за Леваневски пиеса за Септемврийското въстание от 1923 г. Много други творби — лирика, проза, епиграми и др. в папката „Парадокси“.

Бележки

Категория:Български учители Категория:Български писатели Категория:Български краеведи Категория:Култура в Раковски Категория:Образование в Раковски Категория:Родени в област Стара Загора Категория:Починали в Раковски