Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.
Християнството води началото си от учението на Иисус Христос, еврейски проповедник и лечител, който провъзгласява предстоящото Божие царство и е разпънат около 30 – 33 г. в римската провинция Юдея. Неговите последователи вярват, че според Евангелията той е бил Божият Син, умрял за изкупление на греховете на хората, бил е възкресен от мъртвите и възвишен от Бога и скоро ще се върне в началото на Божието царство.
Най-ранните последователи на Исус са юдео-християни, вярващи в Апокалипсиса. През първите два века от християнската ера допускането на неевреи в развиващата се раннохристиянска църква предизвиква разкол между юдаизма и евреите – последователи на християнството. През 313 г. император Константин I издава Миланския едикт, провъзгласяващ християнството като равноправна с другите религии. През 380 г. със Солунския едикт Римската империя официално приема тринитарното християнство като своя държавна религия и то се утвърждава като преобладаваща религия. Христологичните дебати за човешката и божествена природа на Исус занимават християнската църква в продължение на два века и за да разрешат тези дебати са свикани седем вселенски събора. Арианството е осъдено на Първия събор в Никея (325 г.), който подкрепя доктрината на Светата Троица, изложена в Никейския символ на вярата.
През Ранното средновековие мисионерските пътувания разпространяват християнството на запад сред германските народи. През Развитото средновековие източното и западното християнство се разделят, което води до схизма между Изтока и Запада от 1054 година. Нарастващата критика към римокатолическата еклисиологична структура и поведението на нейните представители води до възникването на протестантското движение от XVI век и разцепването на западното християнство. През епохата на Ренесанса християнството започва да се практикува по целия свят успоредно с разпространението с колониализма. Днес по света има повече от два милиарда християни и християнството се е превърнало в най-голямата световна религия.BBC documentary: A History of Christianity by Diarmaid MacCulloch, Oxford University През XX век влиянието на християнството намалява на Запад, но бързо нараства на Изток: в Китай, Южна Корея, както и в голяма част от Субсахарска Африка.
Произход Еврейско-елинистически произход Религиозният климат на Юдея от I век е разнообразен, с многобройни юдейски секти. Древният историк Йосиф Флавий описва четири видни групи в юдаизма по това време: фарисеи, садукеи, есеи и зилоти. Това довежда до размирици и през I в. пр. н. е. и I в от новата ера. Има множество харизматични религиозни водачи, допринасящи за това, което ще се превърне в Мишна на равинския юдаизъм, включително Йоханан бен Закай и Ханина бен Доса. Еврейското месианство и еврейската концепция за месия се коренят в апокалиптичната литература от 2 до 1 век пр. н. е., обещавайки бъдещ „помазан“ водач (месия или цар) от линията на Давид да възкреси израилтянското Божие царство, покорено от чужди владетели по това време.
Проповеди на Исус Основните източници на информация относно живота и учението на Исус са четирите канонични евангелия и в по-малка степен „Деянията на апостолите“ и посланията на апостол Павел. Според Евангелията Исус е бил еврейски учител и лечител, който е бил разпнат на кръст около 30 – 33 г. сл. Хр. Неговите последователи вярват, че той е Божи син и е живял, умрял и е бил възкресен за изкупление на човешките грехове.
Ранно християнство (ок. 31/33 – 324 г.) Църковните историци смятат, че ранното християнство започва с проповедите на Исус (около 27 – 30 г.) и завършва с Първия Никейски събор (325 г.). Обикновено се разделя на два периода: Апостолска епоха ( 30 – 100, когато първите апостоли са били все още живи) и предникейски период ( 100 – 325).
Апостолска епоха
Апостолската епоха е кръстена на апостолите и тяхната мисионерска дейност. Тя има специално значение в християнската традиция като епоха на преките ученици на Исус. Апостолските отци много държали евангелието, което разгласяват, да бъде съвсем точно.
Най-ранните последователи на Иисус Христос са еврейски християни, вярващи в Апокалипсиса, като евионитите и раннохристиянската общност в Йерусалим, водени от Яков Праведни, полубрат на Исус. Те се наричат „ученици Господни“ и „следовници на Пътя“,Деяния 9:1 – 2 а общността от ученици в Антиохия са първите вярващи, наречени християни.Деяния 11:26 Около 40 г. от н.е. Антиохия е център на новата вяра, а из цялата Римска империя съществуват няколко хиляди християни. Някои от ранните християнски общности привличат неевреи, които частично приемат юдаизма и посещават еврейски синагоги. Включването им създава проблем, тъй като те не спазват напълно корпуса от юдейски религиозни закони Халаха. По този повод се провежда Апостолският събор от 51 г., който става прототип на бъдещите църковни събори. На него се разрешава на неевреите, които искат да приемат християнството, да не спазват юдейските обичаи.
Римските власти скоро осъзнават, че това не е просто вариант на юдаизма, а отделна религия. Християните не са освободени от задължението да почитат божествеността на императора като евреите, и тъй като религията им забранява да почитат друг бог, римските власти започват да ги преследват, защото нарушават закона. След юдейското въстание през 66 г., дало начало на Първата юдейско-римска война, християните са прогонени от Палестина заедно с евреите и разселени. Започва интернационализиране на християнизацията, а преследванията се ожесточават. Много от юдео-християнските водачи са хвърляни на лъвовете на цирковите арени или изгаряни живи. Ранното християнство бавно се разпространява сред общностите на говорещите арамейски народи по източното крайбрежие на Средиземно море, а също и във вътрешните части на Римската империя и извън нея, в Партската империя и по-късната Сасанидска империя, включително в Месопотамия.Michael Whitby, et al. eds. Christian Persecution, Martyrdom and Orthodoxy (2006) online edition
Савел от Тарс, станал известен като апостол Павел, който като фарисей отначало преследвал ранните еврейски християни, след това се покръства и започва своята мисия сред неевреите. Основната грижа на писмата на Павел, наричан „апостол на езичниците", е включването на езичници в Божия Нов завет, като се счита, че вярата в Христос е достатъчна за праведност. Поради това през първите два века на новата ера ранното християнство променя характера си и постепенно се отделя от юдаизма и еврейското християнство.
Основен исторически източник на сведения за апостолската епоха са „Деянията на апостолите“, но историческата му точност е съмнителна, а и покритието му е частично, като се фокусира (особено от Деяния 15:36 нататък) върху проповедите на апостол Павел и завършва около 62 г. с поставянето му под домашен арест в Рим. Сведения за ранните вярвания се съдържат в Евангелията и новозаветните послания и са отразени в химни и разкази за Страстите Христови, празната гробница на Христос и Възкресението.Oscar Cullmann, The Earliest Christian Confessions, trans. J. K. S. Reid (London: Lutterworth, 1949)
Предникейски период
Предникейският период е периодът след Апостолската епоха до Първия Никейски събор през 325 г. Към началото на никейския период християнската вяра се е разпространила в Западна Европа и Средиземноморския басейн, както и в Северна Африка и на Изток. От първите християнски общности израства официална църковна институция и се развиват различни християнски доктрини. Християнството се отделя от юдаизма, създавайки собствена идентичност чрез все по-ясно отхвърляне на юдаизма и еврейските ритуали.
Развитие на църковната структура Броят на християните нараства с приблизително 40% на десетилетие през първи и втори век. В следапостолската църква постепенно се появява йерархия на духовенството, тъй като надзирателите на градското християнско население приемат титлите епископи (episkopoi – надзиратели) и презвитери (presbyter – старейшина, оттам priest – свещеник) и след това дякони (слуги). Но това става бавно и по различно време на различните места. Климент I, епископ на Рим от 1 век, нарича в посланието си до коринтяните водачите на коринтската църква епископи и презвитери и те са взаимозаменяеми. Авторите на Новия завет също използват термините „надзирател“ и „старейшина“ взаимозаменяемо и като синоними.Philip Carrington, The Early Christian Church (2 vol. 1957) online edition vol 1 ; online edition vol 2
Духовенството проповядва и извършва светите тайнства като кръщене и евхаристия и е длъжно да се грижи за бедните. Във всеки град висшият християнски духовник – епископът – има специална власт: той кореспондира с другите църкви и присъства на ръкополагането на нови епископи като представител на своята общност и като символ на универсалността и единството на църквата. Организацията на църквата е проста – тя се състои от множество равнопоставени епископи, но остава нелегална организация.
Форми на християнството В предникейския период се наблюдава възникване на голям брой християнски секти, култове и движения със силни обединяващи характеристики, които липсват в апостолския период. Те имат различни тълкувания на Писанието, особено по отношение на божествеността на Исус и природата на Света Троица. Тези вариации не могат да се категоризират стриктно, тъй като различните форми на християнството си взаимодействат по сложен начин, като формират динамичния му характер през тази епоха. Следапостолският период е разнообразен както по отношение на вярванията, така и по отношение на практиките. В допълнение към широкия спектър от общи клонове на християнството, се наблюдава постоянна промяна и многообразие, което води както до междуособици, така и до синкретично приемане.Siker (2000). Pp 233 – 35.
Развитие на библейския канон
Към края на I век посланията на Павел вече циркулират в събрана форма.Everett Ferguson, „Factors leading to the Selection and Closure of the New Testament Canon“, in The Canon Debate. eds. L. M. McDonald & J. A. Sanders (Hendrickson, 2002) pp. 302 – 303; cf. Justin Martyr, First Apology 67.3 Към началото на III век съществува набор от християнски писания, подобни на настоящия Нов Завет, въпреки че все още има спорове за каноничността им.Both points taken from Mark A. Noll's Turning Points, (Baker Academic, 1997) pp. 36 – 37H. J. De Jonge, „The New Testament Canon“, in The Biblical Canons. eds. de Jonge & J. M. Auwers (Leuven University Press, 2003) p. 315 Към IV век на Запад вече съществува единодушие относно канона на Новия ЗаветF. F. Bruce, The Canon of Scripture (Intervarsity Press, 1988) p. 215 а към V век Изтокът, с малки изключения, е приел Книгата на Откровението и по този начин е постигнал хармония по въпроса на канона.The Cambridge History of the Bible (volume 1) eds. P. R. Ackroyd and C. F. Evans (Cambridge University Press, 1970) p. 305
Ранни православни писания С разпространението на християнството негови членове стават хора от добре образовани кръгове на елинистическия свят; понякога стават и епископи. Те произвеждат два вида произведения, богословски и апологетични, като последните са произведения, насочени към защита на вярата чрез използване на разум, за да опровергаят аргументите срещу истинността на християнството. Тези автори са известни като отци на църквата и тяхното изучаване се нарича патристика. Сред забележителните ранни отци са Игнатий Антиохийски, Поликарп, Юстин мъченик, Ириней Лионски, Тертулиан, Климент Александрийски и Ориген.
Ранно изкуство