Антиарменските настроения, известни също като антиарменизъм и арменофобия, е разнообразен спектър от негативни чувства, антипатии, страхове, отвращение, расизъм, насмешка или предразсъдъци към арменците, Армения и арменската култура. Съвременният антиарменизъм обикновено се изразява чрез противопоставяне на действията или съществуването на Армения, агресивно отричане на арменския геноцид или вяра в арменска конспирация за измисляне на история и манипулиране на общественото и политическото мнение за политическа изгода и е разпространена предимно сред турските, азерските и други тюркски националисти, по-малко – сред ислямските фундаменталисти, а в последните години – и сред путинистите.
Турция Арменският геноцид и неговото отричане Въпреки че е било възможно арменците да постигнат статут и богатство в Османската империя, като общност те никога не са получавали повече от статут на „граждани от втора класа“ и са били считани за фундаментално чужди на мюсюлманския характер на османското общество. През 1895 г. бунтове сред арменските поданици на Османската империя довеждат до решението на султан Абдул Хамид да избие десетки хиляди арменци в хамидийските кланета.
По време на Първата световна война поради свръхпредставеността на арменците в икономиката на страната и факта, че земите им разделят страната от другите тюркски народи, ставайки пречка за осъществяването на пантюркистките планове, османското правителство избива между 0,7 и 1,5 милиона арменци в Арменския геноцид, който се опитва да осъществи на практика и в Източна Армения. Турското, азербайджанското и пакистанското правителства агресивно отричат Арменския Геноцид, през периода 1997 – 1999 – та специално в близост до един от националните символи на арменците – планината Арарат даже са построени „мемориал“ и „музей“, обвиняващи още с името си арменците в „геноцид“ над турците,Armenians in Turkey today , Dr. Tessa Hofmann, страница 32. «On the contrary, they have to endure that Turkish museums of local history, such as in Van or in Erzurum, have sections about the alleged extermination of the Turkish and Muslim population by the Armenians. On the border to Armenia in the vicinity of Iğdır, a 45 meter high, martial monument was dedicated to the alleged Turkish victims of an Armenian genocide on October 5, 1999, along with a similar museum.» на 19 януари 2007 турски националист застрелва главния редактор на арменския вестник „Агос“ Хрант Динк заради борбата му за признаване на Арменския геноцид и разкриването на факта, че осиновената дъщеря на Ататюрк – военният пилот Сабиха Гьокчен е арменка, през периода 2017 – 2021 по Турската държавна телевизия се излъчва сериал, възхваляващ започналия масовото унищожение на арменците султан Абдул Хамид 2-ри, през 2019-та, коментирайки признаването на Арменския геноцид от американската Камара на представителите говорителя на турската националистическа Партия на доброто Явуз Аграли заявява, че турците пак биха осъществили такова „преселение“ с арменците, заради което турските деца се кръщават с имената на организиралите геноцида Трима паши – Енвер, Джемал и Талаат, и дори заплашва, че ще започнат да дават името на последния даже на момичетата, а на парадът, отбелязващ азерската победа във Втората Карабахска война турския президент Ердоган възхвалява духа на един от организаторите на геноцида – Енвер паша. Тази позиция беше критикувана в писмо от Международната асоциация на учените за геноцида до тогавашния турски премиер, сега президент – Реджеп Таип Ердоган. А азерската армия през гореспоменатата война е командвана от турски генерали.Турските генерали, които донесоха победата на Азербайджан в Нагорни Карабах
Азербайджан Антиарменизмът или Арменофобията съществува в Азербайджан на институционално и социално ниво. Арменците са най-уязвимата група в Азербайджан в областта на расизма и расовата дискриминация.
През 20 век, Арменци и Мюсюлмански жители на Кавказ са участвали в множество конфликти, включително погроми, кланета и войни.
Двете етнически групи засилват „взаимно недоверие“ и сблъсъците през 20 век изиграват огромна роля за „формирането на националното самосъзнание на двата народа“. В Азербайджан арменофобията е издигната в ранг на Национални политика и идеология, пропагандирани и в чужбина от всички институции, организации и граждани (в това число и опозиционни на азерския режим и с крайнолява идеология) по всички възможни начини,13. Экспорт армянофобии приета е официалната концепция за „200 годишния арменски геноцид над азербайджанците“, в „памет“ на чиито „жертви“ е създаден и официален „възпоменателен ден“, а етнонимът „арменец“ се използва широко като обида.
От 1918 г. до 1920 г. в Азербайджан се извършват организирани убийства на арменци, включително в градовете Баку и Шуша, центровете на арменския културен живот под Руска империя. По принание на азербайджанския президент Хейдар Алиев от 2002 г., докато е бил ръководител на Азербайджанска ССР е водел целенасочена политика на азербайджанизация и деарменизация на Нагорни Карабах. Според признанието на сина му и наследника му на президентския пост Илхам, направено в речта му по време на честванията на 70-ата годишнина от създаването на третия по големина азербайджански град Сумгаит през 2019 г., до оглавяването на съветската република от баща му през 1969 г. азербайджанците в областта са били не повече от 15%, като са били на път да бъдат превърнати в крехко в началото мнозинство, както десетилетия преди това в Нахичеван. Противоарменски погроми са извършени и в периода от 1988 до 1990 година, във връзка със мирно започналата борба на арменците в Арцах за обединение с майчината страна, като по повод на погромът в Сумгаид съветският дисидент Андрей Сахаров казва, че той лишава Азербайджанска ССР от моралното право да запази Нагорни Карабах в състава си.Лъжа, обречена на смърт Бакинският погром през периода 13 – 20 януари 1990 г. е осъществен със списъци на имената и адресите на живеещите в града арменци, което предполага, че е организиран с помощта на Азербайджанското партийно ръководство, и за прекратяването му през нощта между 19 и 20 януари същата година в Баку навлизат Съветски войскови части, което събитие е третирано в Азербайджан като „Черен януари“, отбелязва се с официалното име „Ден на националната скръб“, като загиналите участници в погрома са погребани на почетното „Гробище на мъчениците“, поклонението и полагането на венци в което е включено в протокола за посещаващите страната официални чуждестранни посетители. Азербайджанското правителство отрича правото на Армения да съществува, третирайки я като създадена на „азербайджанска територия“. След спечелената Втора Карабахска война, през 2021 г. в Азербайджан е пусната пощенска марка, на която специалист „дезинфекцира“ областта, и в Баку е съдаден парк на военните трофеи, където са показани каски и восъчни манекени на падналите арменски военнослужещи. Също така след тази победа – и особено след пълното ликвидиране на република Арцах във втората половина на септември 2023 г., при което почти цялото арменско население е подложено на етническо прочистванеАрменската общност у нас: Не на етническата чистка в Нагорни Карабах Азербайджан и Турция се стремят към създаване на така наречения екстериториален „Загнезурски коридор“, свързващ Нахичеван със същински Азербайджан и отрязващ от същинска Армения най-южните части на провинция Сюник, създаващо риск и за тяхната загуба.Зангезурский коридор: из-за чего спорят Ереван и Баку Когато през септември 2022-ра Азербайджан осъществява нахлуване на международнопризната арменска територия, между 13 и 14 септември пленената 36 годишна войник и майка на 3 деца Ануш Апетян е изнасилена, измъчвана и убита особено жестоко чрез разчленяване от азерските агресори, отрязали ѝ караката, поне един пръст, който е поставен в устата ѝ, а едното ѝ око е извадено и заменено с камък, като всичко това е заснето на видео, разпространено в Телеграм.Азербайджански зверства, включително осакатяване на жена войник, подробно описано на чуждестранни дипломати След като Република Арцах е ликвидирана от Азербайджанската армия, няколкодесетки нейни бивши ръководители са арестувани, и за поне 1 от тях – милиардерът Рубен Варданян има данни, че е бил измъчван в затвора.Слышимый на международной арене голос сделал его мишенью властей Азербайджана – международная пресса о пытках, которым подвергают Рубена Варданяна
Русия Руски изследовател от 19 век, Василий Лвович Величко е бил активен в периода, когато Руският царизъм е провеждал целенасочена антиарменска политика, пише: „Арменците са крайният случай на брахицефалия; техният действителен расов инстинкт ги прави естествено враждебни към царството.“, като на неговите тези след близо 9 десетилетия идеологически се изгражда азерския противоарменски шовинизъм.В. А. Шнирельман. Войны памяти. Москва, ИКЦ «Академкнига», 2003. ISBN 5-94628-118-6. Стр. 221 Руските власти участват в провокирането на погрома над арменците в Баку през 1905 г.,Иорг Баберовски. Цивилизаторская миссия и национализм в Закавказье: 1828—1914 гг. // Новая имперская история постсоветского пространства: Сборник статей / Под ред. И. В. Герасимова, С. В. Глебова, Л. П. Каплуновского, М. Б. Могильнер, Л. М. Семёнова. — Казань: Центр исследований национализма и империи, 2004. — С. 307—352. — 652 с. — (Библиотека журнала “Ab Imperio”). — 1000 экз. — ISBN 5-85247-024-4, ISBN 9785852470249. а руската армия под командването на генерал Максуд Аслиханов, изпратена за възстановяване на реда, е проявявала жестокост и е покровителствала азерите в избиването на арменците.«Санкт-Петербургские ведомости», 27.7.1905 Главният редактор на проправителствения официозен вестник „Ново Време“ Алексей Суворин оправдава започнатото от Османската империя масово унищожение на арменците като борба с „разбойници“ и „революционери“ и призовава Русия да прилага същата политика към арменците,Е. А. Диннерштейн, «А. С. Суворин: человек, сделавший карьеру», ROSSPĖN, 1998. ISBN 5-86004-123-3, 9785860041233 стр. 91(374) независимо че борбата на партия Дашнакцутюн е била само против политиката на насилствена русификация и преди свалянето на руската монархия през 1917 не се е борила за отделяне на Армения от нея, и не съветва за такива мерки спрямо по-революционните поляци.Союз обречённый След като през пролетта на 1915 Руските войски освобождават части от Западна Армения вместо да разреши завръщането на арменците там, се планира заселването ѝ с руснаци и казаци, и дори не защитават останалите на освободените територии арменци от жестокостите на кюрдите и черкезите.Другая история: Предательство России и Геноцид армян 1915 года След победата на болшевиките в Руската гражданска война и създаването върху почти цялата територия на бившата Руска империя на СССР те предават населения с над 90% арменци Арцах на Азербайджанска ССР, където получава само статут на автономна област, а не на автономна република, като прекъсват и сухопътната връзка на Арцах и Армения. До десталинизацията говорещите за арменския геноцид са изпращани в ГУЛАГ и дори разстрелвани като „буржоазни националисти“. След като при Перестройката арменците в СССР започват открито да искат обединението на Арцах с Арменска ССР, съветските власти застават на азерска страна, принуждавайки ги да започнат въоръжена борба за Национално обединение. След разпада на СССР руския министър на отбраната Павел Грачев урежда преминаване на непорпорционално голямо количество въоръжение от разформирования Закавказки военен окръг на бившата съветска армия към новата азербайджанска и участие на руски парашутисти в лятното азербайджанско настъпление в Арцах през 92-ра, в резултат на което азерите завземат близо половината от бившата Нагорно-карабахска автономия, а арменското население от тези територии е прогонено.