Георги Шопов (опълченец)

Георги Попович Шопов е български революционер, опълченец.

Биография Георги Шопов е роден в 1844 година в неврокопското село Старчища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година. След края на войната се

Георги Попович Шопов е български национален революционер, участник в националноосвободителното движение, опълченец и многократен кавалер на ордени за военна доблест. Той е сред емблематичните фигури на македонските българи, посветили живота си на три последователни войни за свободата и независимостта на отечеството.

Биография

Ранни години и Сръбско-турска война (1876) Георги Шопов е роден в 1844 година в будното неврокопско село Старчища (тогава в границите на Османската империя, днес Перитори, Гърция). Израства в среда на засилен натиск от страна на гръцката църковна пропаганда и османската власт, което оформя ранните му патриотични възгледи.

През лятото на 1876 година, подтикнат от жестокото потушаване на Априлското въстание, той преминава границата и се включва като доброволец в Сръбско-турската война. Там влиза в състава на руско-българските доброволчески отряди, командвани от генерал Михаил Черняев. В тези боеве Шопов придобива първия си сериозен тактически и боен опит, борейки се рамо до рамо с бъдещия гръбнак на българското военно опълчение. След неуспешния край на кампанията, за да избегне репресии, той се оттегля в Румъния, където се установява сред средите на българската революционна емиграция в Гюргево и Букурещ.

Участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) Веднага след обявяването на Руско-турската Освободителна война, Георги Шопов се явява в Кишинев и на 18 май 1877 година е зачислен като доброволец в Първа рота на Новосформираната Шеста опълченска дружина на Българското опълчение. За разлика от първите пет дружини, Шеста дружина първоначално е натоварена със специални задачи по охрана на тила, военните съобщения и продоволствените линии на действащата руска армия, като по-късно преминава под прекия контрол на Предния отряд на генерал Йосиф Гурко.

Шопов проявява изключителна лична храброст по време на лятното настъпление на Предния отряд южно от Стара планина. Той участва в тежките боеве при Казанлък, където българските опълченци успешно отблъскват настъпващите османски сили и осигуряват предните позиции на руската кавалерия. В края на войната неговата рота е прехвърлена в състава на колоната на генералите Скобелев и Радецки. Георги Шопов участва в решителното обкръжаване и разгром на Централната османска армия на Вейсел паша в историческата Битка при Шейново на 27 – 28 декември 1877 година. Заради проявено хладнокръвие, точен мерник и извеждане на ранени другари под вражески огън, той получава първите си бойни отличия.

Сръбско-българска война (1885) След Освобождението на България Шопов остава в Княжеството, но дълбоко преживява несправедливото разпокъсване на българските земи по силата на Берлинския договор, оставил родното му Неврокопско в границите на империята. При обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през септември 1885 година и последвалото вероломно нападение от страна на Кралство Сърбия, Шопов веднага се записва като доброволец в Българската армия, въпреки че вече е над 40-годишна възраст.

Той се присъединява към отрядите, формирани от бивши опълченци и македонски българи. Участва активно в боевете, които спират сръбското наступление. Военният му опит се оказва безценен за младите български войници и капитани, които за първи път влизат в мащабни боеве.

Военни отличия и късни години В хода на своята дълга и вярна служба на родината Георги Шопов се превръща в един от най-награждаваните български ветерани. Той става носител на невероятния брой от общо 13 военни ордена „За храброст“ (различни степени и класове за долни чинове и редови състав), връчени му лично в знак на признателност за проявения героизъм на бойното поле, както и на множество руски и български възпоменателни медали от кампаниите през 1876, 1877 – 1878 и 1885 година.

След демобилизацията се установява трайно в столицата на Княжеството сред голямата македонска емигрантска общност. Активно участва в дейността на Поборническо-опълченските дружества в страната, поддържащи паметта за боевете на Шипка и Шейново.

Умира в София в тежките години след Първата световна война, през октомври 1920 година.

Бележки

Литература

Българското опълчение в Освободителната война 1877 - 1878. Кратък исторически очерк, София, 1978. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Д. Кьосев, София, 1982.

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български опълченци от Македония Категория:Родени в Старчища Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Починали в Софияоттегля в Румъния и след избухването на Руско-турската война се записва доброволец в 1-ва рота на 6-а опълченска дружина. Участва в сраженията при Казанлък и Шейново. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година отново е доброволец в Българската армия. Носител е на 13 ордена „За храброст“ и много медали.

Умира в София през октомври 1920 година.

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български опълченци от Македония Категория:Родени в Старчища Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Починали в София